Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * допустимост на иск * неоснователно обогатяване * принос * придобиване по време на брака


РЕШЕНИЕ

№ 238

София, 06.02. 2017 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

с участието на секретаря Ванюша Стоилова
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1454 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Р. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.Д. А. от АК-Я. срещу въззивното решение № 113/13.11.2015 г по гр.дело № 214/15 по описа на Апелативен съд-Б. в частта, с която е отменено решение № 20/27.5.2015 г по гр.дело № 47/14 г по описа на Окръжен съд-Ямбол и е постановено друго, с което касаторът М. Р. е осъдена да заплати на Й. И. П. сумата 28 800 лв, с която неоснователно се е обогатила, чрез увеличаване на личното й имущество за сметка на ответника, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 73 890 лв, представляваща част от увеличената стойност на недвижим имот-масивна жилищна сграда, барбекю, гараж и склад, построени в собственото й дворно място в [населено място], обл.Я..
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон.Подържа се, че ищецът не е установил, че е изградил процесния недвижим имот с лични средства и труд и ,че средствата оттеглен във Великобритания кредит и спестявания от положен там труд са вложени в закупуването на апартамент, предмет на последваща замяна с процесното дворно място и в изграждането в него на жилищна сграда, гараж и барбекю.Моли предявения иск като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба Й. И. П. оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.В. С..Счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение-правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 7.8.2006 г и е прекратен с влязло в сила на съдебно решение по гр.дело № 100/12 г на Ямболски районен съд.Безспорно е било по делото, че през 2005 г ответницата-касатор в настоящото производство е закупила жилище в [населено място], което през 2007 г е заменила за дворно място, жилищна сграда на 140 кв.м Р., гараж от 24 кв.м и второстепенна сграда в [населено място].Реконструкцията на постройките в имота е започнало през 2008 г и е завършена през 2011 г.Въззивният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че искът по чл.59 ЗЗД е основателен до размера на сумата 100 000 лв, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, който е вложел лични средства в закупуване на апартамент на нейно име, както и за изграждане на процесните постройки в дворното място в [населено място], обл.Я..
С определение № 392 от 20.4.2016 г, постановено по делото, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос допустимо ли е с иск по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване да се оспорва приносът на единия от съпрузите в придобиването.
По поставения процесуално правен въпрос.
С решение № 59 от 22.4.2010 г, постановено по гр.дело № 387/2009 г на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е приел, че след прекратяване на брака е допустимо предявяването на иск с правно основание чл.59 ЗЗД от единия от бившите съпрузи, срещу другия бивш съпруг за изравняване на икономически създаденото по време на брака неравенство.Когато ищецът подържа, че има дял от придобития по време на брака имот или че приносът му значително надхвърля приноса на другия съпруг в придобиването на права и вещи, а оттам и по-голям дял от общото имущество се касае за специалните искове по Семейния кодекс и искът по чл.59 ЗЗД би бил недопустим.Когато единият съпруг претендира само връщане на онова, което е дал по време на брака и с което другия съпруг се е обогатил, съдът е длъжен да разгледа спора на основата на неоснователното обогатяване.
Следователно принципно искът по чл.59 ЗЗД е допустим.

Оплакванията в касационната жалба обаче са основателни.

От данните по делото се установява следното :

Й. П. е предявил иск за сумата 100 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 24.1.2014 г, с които М. Р. неоснователно се е обогатила за негова сметка, доколкото ищецът е вложил преди сключване на брака лични средства в размер на 28 800 лв за закупуване на апартамент на името на ответницата ; както и вложените средства за реконструкция и благоустрояване на жилищна сграда в недвижим имот, собственост на ответницата в [населено място], придобит по замяна със закупения преди брака апартамент в [населено място].

Безспорно е било по делото, че страните са сключили граждански брак на 7.8.2006 г, който е прекратен с влязло в сила на съдебно решение през 2012 г.Безспорно е също, че преди сключването му през 2005 г ответницата е закупила на свое име апартамент в [населено място] /н.а. №/, който е заменила с дворно място в [населено място], с намиращи се в него сграда, гараж и второстепенна постройка.В периода 2008- 2011 г старите постройки са премахнати, а на тяхно място са построени масивна двуетажна жилищна сграда, гараж и барбекю.

Законосъобразно е приетото от въззивния съд, че фактическият състав на разпоредбата на чл.59 ЗЗД включва обогатяването на ответника без основание за сметка на обедняването на ищеца и връзка между обогатяването и обедняването, които да произхождат от един общ факт или факти.Законосъобразно е и приетото, че фактическият състав на чл.59 ЗЗД предполага установяване по надлежен начин обема на правото на собственост на ответника върху вещта.В противоречие обаче със закона и задължителната съдебна практика на ВС, обективирана в ПП-5-72 е приетото, че построеното по време на брака върху дворно място, представляващо индивидуална собственост на единия съпруг, представлява приращение към неговия имот и като такова е собственост единствено на собственика на земята.Напротив с т. 4 на ППВС 5-72 г, запазило задължителната си сила и понастоящем се приема, че изградената по време на брака сграда върху дворно место, индивидуална собственост само на единия съпруг, дори да не е учредено право на строеж на другия, се включва в съпружеската имуществена общност.Съпругът, който не е титуляр на правото на собственост върху терена, респективно на правото на строеж, придобива право на собственост върху сградата, построена в режим на съпружеска имуществена общност по силата на закона - чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./, респективно сега чл. 21, ал. 3 от действащия СК от момента на възникване на обекта на собственост - построяване на сградата до степен на груб строеж, ако е изградена в резултата на съвместен принос, а той се предполага до доказване на противното.След прекратяване на брака с развод бившите съпрузи разполагат с равни права върху построеното.
За да направи преценка дали ответницата се е обогатила за сметка на ищеца възззивният съд е бил длъжен да установи обема на притежаваното от нея право на собственост, което в случая не е сторено.В противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика е приетото, че построеното в имота е изцяло индивидуална собственост на бившата съпруга.

До постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение се е стигнало поради допуснатото от въззивния съд съществено процесуално нарушение на нормата на чл.145 от ГПК.Съдът е пропуснал да постави на страните въпроси за изясняване на фактите по делото, и не е указал значението на съответните факти за изхода на същото.Неизследвано е останало както обстоятелството какви са действителните права на страните, така и с какво намерение, преди сключване на брака Й. П. чрез майка си В. Ф. е превел на Д. Б. сумата 28 800 лв за закупуване на апартамент от М. Р..

Гореизложеното налага извода, че въззивното решение следва да бъде изцяло отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.При новото разглеждане, което следва да започне от фазата на постъпване на въззивната жалба, съдът следва да съобрази нормата на чл.145 ГПК и постави на страните въпроси за изясняване на фактите по делото, в това число и намерението за превеждане по сметка на продавача Б. продажната цена на закупения от ответницата апартамент.Едва след изясняване на фактите по делото, съдът може да направи преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като за целта може да събира нови и при необходимост да допусне изслушване на нова съдебно-техническа експертиза.

По подадената по ч. гр.дело № 1453/16 г частна жалба.

Частно гражданско дело № 1453/16 г е присъединено за общо разглеждане в настоящото производство, поради наличие на обусловеност на спора.Същото е образувано по частна жалба на М. Н. Р. срещу разпореждане от 19.11.2015 г по въззивно гр.дело № 214/15 г по описа Апелативен съд-Б., с което е издаден изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение за сумата 100 000 лв, в частта относно присъдената законна лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.Жалбоподателката счита, че не се дължи законна лихва върху главницата, тъй като присъждането на такава не е поискано от ищеца своевременно.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 19.11.2015 г следва да бъде обезсилено изцяло- в частта както относно присъдената законна лихва, така и относно главницата, тъй като с отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от състав на съда е отпаднало основанието за издаване на изпълнителен лист.

По сторените от страните разноски пред ВКС следва да се произнесе въззивния съд при условията на чл.294 ал.2 ГПК.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение № 113/13.11.2015 г по гр.дело № 214/15 по описа на Апелативен съд-Б..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 19.11.2015 г, постановено по гр.дело № 214/15 г по описа на АС-Бургас, с което е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на Й. П. И. срещу М. Н. Р. за сумата 100 000 лв-главница и законната лихва върху тази сума, считано от 24.1.14 г и ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.