Р Е Ш Е Н И Е № 177 София, 05.11.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Елена Авдева Членове: 1. Теодора Стамболова 2. Бисер Троянов при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Стелияна Атанасова разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 695 по описа за 2019 г. Касационното производство е образувано по протест на Бургаската апелативна прокуратура против решение № 41 от 15.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 29/ 2019 г., по описа на Бургаския апелативен съд в частта, с която подсъдимите Г. Й. Б., Г. Д. Г. и Д. Г. С. били признати за виновни в съучастническо престъпление по чл. 128 от НК и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение за опит за убийство. В протеста се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Апелативната прокуратура излага доводи, че материалният закон не е приложен правилно с извършената преквалификация на престъплението в по-леко наказуемо по чл. 128 от НК и прави искане за връщане на делото за ново разглеждане и осъждане на подсъдимите по първоначално повдигнатото им обвинение за опит за убийство по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. За процесуални нарушения се сочат липсата на самостоятелна въззивна проверка на фактите и на доказателствата, събрани по делото, както и неправилно формирано вътрешно убеждение. Наложените наказания се оценяват като прекомерно снизходителни и несъответстващи на тежестта на извършеното деяние, а определените санции на специалния минимум представят явното пренебрежение на отегчаващите обстоятелства по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него подробни съображения. Настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимите Г. Й. Б., Г. Д. Г. и Д. Г. С. не вземат становище. Защитниците на подсъдимите Г. и С. – адвокатите К. К. и адв. М. М. считат протеста на неоснователен, а въззивния съдебен акт – за правилен и законосъобразен, поради което пледират за неговото потвърждаване. Преди постановяване на въззивното решение гражданският ищец С. В. Д. починала на 01.04.2019 г. Нейните низходящи наследници: И. Ж. Д., Н. Ж. П. и В. Ж. П., както и повереникът адвокат Е. Х., не вземат становище пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия касационен протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 41 от 15.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 29/ 2019 г. Бургаският апелативен съд потвърдил присъда № 28 от 26.11.2018 г. по н.о.х.д. № 301/ 2018 г., по описа на Сливенския окръжен съд, с която подсъдимите Г. Й. Б. и Г. Д. Г. били признати за виновни в това, че на 16.07.2017 г. в [населено място], [улица], № *, в съучастие помежду си като съизвършители и с участието на подсъдимия Д. Г. С., като подбудител и помагач, да са причинили на С. В. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с дясното око, поради което и на основание чл. 128 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК (за подсъдимите Б. и Г.) и по чл. 128 във вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК (за подсъдимия С.) им наложил при условията на чл. 54 от НК наказания от три години лишаване от свобода, като оправдал тримата подсъдими по повдигнатото им обвинение за съучастие в опит за убийство по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. С първоинстанционната присъдата подсъдимите Г. Й. Б. и Г. Д. Г. били признати за виновни и в това, че на 27.05.2017 г. в [населено място], [улица], № *, в съучастие помежду си като съизвършители, да са отнели чужди движими вещи (2 бр. мобилни телефони със СИМ-карти и 1 бр. карта-памет) на обща стойност 83.90 лева, от владението на В. Ж. П., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК им наложил наказания от три години лишаване от свобода, като ги оправдал грабежът да е извършен при употреба на психическо насилие (заплаха). На основание чл. 23 от НК Сливенският окръжен съд определил на подсъдимите Г. Й. Б. и на Г. Д. Г. едно общо най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66 от НК, за изпитателен срок от пет години. Наложеното на подсъдимия Д. Г. С. наказание от три години лишаване от свобода също било отложено за изпълнение, по реда на чл. 66 от НК, за изпитателен срок от пет години. С присъдата подсъдимите били осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец С. В. Д. обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 241 лева, заедно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 16.07.2017 г. до окончателното им изплащане В тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото, а съдът се разпоредил и с веществените доказателства. Касационният протест не се отнася до частта от въззивното решение, с която е разгледано престъплението грабеж. Затова и няма да се излагат съображения по правилността и законосъобразността на извършеното деяние. Апелативната прокуратура останала недоволна от постановеното оправдаване на подсъдимите за участието им в опит за убийство по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, каквото първоначално обвинение е внесено с обвинителния акт. Обвинителната власт неправилно счита, че поведението на съизвършителите Б. и Г. разкрива пряк алтернативен умисъл в опита им да умъртвят пострадалата Д., изведено от многобройните (не по-малко от 10-15) удара в областта на главата, крайниците и корема, някои от тях причинени със значителна сила, достатъчна да счупи кости от двата горни крайника. Доводите за нарушение на материалния закон за неоснователни. Въззивният съд самостоятелно е обсъдил събраните по делото доказателства и позовавайки се на заключенията на съдебните медици е достигнал до законосъобразния извод за съставомерност на деянието, правилно изведен в присъдата на окръжния съд. Вещите лица обосновали заключение, че в резултат на множеството тежки увреждания в областта на главата и крайниците пострадалата Д. развила клинична картина на травматичен и хеморагичен шок, който бил в начална фаза и настъпването на смъртен изход не било категорично неизбежно. Дори и без оказана медицинска помощ смъртта не била възможна и безусловна прогноза. Шоковото състояние е преценено като временно застрашаващо живота, поради значителното снижаване на доставката на кислород и хранителни субстрати до клетките. Затова вещите лица определели травматичния шок като разстройство на здравето, временно опасно за живота (средна телесна повреда). При така разкритите факти от деянието (подсъдимите Б. и Г. съвместно нанесли ударите с полицейска палка и с дървена бухалка върху полегналата на леглото си възрастна жена) и специални медицински познания на експертите, в казуса липсва необходимата пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на дейците и сигурния летален изход за пострадалата, за да се мотивира опит към убийство. Поведението на двамата съизвършители, подбудени и подпомогнати от третия съучастник (подсъд. С.), разкрива пряката им цел за телесни увреждания, като с нанесения побой те са преследвали причиняването на физически страдания на пострадалата Д.. Само част от ударите са били със значителна сила, за да счупят кости от ръцете, вдигнати при защита. Останалите удари, макар и съсредоточени върху жизненоважни органи (главата и корема), не са довели до тежки вредоносни последици, присъщи за обичайно извършваните убийства с средства, подобни на използваните, при които причинната връзка е прекъсната с навременна и висококвалифицирана медицинска помощ, предотвратила неизбежното настъпване на смъртта (Допълнителна СМЕ, л. 72, т. ІІІ от д.п.). Подбудите на подсъдимите да извършат престъплението (доколкото са разкрити истинските по делото) също не подкрепят обвинителната теза за довършен опит към умишлено умъртвяване. Противоправното поведение на извършителите е довело до настъпване на телесни увреждания, най-тежкият от които е постоянната слепота с дясното око. Законосъобразно въззивният съд е квалифицирал престъплението като тежка телесна повреда по чл. 128 от НК, а обществената опасност на деянието е завишена с допълнително причинените три самостоятелни средни телесни увреждания (трайно затруднение на движенията на горните два крайника и разстройство на здравето, временно опасно за живота) на пострадалата. Извършеното престъпление разкрива от обективна и субективна страна признаците на тежка телесна повреда при пряк и общ умисъл на дейците – чл. 128 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК (за подсъдимите Б. и Г.), и във вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК (за подсъд. С.). Материалният закон е приложен правилно и не е проявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Възражението на касационния протест за опит към убийство е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК не е изведено като самостоятелно основание за атакуване на съдебния акт, а е разгледано във връзка с нарушението на закона. Изложени са стандартни доводи – за неправилно формиране на вътрешното съдийско убеждение, за липса на отговор по направените във въззивния протест и в пледоарията на прокурора възражения, за преповторена аргументация от първоинстанционната присъда. Отсъствието на конкретни съображения по част от така изложените доводи препятства касационната проверка, която не е служебна. Твърдението за липса на отговор по възраженията на обвинителната власт е несъстоятелно. Въпросите за правната квалификация на деянието и за признаците от състава му, както и за неоснователно повдигнатото от прокуратурата обвинение за опит за убийство, са намерили широко място в мотивите на въззивното решение с подробни и задълбочени аргументи. Развивайки съображения за извършеното престъпление и отхвърляйки тезата за пряк алтернативен умисъл апелативната инстанция е отговорила на възраженията от въззивния протест, независимо от обстоятелството, че не е разгледала всеки протестен довод поотделно, противопоставяйки му конкретни мотиви. Протестиращата прокуратура е останала недоволна от размера на наказанието, наложено на подсъдимите за преквалифицираното престъпление по чл. 128 от НК, преценено за явно несправедливо. Касационната инстанция счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, свързано с противоречиво изложените мотиви на въззивното решение за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Това противоречие създава затруднения за страните да разберат действителното вътрешно убеждение на апелативната инстанция и същевременно препятства касационната проверка в тази му част. Сливенският окръжен съд е наложил на тримата подсъдими еднородни наказания от три години лишаване от свобода. Приел е, че липсват отегчаващи отговорността на дейците обстоятелства и е определил санкциите на законовия минимум, предвиден в чл. 128 от НК. Не е извел отегчаващите отговорността на деянието обстоятелства. Не е направил преценка за тяхната значимост при определяне на размера на санкцията на всеки от подсъдимите. Въззивната инстанция извела в мотивите на решението редица отегчаващи обстоятелства, сред които: механизмът на осъществяване на деянието; времето за неговото извършване – през нощните часове; за място – в дома на пострадалата; при добре обмислена и организирана престъпна деятелност с планиране на пътуването и начина на проникване в къщата; наличието на съучастие; съдействието на помагача с предварителни разяснения за начина на влизане в къщата и за отсъствие на други лица, освен възрастната жена; проявената над пострадалата неоправдано жестока, физическа агресия; липсата на провокативни действия от пострадалата, които да дадат повод за противоправно насилие; упоритостта при преследване на престъпната цел, която не била изоставена, защото дейците се отказали да извършат деянието два дни по-рано, когато в селото имало полицейски патрул; причинените с деянието допълнителни и несъставомерни последици (три самостоятелни средни телесни увреждания, многобройни леки увреждания по главата и тялото на пострадалата). Въпреки липсата на предишни осъждания, обществената опасност на личността им е приета за завишена с проявените от тях престъпна упоритост и дързост за постигане на престъпната цел и безцеремонно отношение към телесната неприкосновеност. Подсъдимият С. е наказан със същото по вид и размер наказание, което е определено на двамата съизвършители, поради особената значимост на реализираната от него подбудителска и помагаческа дейност. Тя съществено е повлияла върху решимостта за осъществяване на престъплението и е улеснила съизвършителите при проникването им нощем в къщата, оставайки спокойни за своята дейност с присъствието на помагач отвън на улицата, да ги пази и да наблюдава обстановката за непредвидена изненада. Бургаският апелативен съд оценил обществената опасност на извършеното престъпление по чл. 128 от НК за висока. Въпреки изложените многобройни отегчаващи обстоятелства обаче не е увеличил наказанията на подсъдимите Б., Г. и С.. Приел е същите за справедливи и е потвърдил изцяло присъдата. На с. 38 от решението е посочил, че при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите окръжният съд правилно е съобразил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Същевременно не е извършил самостоятелна преценка на всички индивидуализиращи наказанието обстоятелства, разкрити по делото, включително и нововъведените от самия него с въззивното решение. Не е посочил такива смекчаващи обстоятелства, които да се явят изключителни по своя характер или поне особено значими за определяне на санкцията на специалния законов минимум от три години лишаване от свобода. Затова в протеста ателативната прокуратура приема, че наложеното наказание е неоправдано снизходително. Създава се логичното впечатление, че преследваната от съдилищата цел е да постигне условно осъждане за тримата подсъдими, а не да индивидуализира наказанието съобразно конкретната тежест на престъплението по чл. 128 от НК и личността на съучастниците, като изложи обоснована и убедителна преценка за постижимостта на целите по чл. 36 от НК. Допуснатото процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК следва да бъде отстранено при повторното връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаския апелативен съд. При ново разглеждане на делото следва да бъдат отново изведени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които да бъдат подложени на обоснована и аргументирана преценка за степента, с която те занижават или завишават обществената опасност на деянието и на дейците, като за тримата подсъдими се определят справедливи наказания. Това налага отмяна на протестираното въззивно решение в частта за извършеното на 16.07.2017 г. в [населено място], [улица], № * престъпление по чл. 128 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – за подсъдимите Г. Й. Б. и Г. Д. Г., и по чл. 128 във вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК – за подсъдимия Д. Г. С.. В останалата част, за извършеното от подсъдимите Б. и Г. на 27.05.2017 г. в [населено място], [улица], № * престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, въззивното решение следва да бъде потвърдено. Второто по ред въззивно производство следва да започне от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 41 от 15.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 29/ 2019 г., по описа на Бургаския апелативен съд в ЧАСТТА, с която е потвърдена първоинстанционната присъда за извършено съучастническо престъпление по чл. 128 от НК от подсъдимите Г. Й. Б., Г. Д. Г. и Д. Г. С., като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част, с която е потвърдена първоинстанционната присъда за извършеното от подсъдимите Г. Й. Б. и Г. Д. Г. престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.