2 гр. д. № 2332/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 135 София, 29.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 21 май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2332/2013 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Е. И. Г. и Г. Ж. Г. за отмяна на влязло в сила решение от 04.05.2012 г. гр. д. № 223/2012 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от молителите срещу Е. и М. М. установителен иск за собственост на 37 кв. м., представляваща част от бивш ПИ 269, в кв. 35 по плана на [населено място], общ. И., заключена между буквите ЖЕГД по скицата на вещото лице, която е неразделна част от решението. Молителите поддържат, че са се снабдили с новосъздадени писмени доказателства, които съдържат данни, че дворищната регулация, одобрена през 1966 г. за [населено място], отнасяща се и за техния имот, част от който е бил предмет на иска, е била приложена към влизане в сила на ЗУТ. Искане за отмяна на същото решение е направено и от А. А. А.. Молителката поддържа, че е налице основание по чл. 304 ГПК за отмяна, тъй като тя е собственик на 446/1276 ид. части от УПИ... (бивш парцел ХV-269) в кв. 35 по плана на [населено място], поради което постановеното решение рефлектира и върху нейната правна сфера. Решението на съда за това къде минава регулационната линия между имота на ищците УПИ ... и УПИ .., собствен на ответниците по иска, както и това дали спорната част е част от парцела на ответниците, в който тя е съсобственик, което е от значение за пространствените предели на имота, не може да бъде различно по отношение на различните съсобственици. Счита, че този факт е общ за съсобствениците на имота, поради което те имат качеството на необходими другари в производството по предявения установителен иск. Това е било основание и тя да бъде конституирана като страна в процеса. Ответниците по молбата Е. и М. М., намират молбата на Г. за неоснователна, тъй като писменото доказателство, на което се основава искането, е новосъздадено, а не новооткрито. Молбата за отмяна, подадена от А., намират за недопустима по съображение, че тя няма качеството на страна в процеса, поради което не разполага с процесуалното право да иска проверка на решението по реда на извънредния способ – отмяната. Молбите за отмяна са подадени в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирани страни срещу влязло в сила решение, с което е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което са допустими. За да се произнесе по основателността им настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: С решението, отмяна на което се иска, въззивният съд в производство по чл. 271, ал. 1 ГПК е решил спора по същество като е отхвърлил предявения от молителите срещу Е. и М. М. иск за установяване, че ищците са собственици на 37 кв. м., представляващи част от бивш ПИ 269, в кв. 35 по плана на [населено място], общ. И., заключена между буквите ЖЕГД по скицата на вещото лице, тъй като тази част е била придадена към техния УПИ с одобрения през 1966 г. план, но регулацията не е била приложена при влизане в сила на ЗУТ (регулационните сметки не са били уредени), а също и в определения с § 6, ал. 2 от ПЗР на закона срок, поради което и на основание § 8 от ПЗР на същия закон действието й е отпаднало. Прието е за установено от фактическа страна, че през 1962 г. със заповед № 210 от 20.09.1962 г. е одобрено изменение на ЗРП, с което от парцел ХІІ-..., в кв. 105 по плана на [населено място], са образувани два нови парцела ХІІ-... и ХХVІІІ-442. Праводателят на ищците И. К. е закупил парцел ХХVІІІ-... през 1963 г. През 1966 г. е одобрен нов регулационен план на селото, с който е била изменена регулационната линия между двата имота. През 1968 г. ответниците по иска Е. и М. М. са придобили право на собственост върху другия парцел ХХVІІІ-... на основание договор за покупко-продажба ( н. а. № 155, т. І, н. д. №364/1968 г.) Съдът е приел, че поради несъвпадане на регулационната линия по приложения план от 1962 г. и определената с плана от 1966 г., заключеният между двете граници имот следва да се третира като придаваем от имота на ответниците М. към имота на ищците Г.. След като не е доказано, регулацията от 1966 г. да е приложена с уреждане на регулационните сметки за придадения имот към влизане в сила на ЗУТ и в определения от този закон шестмесечен срок, действието й е отпаднало, а регулационната линия между двата имота е тази, по приложената регулация от 1962 г. І. По молбата на Е. и Г. Г.: Молителите поддържат, че след влизане в сила на решението са узнали за новосъздаденото доказателство – констативен нот. акт № 64 от 11.12.2012 г., съставен в полза на А. А., с който тя е призната за собственик на 446/1276 ид. ч. от УПИ ..., в кв. 36 по плана на [населено място] от 1966 г. Останалите 830/1276 ид. ч. от имота са собственост на ответниците по иска Е. и М. М. на основание договор за покупко-продажба, сключен с М. Б. през 1968 г., н. а. № 155/68 г. От установеното в това производство, че разпоредителната сделка е извършена през 1968 г. и след съпоставянето на данните в двата акта молителите намира, че се в от този акт се установява, че регулацията от 1966 г. е приложена, тъй като всеки от съсобствениците е придобил права върху урегулирания с плана от 1966 г. имот, а не от неурегулирания имот пл. № 269. При тези твърдения и представено писмено доказателство молбата за отмяна е неоснователна. Представеният новосъздаден документ не съдържа пряко доказателство за факта на прилагане на регулацията. Извод за това се извежда по логичен път. Молителите намира, че след като праводателят им се е разпоредил с част от имот в пространствените му предели, определени с плана от 1966 г., то и владението на останалата част от имота, на което като придобивен способ се е позовала А., е било осъществявано в същите пространствени предели, поради което регулацията от 1966 г. следва да се счита за приложена. Основание за отмяна по чл. 303, т. 1 ГПК са новооткрити доказателства или факти, които не са могли да бъдат известни на страната по време висящността на процеса. Неправилността на решението, трябва да се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Предпоставка за това е заинтересуваната страна да не е знаела за обстоятелството, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение или макар и да е знаела за това обстоятелство, да не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. Основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК са само новооткрити обстоятелства (юридически и доказателствени факти), които не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на проявена от страната небрежност. Извършеното разпореждане с част от имота в полза на праводателя на ответниците по иска през 1968 г. е бил факт, известен по делото. Констативният нотариален акт, съставен в полза на съсобственицата А. не съдържа нови доказателства. Той е съставен въз основа на доказано осъществяване на фактическа власт върху другата идеална част от имота, при осъществявано владение от нея върху реална част въз основа на извършено разпределение на ползването между съсоствениците. Следователно този факт е бил известен на ищците и те са могли да се позоват на него по време висящността на процеса. Наред с това и документът, на който се позовават, е новосъздаден и не съдържа преки доказателства за пространствените предели, в които е осъществявано владението, както и дали регулацията в случай, че е предвиждала придаване на спорната част, е била приложена. Наред с това при установеното разпределение на ползването на съсобствения имот, молителите са ползвали частта от УПИ ..., която граничи с имота на ответниците, поради което владението на другата реална част, която не граничи с имота на ответниците, не може да бъде доказателство за това дали имотът е владян по определената с плана от 1966 г. регулационна граница или по тази, определена с предходния план. С приетата по делото техническа експертиза е било установено, че несъвпадането на регулационната линия между двата имота по плана от 1962 г. с тази по плана от 1966 г. е резултат на фактическа грешка при заснемането (л. 100, от гр. д. № 4934/2010 г. на Р.). На този факт страните не са отдали значение и не са предприели процесуални действия за установяване на това, дали е била налице грешка в заснемането на имотите в плана от 1966 г., поради което той е останал неизяснен. Съдът е приел, че установеното несъвпадане на регулационните линии по двата плана е резултат от предаване на спорната част, заключена между двете граници, от имота на ответниците към имота на ищците, от което е намерил, че следва да обсъди дали последната регулация е приложена. Необосноваността на този извод с установените по делото факти не е основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата като неоснователна следва да се остави без уважение. ІІ. По молбата на А. А. А.. Молителката основава искането си по чл. 304 ГПК на това, че е собственик на 446/1276 ид. части от УПИ ... (бивш парцел ХV-269) в кв. 35 по плана на [населено място], поради което постановеното решение рефлектира и върху нейната правна сфера. Счита, че с решението съдът се е произнесъл по факт, който е общ за съсобствениците и въз основа на него се определят пространствените предели на притежавания от тях имот, поради което в това производство тя е следвало да бъде конституирана като страна в качеството й на необходим другар. Молбата е неоснователна. Решаващият въпрос за изхода на спора, разрешен с решението, отмяна на което се иска, е за това дали спорната част е била придадена по регулация с одобрения план през 1966 г. или в този план неправилно е била заснета имотната граница, която е следвало да съвпада с регулационната граница определена, с плана от 1962 г., който е бил приложен, тъй като новообразуваните с него два парцела от един имот са били пълномерни и с плана не е било предвидено упълномеряването им и на други основания. Само ако спорният имот е бил придаваем, то тогава е следвало да се установи дали е била приложена регулацията от 1966 г. Молителката като съсобственик на имота на ответниците, има качеството на обикновен другар, поради което не е обвързана от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. За нея съществува правната възможност да установи по съдебен ред какви са пространствените предели на имота, в който тя е съсобственик както и дали при заснемането на регулационната линия между владяния от нея имот и съседния, собствен на Г. не е допусната грешка в плана от 1966 г. Молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. И. Г. и Г. Ж. Г. за отмяна на основание чл. 303, т. 1 ГПК и молбата на А. А. А. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение от 04.05.2012 г. гр. д. № 223/2012 г. на Русенски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: