О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 191 гр. София, 13.11.2017 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1347 по описа на Върховния касационен съд за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК /редакция преди доп. с Д. в. бр. 86/2017 год./, образувано по частната касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адвокат Н. Ш., против въззивното определение от 27.01.2017 год. по ч. гр. д. № 3047/2016 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 16.11.2016 год. по гр. д. № 1221/2016 год. на Асеновградския районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Пловдивския окръжен съд. По съображенията, изложени в частната касационна жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на извода за определяне на цената на предявения иск по чл. 109 ЗС, обусловил извода за подсъдност на делото на окръжния съд. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск. С оглед поставеният в изложението правен въпрос ”Как се определя цената на иска по чл. 109 ЗС”, обусловил извода в обжалваното въззивно определение и релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК /редакция преди изм. с Д. в. бр. 86/2017 год./ производството по подадената частна жалба бе спряно до произнасяне по същия въпрос, предмет на образуваното т. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС. Решението по него е обявено на 6.11.2017 год., поради което и настоящето производство следва да се възобнови с оглед произнасяне по подадената частна касационна жалба. В обжалваното определение въззивният съд приел, че предявеният от [фирма] против Д. Г. Л. от [населено място] иск по чл. 109 ЗС – за прекратяване на неоснователните му действия, изразяващи се в паркиране на автомобили в западната част на дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 00702.513.141, с което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху самостоятелния му обект в сградата в този имот, с посочен идентификатор № 00702.513.141.1.12, ведно със съответните идеални части в поземления имот, е оценяем и цената му се определя от данъчната оценка на имота, собственост на ищцовото дружество, съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Тъй като същата възлиза на сума над 50 000 лв., на основание чл. 104, ал. 1, т. 3 ГПК искът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция. По тези съображения е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството пред районния съд и изпращането му по подсъдност на окръжния съд. С оглед горното решаващо съображение на въззивния съд за потвърждаване на определението за прекратяване на производството поради неподсъдността на делото на районния съд, поставеният от касатора правен въпрос е обуславящ този извод, като произнасянето по него противоречи на разрешенията по т. 1 от ТР № 4 от 6.11.2017 год. по т. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС. От приетото в мотивите по този въпрос е видно, че макар и негаторният иск да е също иск за защита на собствеността, негов предмет не е нито правото на собственост върху имота на ищеца, нито правото на собственост върху имота на ответника. Макар и правото на собственост върху тях да има значение за основателността на негаторния иск, те остават вън от предмета на делото /по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения/ и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Предмет на делото по предявения негаторен иск е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, от която изходна позиция се извежда и приетия извод за цената на този иск и дължимата държавна такса, предмет на поставения в тълкувателното дело въпрос № 1. Като е определил цената на предявения иск въз основа данъчната оценка на имота, собственост на ищцовото дружество, чиято защита приел да е предмет на предявения иск, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в решението по горното тълкувателно дело. С оглед на това следва да се допусне касационното му обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изм. с. Д. в. бр. 86/2017 год./. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Действително, с предявеният от касатора негаторен иск се защитава правото му на собственост върху имота срещу твърдяното неоснователно въздействие върху него, причинено от действията на ответника по паркиране на автомобили в западната част на дворното място, с което му пречи на пълноценното ползване на имота според предназначението му. Искането е това неоснователно въздействие от страна на ответника да бъде прекратено, което обосновава извода за предмет на делото да се приеме несъществуването на правото ответникът да въздейства върху имота /т. е. да не се прави нещо, да бездейства – да не паркира автомобилите/. Поради горния предмет цената на иска /и дължимата държавна такса/ следва да се определи според естеството на това въздействие. В случая то няма парична оценка, поради което искът по чл. 109 ЗС е неоценяем и по общото правило на основната подсъдност - чл. 103 ГПК подлежи на разглеждане от районния съд. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото се върне на районния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч. гр. д. № 1347/2017 год. по описа на ВКС, ІІ г. о. ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адвокат Н. Ш., на въззивното определение № 239 от 27.01.2017 год. по ч. гр. д. № 3047/2016 год. на Пловдивския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 239 от 27.01.2017 год., постановено по в. ч. гр. д. № 3047/2016 год. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него определение № 1297 от 16.11.2016 год. по гр. д. № 1221/2016 год. на Асеновградския районен съд и ВРЪЩА делото на Районен съд – Асеновград за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: