1 Р Е Ш Е Н И Е № 102 Гр. София, 03.07.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 12.06.2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Северина Толева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4472/16 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на С. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №171/16 г. в частта, с която е уважен искът на Р. Р. срещу касатора С. И. с пр. осн. чл.59 ЗЗД, за сумата 3048,42 лв.. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение по този предявен като евентуален иск, с оглед на уважаването на главния иск по чл.45 ЗЗД, по който въззивното решение не е допуснато до обжалване и е влязло в сила. Касаторът С. И. поддържа касационната жалба и моли въззивното решение по евентуалния иск да бъде обезсилено като недопустимо и производството да се прекрати. Ответниците по жалба Е. Р., М. М. и С. М., конституирани в процеса на мястото на починалия ищец Р. Р., я оспорват като недопустима поради цената на иска, а последният от тях прави и възражение за прекомерност на разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение. ВКС, като разгледа касационната жалба, намира следното: По допустимостта на жалбата касационната инстанция се е произнесла с определението по чл.288 ГПК, а именно: макар евентуалният иск да е с цена под 5 000 лв., той е функционално обусловен от главния иск с цена над 5 000 лв. и затова в случая решението по евентуалния иск подлежи на касационно обжалване. По основателността на жалбата, при направеното в нея и поддържано от касатора оплакване за недопустимост на въззивното решение по евентуалния иск: С исковата молба и молбата за увеличаване на иска / л.78 от първоинстанционното дело/ ищецът Р. Р. е предявил срещу отв. С. И., сега касатор, главен иск по чл.45 ЗЗД – за сумата 21 347,90 лв., обезщетение за имуществени вреди, съизмерими със средногодишния добив на пшеница за стопанската 2013-2014 г. от посочените земеделски земи и в условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД – за сумата от 3048,42 лв., обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на тези земи за същата стопанска година. С въззивното решение искът по чл.45 ЗЗД е уважен изцяло, поради което не се сбъднало отрицателното вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на евентуалния иск - неуважаване на главният иск за обезщетяване на вреди. Затова въззивното решение по евентуалния иск е недопустимо, следва да се обезсили и производството по иска да се прекрати на осн. чл.270, ал.3 ГПК. На касатора следва да се присъдят разноски за производството по чл.290 ГПК от общо 220,92 лв., включващи 60,92 лв., държавна такса за разглеждане на жалбата и 160 лв. адвокатско възнаграждение, пропорционално на допуснатата и уважена част от жалбата. Размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен и направеното възражение за намаляването му от отв. по жалба С. М. е неоснователно. Поради изложеното и на осн. чл.293, ал.4, вр. с чл.270 ГПК ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА като недопустимо въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №171/16 г. от 21.07.16 г. в частта, с която е уважен предявеният от Р. М. Р. срещу С. Р. И. евентуален иск с пр. осн. чл.59 ЗЗД, за сумата от 3048,42 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на процесните имоти за стопанската 2013-2014 г., и прекратява производството по делото в тази част. ОСЪЖДА Е. А. Р., М. Р. М. и С. Р. М. да заплатят на С. Р. И. деловодни разноски в размер от общо 220,92 лв., за това производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: