Ключови фрази
Възнаграждение * договор за обществена поръчка * изменение на договор * неустойка за забава

5



Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
Гр.София, 13.07.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 601 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 613/27.10.14г., постановено по т.д.№ 449/14г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 15/09.01.13г. по т.д.№ 863/12г. на Пловдивския окръжен съд и са отхвърлени исковете на [фирма], [населено място] срещу [община], [населено място] за заплащане на сумата от 11321.94 лв., от която 10782.80 лв. възнаграждение по договор от 19.02.08г. и представляваща разлика между фактурираните за периода от 30.11.11г. до 09.03.12г. общо суми от 101427.20 лв. и дължимата сума от 90644.40 лв. и неустойка по договора в размер на сумата от 539.14 лв., представляваща разлика между присъдената сума от 5071.36 лв. и дължимата от 4532.22 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и поради необоснованост. Моли същото да се отмени и да се уважи предявеният иск. Претендира разноски.
Ответникът [община] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 19.02.08г. между страните е сключен по реда на ЗОП договор за охранителна дейност, по силата на който [община] е възложила, а [фирма] е приело да извърши срещу възнаграждение охрана на обекти по приложение № 1 към договора и схема за маршрутите на мобилните групи. Възражението за нищожност на клаузата на договора, определяща начина на формиране на цената, поради противоречие с добрите нрави, е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че ценообразуването е уредено в чл.6 и чл.7 договора, като определената цена е за един охранител и плащането на възнаграждение е според броя на охранителите, като всяка фактура е следвало да бъде придружена със справка за заетия персонал. Отхвърлено е и възражението за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, като същата е била уговорена при забава в плащането на възнаграждение на ден, но не повече от 5 % от стойността на всяка фактура, поради което не е констатирано несъответствие с критериите за преценка на нищожността на неустойката по ТР № 1/10г. на ОСТК на ВКС. Прието е, че договорът има действие до 19.02.12г., поради което възнаграждение след тази дата не се дължи. По отношение на периода на действие на договора от 01.11.11г. до 19.02.12г. цената за един охранител е изчислена съобразно договора от 19.02.08г. в размер на по 594 лв., а не по анекса от 13.01.09г. в размер на по 648 лв. Според състава на апелативния съд страните по договор за обществена поръчка не могат да го изменят съгласно чл.43 ЗОП, а конкретните условия за изменението му по изключение са изрично предвидени в закона, което е обусловило извод за нищожност на допълнителното споразумение съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. В този смисъл начисленото възнаграждение е коригирано и е определено въз основа на уговорката в договора – в размер на по 594 лв. с ДДС.

С определение № 44/20.01.16г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Изменението на размера на минималната работна заплата съгласно правомощието на МС по чл.244, ал.1 КТ представлява ли основание за промяна с допълнително споразумение на договор за обществена поръчка и представлява ли държавно регулирана цена, когато основен предмет на договора е физическата охрана с човешки ресурс, чието трудово възнаграждение, социални и здравни осигуровки и данъци са обект на държавно регулиране?”. Въпросът е обоснован с уговорката по чл.6 от договора от 19.02.08г., според който цената може да се променя по схемата на калкулацията, а именно в размер на 2.7 минимални работни заплати, което според касатора представлявало държавно регулирана цена.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2, т.2 ЗОП (ДВ бр.37/06г. -редакция към датата на сключване на процесния договор) изключение от забраната по чл.43, ал.1 ЗОПК за изменение на договор за обществена поръчка се допуска при изменение на държавно регулирани цени. С изменението на чл.43, ал.2 ЗОП ( ДВ бр.94/08г. – редакция към датата на сключване на допълнителното споразумение) е създадена нова т.3, според която е допустимо изменение на договор за обществена поръчка при изменение на държавно регулирани цени, когато основен предмет на договора е дейност, чиято цена е обект на държавно регулиране и срокът му на изпълнение е над 12 месеца.
В случая по договора за охранителна дейност цената, дължима от възложителя, се формира от възнаграждението за всеки охранител, определено като абсолютна стойност, но подлежащо на изменение по „схема на калкулация”. За изменението на договора по съгласие на страните (възможност, която е изрично предвидена) схемата на калкулация е обвързана с промяна в размера на минималната работна заплата за страната. По силата на чл.244, ал.1, т.1 КТ М. съвет определя минималната работна заплата за страната, поради което размерът на същата би могъл да се определи като предмет на държавно регулиране по смисъла на чл.43 ЗОП. С изменението на размера на минималната работна заплата, който служи като база за изчисляване на възнаграждението, на изменение подлежи и цената по договора за обществена поръчка. Допустимата промяна на цената, от една страна, по силата на законовата разпоредба в чл.43 ЗОП и от друга, с изрично предвидената възможност в договора цената да се обвърже със схемата на калкулация на разходите за възнаграждение на охранителите, обосновават извод, че с изменението на договора не се нарушава императивната забрана по чл.43, ал.1 ЗОП, а е налице предвидено от законодателя изключение по чл.43, ал.2 ЗОП.
По изложените съображения на поставения правен въпрос съставът на ВКС дава следния отговор: Изменението на размера на минималната работна заплата съгласно правомощието на МС по чл.244, ал.1 КТ представлява основание за промяна с допълнително споразумение на договор за обществена поръчка (като държавно регулирана цена по смисъла на чл.43, ал.2, т.2 ЗОП /отм./ - редакция ДВ бр.37/06г., съответно чл.43, ал.2, т.3 ЗОП – редакция ДВ бр.94/08г.), когато основен предмет на договора е физическата охрана с човешки ресурс, чието трудово възнаграждение, социални и здравни осигуровки и данъци се определят съобразно минималната работна заплата.

По същество на касационната жалба.
С оглед на отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно в частта, с която е прието, че допълнителното споразумение от 13.01.09г. е нищожно на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като сключено в нарушение на чл.43 ЗОП.
Съгласно чл.6 от договора за обществена поръчка от 19.02.08 г. цената за осъществяване на дейността по охрана се променя по схемата на калкулацията, представена с офертата. С допълнително споразумение от 13.01.09г. според приетата схема на калкулация (2.7 минимални работни заплати) стойността на месечното възнаграждение за един човек охранителен персонал е променена от 594 лв. на 648 лв. Споразумението е действително, поради което се дължи заплащане на възнаграждение на изпълнителя по издадените и представени по делото фактури.
На основание чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд следва да се отмени и, тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, ВКС да се произнесе по съществото на спора.
Видно от представените по делото фактури за начислено възнаграждение за периода от 30.11.11г. до 09.03.12г. изпълнителят има право на допълнително възнаграждение в размер на 10782, 80 лв., както и на сумата от 539, 14 лв. неустойка за забава, изчислена върху допълнителния размер на възнаграждението. Предявените искове следва да се уважат в посочените размери, както и да се присъди законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.10.12г. до окончателното й изплащане.
По разноските. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати направените от касатора разноски по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 1456,44 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 613/27.10.14г., постановено по т.д.№ 449/14г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 15/09.01.13г. по т.д.№ 863/12г. на Пловдивския окръжен съд и са отхвърлени исковете на [фирма], [населено място] срещу [община], [населено място] за сумата от 11321.94 лв., от която 10782.80 лв. главница, представляваща разлика между фактурираните за периода от 30.11.11г. до 09.03.12г. общо суми от 101427.20 лв. и дължимата сума от 90644.40 лв. и неустойка в размер на 539.14 лв., представляваща разлика между присъдената сума от 5071.36 лв. и дължимата от 4532.22 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 10782.80 лв. (Десет хиляди седемстотин осемдесет и два лв. и 80 ст.) на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, представляваща възнаграждение по договор от 19.02.08г. и допълнително споразумение от 13.01.09г. и издадени фактури за периода от 30.11.11г. до 09.03.12г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.12г. до окончателното й изплащане, сумата от 539.14 лв. (Петстотин тридесет и девет лв. и 14 ст.) на основание чл.92 ЗЗД, представляваща неустойка за забава, считано от падежа на всяка фактура до 25.10.12г., както и сумата от 1456,44 лв. (Хиляда четиристотин петдесет и шест лв. и 44 ст.) – разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.