Р Е Ш Е Н И Е № 225 гр. София, 30 май 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1350 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия П. П. Я. против присъда № 15 от 14. 01. 2011 г. по внохд № 879 / 2010 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата се сочи , че атакуваният акт подлежи на отмяна поради наличие на всички касационни основания по чл. 348 , ал.1 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В заключение се отправят при условията на алтернативност искания за оправдаване на подсъдимия или за ново разглеждане на делото от друг въззивен състав. Повереникът на гражданския ищец [фирма] , гр. Бургас, моли присъдата да бъде оставена в сила. Прокурорът пледира неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал. 1 от НПК , установи следното : Районният съд в гр. Бургас с присъда № 1262 от 02 .07. 2010 г. по нохд № 391 / 2010 г. признал подсъдимия П. П. Я. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 212 , ал. 4, пр. 1, вр. с ал. 1 от НК, като отхвърлил гражданския иск , предявен от [фирма] , [населено място]. Окръжният съд в [населено място] с присъда № 15 от 14. 01. 2011 г. по внохд № 879 / 2010 г. отменил оправдателната присъда на първата инстанция и вместо нея признал подсъдимия за виновен в това , че на 03.04.2006 г. в [населено място] , чрез използване на официален документ с невярно съдържание – нотариален акт за собственост , получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 56 782 лева от пълномощника на [фирма] , [населено място], с намерение да го присвои , като присвоеното имущество е в големи размери, поради което и на основание чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр. с ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода , чието изтърпяване отложил за срок от пет години съгласно чл. 66, ал.1 от НК. Въззивният съд осъдил подсъдимия да заплати на [фирма] сумата 56 782 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди заедно със законната лихва от 03.04.2006 г. до окончателното изплащане на главницата. В тежест на подсъдимия била възложена и дължимата държавна такса. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения : Основното оплакване, направено от защитата на подсъдимия, е за противоречие с материалния закон. Аргументите в негова подкрепа обаче включват и твърдения за необоснованост на присъдата .Така на стр.1 от касационната жалба може да се прочете , че „съдът възприема фактически положения за обосноваване съставомерността на деянието, които както от обективна , така и от субективна страна не се подкрепят от доказателствата по делото”. Извън размисъла за допустимостта изобщо на ” обективна „ и „субективна” подкрепа на релевантните по делото обстоятелства това оплакване определено се позовава на конфликт между доказателствената съвкупност и фактическите изводи на въззивния състав, т.е на небоснованост, която, както е добре известно, не попада в кръга на касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Ето защо в рамките на извършваната от този състав проверка няма да бъдат коментирани доводите на касатора за липса на доказателствена обезпеченост на установената от предходната инстанция фактическа обстановка. Част от касационната жалба атакува с най-общи изрази формирането на вътрешното убеждение на въззивния състав относно обстоятелствата, върху които се градят изводите в присъдата за осъществена от подсъдимия умишлена престъпна дейност. Възраженията могат да се свържат с принципното правило на чл. 14 от НПК и са допустими като оплакване за неговото нарушаване. Разгледани по същество те се опровергават от данните по делото. Окръжният съд внимателно обсъдил и проверил чрез събраните доказателства версията на подсъдимия, според която той бил принуден от трети лица да извърши инкриминираното деяние. На стр.7 от мотивите си предходният съдебен състав подчертал , че правнозначимите събития по делото са разположени в продължителен времеви период и се отличават с повтаряемост, планираност и публичност, които не могат да се свържат разумно с реализирано насилие върху волята на дееца. В проверяваната присъда е отделено достатъчно внимание на достоверността на двата доказателствени източника на данни в противната насока – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката Х.. Съдът изложил убедителни съображения защо отхвърля събраната чрез тях информация за отношенията между подсъдимия Я. и свидетелите З. и Л. . Анализът на противоречивите доказателствени материали се отличава с обективност и комплексност и напълно съответства на разпоредбата на чл. 305 , ал.3, пр. 2 от НПК. Съдът се позовал на сложните лични и финансови обвързаности между подсъдимия Я. и съжителката му Х. и тяхното влияние върху действията на първия във връзка с продажбата на имота в [населено място]. Прецизно са описани и обсъдени всички данни за посещенията на Я. , З. и Л. в [населено място]. Отбелязан е съвпадащият факт, че при контактите с нотариуси , адвокати и купувачи подсъдимият манифестирал личното си желание да продаде имота , който представял за собствен. Прочее, същото впечатление той оставил и у Х. , която очаквала чрез тази сделка той да възстанови заема , който му била дала. Обобщено , по делото няма доказателства , които да подкрепят възражението за насилие чрез заплаха, лишило подсъдимия от свободна воля. Напротив, доказателствената съвкупност еднопосочно разкрива неговото желание да се легитимира като собственик на парцела и да го продаде изгодно, за да разреши тежките си кредитни проблеми. В реализацията на това намерение той получил помощта на приятелите си, свидетелите З. и Л.. Чрез последователни действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, макар да знаел, че собствеността върху имота отдавна е преминала върху банката - заемодател, намирането на купувач и изповядване на продажбата подсъдимият обективирал намерението да присвои заплатената от купувача сума, използвайки документ с невярно съдържание. Разглежданият казус предизвиква необходимост от коментар по два нееднозначно решавани в съдебната практика въпроса : а / представлява ли нотариалният акт, издаден по реда на обстоятелствената проверка, в който са отразени неверни данни за правото на собственост на титуляра, официален документ с невярно съдържание преди отмяната му по гражданскоправен ред и б/ възможна ли е документна измама по чл. 212, ал.1 от НК чрез продажба на чужда вещ. Според настоящия съдебен състав законосъобразен е положителният отговор. Нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка се издава едностранно в охранително производство. Той няма конститутивно действие, не създава право на собственост и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Този вид нотариален акт само удостоверява правото на собственост на молителя , поради което има характеристиката на официален свидетелстващ документ. Неговата доказателствена сила легитимира титуляра като собственик и „по този начин улеснява упражняването на удостовереното право , в което се състои и неговото предназначение. Макар тази доказателствена сила да важи спрямо всички , тя е оборима и всяко трето лице , на което се противопоставя,може да доказва, че титулярът на нотариалния акт не е собственик.” Проф.Ж. С. , Българско гражданско процесуално право, Наука и изкуство ,София ,1970 г.стр.610 Когато съдържанието на нотариалния акт не отразява обективната действителност той дефинитивно Постановление № 3 от 1982 г. по н.д. № 12/81 на Пленума на ВС,т.6 . е документ с невярно съдържание от момента на съставянето си и може да бъде предмет на документни престъпления, извършени самостоятелно или като елементи на съставите на други престъпления, включително и на документна измама по чл. 212 , ал.1 от НК. Вж. в обратния смисъл Решение №550/11.11.2010 г. по н.д.№ 518/2010 г. ІІІ н.о., Бюлетин на ВКС, бр.12/2010 г.стр.7Не е необходимо да се изчаква възникването и разрешаването на граждански спор, в рамките на който нотариалният акт да бъде отменен . Общественоопасните последици от включването му в гражданския оборот не могат да останат без наказателноправна санкция, която не е суспендирана от легитимиращия ефект на нотариалното удостоверяване. Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт до съдебната му отмяна не променя характеристиката на неговото съдържание във времето – преди този момент то е било също толкова противоречащо на обективната действителност, колкото и след това. Разбирането,че няма основание нотариалният акт да бъде третиран като официален документ с невярно съдържание докато не бъде оборен в граждански процес не държи сметка за разликата между обвързващата доказателствена сила на нотариалните удостоверявания и силата на пресъдено нещо, присъща само на съдебните решения. Макар процедурата за установяване правото на собственост чрез обстоятелствена проверка да включва правни изводи на нотариуса ,те не се приравняват нормативно на съдебно решение и нямат неговата материална законна сила. Доказването на невярното съдържание на нотариалния акт може да стане както в граждански спор в защита на правото на собственост , така и в наказателен процес в защита на реда и правната сигурност на документирането и документооборота. Всеки факт , относим към наказателноправната характеристика на един документ, може да бъде установен по предвидения в НПК процесуален ред на доказване независимо от специфичните изисквания на гражданското съдопроизводство относно процесуалната легитимация на страните и допустимите доказателствени средства. На следващо място този съдебен състав не съзира нормативни пречки пред субсумирането на продажбата на недвижим имот чрез използването на легитимиращ собственика документ с невярно съдържание под текста на документната измама по чл. 212, ал.1 от НК. В тази хипотеза порочният нотариален акт осъществява и двете , предвидени от наказателния състав, функции – въвежда съконтрахента по сделката в заблуждение, че договаря с лице, което може да отчужди притежаваното право на собственост, и в същото време служи като основание за получаване на цената на имота , дължима при продажба на недвижим имот на прехвърлителя. Без значение за наказателноправната квалификация на деянието са гражданскоправните възможности за развитие на облигационната връзка между купувача и продавача на чуждата вещ , както и принципно вярното твърдение / в настоящия процес припомнено от първата инстанция / , че този вид сделки не са нищожни. Важно за документната измама е , че продажбата на чужда вещ не поражда вещнотранслативно действие, тъй като продавачът не изпълнява задължението да прехвърли правото на собственост. Ето защо получената от него сума е без правно основание по смисъла на чл. 212, ал.1 от НК, тъй като е вън от съмнение заблуждението на пострадалия, че плаща на собственик - продавач. В светлината на тези общи разсъждения приетите от въззивната инстанция фактически положения са получил правилна материалноправна квалификация. която не се нуждае от корекция чрез касационна ревизия, поискана от подсъдимия. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е декларативно заявено без мотивировка извън вече обсъдените и отхвърлени оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което и при отсъствие на служебно установени касационни предпоставки , също следва да се устави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК , Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 15 от 14. 01. 2011 г. по внохд № 879 / 2010 г. на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.