Ключови фрази


22
Р Е Ш Е Н И Е

№ 242

гр. София, 10.02.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4499 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците по делото В. Б. Н., включително – в качеството ѝ на ЕТ „В. Н. – Радмари“, Н. Р. Н., Р. Н. Н., М. Н. Н. и „В.“ ЕООД срещу решение № 1616/02.07.2019 г., постановено по реда на чл. 294 от ГПК по възз. гр. дело № 3270/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло отхвърлителното първоинстанционно решение № 3588/06.07.2016 г. по гр. дело № 169/2019 г. на Благоевградския окръжен съд и е уважен изцяло, предявеният от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, Комисията) срещу жалбоподателите иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), като от тях е отнето в полза на държавата имущество (подробно описано) на обща стойност 1 230 561.10 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа от страна на касаторите в откритото съдебно заседание.
Ответникът по касационната жалба – ищецът КПКОНПИ в отговора на жалбата и в откритото съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата.
Прокурорът също излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 311/05.05.2020 г., касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: при изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки.
Отговорът на този правен въпрос несъмнено е положителен, а именно: при изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът е необходимо и следва да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, на придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки. Това разрешение на въпроса ясно и еднозначно следва от задължителните указания и разяснения, дадени с тълкувателно решение (ТР) № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС (които не е необходимо да се преповтарят); в същия смисъл е и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (например: решение № 82/10.08.2015 г. по гр. дело № 1597/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 257/19.12.2017 г. по гр. дело № 4902/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 287/16.10.2015 г. по гр. дело № 2832/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 168/21.12.2017 г. по гр. дело № 5172/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 448/26.02.2016 г. по гр. дело № 3232/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и много други). В същия смисъл е и постановеното по настоящото дело, предходно касационно решение № 71/25.06.2018 г. по гр. дело № 2636/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че съгласно трайната практика на ВКС, във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката ѝ с придобитото имущество, и само така ще е ясен и периодът от време, в който ще се установяват доходи, разходи и съответно придобиване на имущество. Предвид това, съдът следва да изгражда изводите си за това, налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани не само с вида на престъплението, но и с цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Фактическите и правни заключения в решението на въззивния съд трябва да са направени не само на базата на принципни постановки, а въз основа на извършена самостоятелна оценка на конкретните данни по делото за начина, по който е придобито всяко отделно имущество, и възможностите към същия момент на приобретателя, респ. – съществува ли пряка или косвена връзка с престъпната дейност, а също дали такава може да се установи по пътя на обосновано предположение. В това предходно касационно решение, постановено по настоящото дело, изрично е посочено, че делото се връща на въззивния съд за ново разглеждане при съобразяване на горните указания, които са задължителни съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, с обжалваното въззивно решение правният въпрос е разрешен в пряко противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, както и при грубо неизпълнение на задължителните указания, дадени по реда на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК с предходното касационно решение по делото, тъй като за да достигне до решаващите си изводи, че в случая може да се предположи логически, че е налице пряка връзка между престъпната дейност, за която ответниците-съпрузи В. и Н. Н. са осъдени, и придобването на цялото процесното имущество, чието отнемане е постановено, както и че връзката не е опровергана от страна на ответниците, апелативният съд не е обсъдил и не е извършил преценка на никакви конкретни обстоятелства по делото, свързани с вида и характера на процесната престъпна дейност, с придобиването и последващите трансформации на процесното имущество или с други твърдяни и установени по делото, конкретни релевантни факти и логически взаимовръзки, от които да се обосноват тези решаващи изводи. При това положение, основателно е едното от основните касационни оплаквания на жалбоподателите, че по този начин въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК при обсъждането на правнорелевентните факти и на доказателствата по делото.
Неоснователен е обаче другият основен касационен довод на жалбоподателите, а именно – че следва да е налице съответствие (съразмерност) между облагата, получена дори хипотетично от конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), т.е. – между установения или предполагаемия размер на средствата, придобити чрез това престъпление, и имуществото, респ. – неговата стойност, чието отнемане постановява съдът. Този довод не намира опора нито в минималния стандарт, установен с Директива 2014/42 ЕС от 03.03.2014 г. за обезпечителни мерки и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, и възприетите там принципи за законност и за независим и ефективен съдебен контрол, нито в сочената в тази връзка практика на Съда на Европейския съюз, нито в чл. 1 от Допълнителния протокол № 1 към ЕКЗПЧОС и в чл. 17, § 1 от ХОПЕС, нито в ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС или ТР № 4/2016 от 07.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, на които се позовават касаторите. Напротив – в мотивите към ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС изрично е разяснено, че субективното потестативно (преобразуващо) право по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) е призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права; че за субекта, спрямо чието имущество се осъществява принуда, ограничаването и отнемането на имуществени права е неблагоприятна последица и санкция за определено неправомерно поведение на извършителя на престъпното деяние; че съдът в производството по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) не преценява доколко отнемането на конкретно имущество се явява съответно, като санкция, на престъплението, нито степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства; както и че отнемането по ЗОПДИПД (отм.), също така, има по-голям обхват по отношение на обектите, а също и на субектите, спрямо които може да се приложи. Освен това, в доразвитие на задължителните указания и разяснения, дадени с това тълкувателно решение, в посоченото и по-горе решение № 287/16.10.2015 г. по гр. дело № 2832/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че щом връзката между престъпната дейност и придобиването може и да е косвена и щом е достатъчно за нея да може да бъде направено основателно предположение (дори да не е безспорно установена), то не съществува законово изискване да се установи, че при всяка конкретна възмездна придобивна сделка ответникът е престирал придобито от установената престъпна дейност; придобиването може да е със средства, които са трансформирана облага на престъпление, при което косвена връзка между него и престъпната дейност е налице; ако липсва законен източник на доход, тази връзка основателно се предполага, без да е необходимо безспорно установяване, че за всяка конкретна сделка ответникът е престирал с реализирана от престъпната дейност облага. При така установената практика (включително задължителна) на ВКС, мнозинството от настоящият съдебен състав намира, че при отнемането по реда на ЗОПДИПД (отм.) не може да се търси, респ. – не е необходимо съдът да изследва и да установява съответствие (съразмерност) между размера (стойността) на облагата, получена от конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), и стойността на отнеманото имущество. Всяко имущество е незаконно придобито, щом придобиването (без значение на конкретната форма и финансов ресурс) е във връзка с престъпната дейност на проверяваното лице.
Предвид установеното по-горе съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от апелативния съд при обсъждането на правнорелевентните факти и на доказателствата по делото, обжалваното въззивно решение следва да се касира, и тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, материалноправният спор между страните следва да бъде решен по същество от настоящата касационна инстанция.
Между страните са безспорни следните обстоятелства по делото: Ответниците В. и Н. Н., които са проверяваните от Комисията лица за периода 12.03.1987 г. – 12.03.2012 г., са сключили граждански брак на 04.10.1987 г. и са родители на ответниците Р. и М. Н., родени съответно – на 01.02.1988 г. и на 16.07.1989 г. Първата ответница през 1995 г. е регистрирана като ЕТ „В. Н. – Радмари“; същата през 2003 г. е учредила ответното „В.“ ЕООД и е едноличен собственик на капитала му и негов управител. В течение на проверявания от Комисията период ответниците са придобили процесното имущество, което е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИПД (отм.). Ответниците В. и Н. Н. с влязла в сила присъда са признати за виновни и осъдени за престъпления, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПДИПД (отм.), а именно: за това, че двамата като съизвършители в периода 20.12.2004 г. - 23.12.2004 г. са приели в собствения си хотел „Л. В.“, находящ се на [улица] [населено място], отделни лица – Л. А. П. и ненавършилата 18 години Д. Г. Я., двете от [населено място], с цел същите да бъдат използвани за развратни действия, като деянието е извършено чрез обещаване и даване на облага, и като ответникът Н. Н. на 20.12.2004 г. е и транспортирал със същата цел двете лица (П. и Я.) от района на [населено място] до [населено място]; както и за това, че ответникът Н. Н. в периода 01.02.2005 г. - 02.02.2005 г. е приел в собствения си хотел „Л. В.“, находящ се на [улица] [населено място], отделно лице – Н. Р. Н. от [населено място], с цел същата да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез обещаване и даване на облага – престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, пр. 2 и 4 и с чл. 20, ал. 2 от НК.
Така осъществената от ответниците В. и Н. Н. престъпна дейност, изразяваща се в транспортиране и в приемане в собствения им хотел на лица с цел да бъдат използвани за развратни действия чрез обещаване и даване на облага, без съмнение е такава с користна цел, предвид което може да се направи основателно предположение, че от тази престъпна дейност те са извлекли имуществена облага. Както вече беше посочено, без значение е размерът на тази облага, но за да е налице основание за отнемане на отделните обекти от процесното имущество, следва от доказателствата по делото, или да е установена връзка (пряка или косвена) с придобиването на съответния имуществен обект, или такава връзка да може основателно да се предположи – с оглед конкретните обстоятелства по делото за всеки един от процесните имуществени обекти.
От друга страна, видът и характерът на престъпната дейност в случая по никакъв начин не може логически да обоснове основателно предположение, ответниците В. и Н. Н. да са извлекли предварителна облага от нея – преди периода на осъществяването ѝ – 20.12.2004 г. - 02.02.2005 г. В такава насока нито има твърдения на ищцовата комисия, нито има доказателства по делото. При това положение, логически е изключена каквато и да било връзка между процесната престъпна дейност и това процесно имущество, което е било изцяло придобито и заплатено (или овъзмездено по друг начин) от ответниците преди този период.
Така, на 14.10.1998 г. ответницата В. Н. е закупила процесния УПИ ... (с идентификатор ...) в [населено място], на 17.07.2002 г. същата е закупила 1/3 идеална част от процесния УПИ... (с идентификатор ...) в [населено място], а на 23.12.1998 г. ответникът Н.. Н. е закупил процесния лек автомобил марка „мерцедес 250“ с рег. [рег.номер на МПС] . По делото липсват каквито и да било твърдения и доказателства, продажната цена (респ. – установената по делото действителна стойност) на така придобитите в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) недвижими имоти и автомобил, да са били изплащани чрез банков кредит или друг вид заем, или при условията на отложено или разсрочено плащане, чието погасяване да е продължило и след процесната престъпна дейност, осъществена шест, респ. – две години и половина след придобиването им (напротив – от нотариалните актове за продажбата на имотите и писмения договор за продажбата на автомобила е видно, че договорените с тях продажни цени са били заплатени изцяло и в брой към момента на подписването им). При това положение, логически е изключена каквато и да било връзка между престъпната дейност и придобиването години преди това на тези недвижими имоти и автомобил, поради което искането по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.) на ищцовата комисия за отнемането им е неоснователно.
Неоснователно е и искането по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.) за отнемане на сградата с идентификатор ..., разположена в източната част на поземлен имот с идентификатор ... (УПИ ...) и представляваща семеен хотел на пет етажа с административен адрес: [населено място], [улица]. Съгласно доказателствата по делото, тази сграда е придобита от ответниците-съпрузи В. и Н. Н., в резултат на построяването ѝ върху поземления имот, който отчасти е собственост на ответника Н. Н. и отчасти – на трети лица (Г. и Д. Я.) – негови съсобственици, които на 08.05.1991 г. са му учредили безвъзмездно и безсрочно право на строеж върху тяхната част. Макар съгласно писмените доказателства тази сграда да е била узаконена на 30.12.2005 г. и да е била официално въведена в експлоатация на 07.03.2007 г., съгласно твърденията в мотивираното искане на Комисията, тя е била изградена и придобита от ответниците още през 1997-1998 г., а съгласно твърденията в отговора по чл. 131 от ГПК на ответниците – през 1995-1997 г. От съвкупната преценка на свидетелските показания и експертните заключения по делото се установява, че през 1997-1998 г. тази сграда е била изградена в груб строеж и завършен вид само на етап първи жилищен етаж, като сградата е била окончателно и изцяло завършена през 2003-2004 г., когато са били направени вътрешните инсталации и другите довършителни работи. Последното се установява и от влязлата в сила присъда на наказателния съд (задължителна за настоящия съдебен състав съгласно чл. 300 от ГПК), с която ответниците В. и Н. Н. са признати за виновни и са осъдени за процесната престъпна дейност, изразяваща се в приемането на лица с цел използването им за развратни действия, именно в собствения на тези двама ответници хотел „Л. В.“, находящ се на [улица] [населено място], т.е. – очевидно тази процесна пететажна сграда, вече е била изградена и е функционирала като хотел, респ. – вече е била собственост на същите двама ответници, още отпреди осъществяването на престъпната дейност от тях. По отношение и на тази пететажна сграда по делото няма доказателства, плащания във връзка с изграждането и придобиването ѝ (таксите и другите разходи по узаконяването и официалното ѝ въвеждане в експлоатация не са такива плащания) да са извършвани след началния момент на престъпната дейност, поради което логически е изключена връзка между последната и придобиването и на този процесен имот.
По аналогични съображения, неоснователно е и искането по чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИПД (отм.) на Комисията за отнемане от ответниците В. и Н. Н. на паричните суми 25 000 лв. и 1 000 лв. Първата сума от 25 000 лв. се претендира за отнемане, като получена от продажбата на третия жилищен етаж заедно с югоизточното таванско помещение, югозападния гараж, северозападното мазе и съответните идеални части от общите части на триетажната жилищна сграда, построена в западната част на УПИ ... (с идентификатор ...) в [населено място]. Този жилищен имот ответниците В. и Н. Н. и техните съсобственици Г. и Д. Я. са продали на третото лице К. А. на 12.12.2001 г. – три години преди осъществяването на процесната престъпна дейност. При това положение последната по никакъв начин не може да се свърже и с придобиването още отпреди 12.12.2001 г. на правото на собственост върху съответната част от този жилищен имот от ответниците В. и Н. Н., като и в тази насока от страна на ищцовата комисия не са изложени надлежни твърдения и не са ангажирани доказателства по делото. Другата сума от 1 000 лв. се претендира за отнемане на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИПД (отм.), като получена от продажбата на лек автомобил марка „рено 9“ с рег. [рег.номер на МПС] . Тази сделка е извършена след осъществяването на процесната престъпна дейност – на 23.06.2006 г., когато ответниците В. и Н. Н. са продали автомобила на третото лице В. М.. Относно начина и момента на придобиване на автомобила от тези двама ответници, ищцовата комисия също не е изложила твърдения и не е ангажирала преки доказателства. Доколкото при нотариалното удостоверяване на подписите върху писмения договор за продажбата от 23.06.2006 г., като доказателство за правото на собственост на ответниците В. и Н. Н. върху този автомобил е представено свидетелството за първата му регистрация от 31.07.1991 г., следва да се приеме, че те са негови собственици не по-късно от тази дата, т.е. – повече от 13 години преди осъществяването на процесната престъпна дейност. Обосновано предположение за връзка между последната и придобиването от ответниците В. и Н. Н. на този процесен автомобил, също не може да бъде направено – при липсата на каквито и да било доказателства за тяхното придобивно основание, включително – дали то е възмездно или безвъзмездно.
Неоснователно е и искането по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.) за отнемане от ответницата В. Н. на сумата 5 000 лв., представляваща стойността на 50 дружествени дяла (всеки по 100 лв.) от капитала на ответното „В.“ ЕООД. Съгласно установената практика на ВКС (решение № 187/13.12.2018 г. по гр. дело № 1180/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 506/25.07.2012 г. по гр. дело № 1792/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), паричната сума, представляваща стойността на дружествен дял, не подлежи на отнемане от проверяваното лице, когато същото не се е разпоредило с дружествения си дял и продължава да го притежава; на отнемане в тези случаи подлежи (ако са налице и останалите предпоставки за това) самият дружествен дял, който съгласно разпоредбата на чл. 127 от ТЗ съставлява дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела на съдружника в капитала (ако не е уговорено друго), поради което дружественият дял представлява имуществено право и съгласно чл. 6 от ЗОПДИПД (отм.) подлежи на отнемане като такова от дружеството. В случая обаче ищцовата комисия не е предявила такова искане по чл. 6 от ЗОПДИПД (отм.) срещу ответното „В.“ ЕООД, включително по реда за изменение на иска (чл. 214, ал. 1 и чл. 228 от ГПК). Отделно от горното, ответницата В. Н. е учредила ответното „В.“ ЕООД през 2003 г. – също преди осъществяването на процесната престъпна дейност през периода 20.12.2004 г. - 02.02.2005 г., като от страна на Комисията не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства, сумата от 5 000 лв., съставляваща уставния капитал на дружеството, да е внесена частично или да е изплащана по някакъв начин след началната дата на престъпната дейност.
След осъществяването на процесната престъпна дейност през периода 20.12.2004 г. - 02.02.2005 г. ответниците В. и Н. Н. са придобили в режим на СИО следните процесни недвижими имоти и лек автомобил: 1/2 идеална част от УПИ ... (с идентификатор ...) заедно с1/2 идеална част от построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда (с идентификатор ...) в [населено място], лек автомобил марка „смарт“ с рег. [рег.номер на МПС] , 2/3 идеални части от УПИ ... (с идентификатор ....) в [населено място] и 3/5 идеални части от апартамент № 28 (ведно с принадлежностите му), находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. „А“, ет. 1. По изложените и по-горе съображения (и съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС), за да се извърши в случая преценката относно основателността на исканията по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.) за отнемане на това имущество, съдът най-напред следва да установи дали към съответния придобивен момент ответниците В. и Н. Н. са разполагали с доходи от законен източник за придобиването на съответния процесен обект; неустановяването на такъв законен източник не замества основателното предположение за връзка с процесната престъпна дейност, но освобождава ищцовата комисия от тежестта да я докаже по несъмнен начин по делото.
Процесната 1/2 идеална част от УПИ ... и от сградата в него е закупена от ответника Н. Н. чрез два договора за продажба от 29.07.2005 г. и от 21.09.2005 г. – всеки за по 1/4 идеална част от имота, като посочената продажна цена в първия нотариален акт е 1 438.80 лв. (равна на данъчната оценка), а във втория – 1 138.30 лв. (също равна на данъчната оценка), или общо – 2 577.10 лв. Съгласно заключението на съдебно-техническата оценителна експертиза, пазарната стойност на този процесен имот към периода на придобиването му е 22 500 лв. Ищцовата комисия изрично е оспорила придобивната цена, посочена в нотариалните актове, като поддържа, че за придобивна цена следва да се приеме действителната пазарната стойност на имота. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като нотариалното удостоверяване има материална доказателствена сила единствено за това, което страните по договора за продажба са заявили пред нотариуса относно продажната цена. Държавата (участваща в настоящото производство чрез процесуалния си субституент КПКОНПИ) не е страна по договора и не е обвързана от посочената в нотариалния акт продажна цена. Действителната придобивна стойност на имота може да бъде установявана с всички доказателствени средства, включително чрез експертно заключение, предвид и останалите обстоятелства и доказателства по делото, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение (в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС). Предвид и ноторния факт, че с оглед спестяване на разходи по прехвърляне на имоти в нотариалния акт обичайно се посочва минимално допустимата с оглед целите на данъчното облагане цена – в случая – данъчната оценка на имота, която е почти 9 пъти по-ниска от действителната му пазарна стойност, съдът счита за платена последната, а не цената, посочена в нотариалните актове. От съвкупната преценка на писмените доказателства и заключенията на съдебно-икономическата експертиза по делото се установява, че през 2004 и 2005 година ответникът Н. Н. е работил по трудово правоотношение при ответното „В.“ ЕООД и е получил нетни доходи от трудово възнаграждение в общ размер 4 596.40 лв. за тези две години (2 265.40 лв. през 2004 г. и 2 331 лв. през 2005 г.). Съдът не възприема за достоверни показанията на свидетеля С. К., че през този период заедно с ответника Н. Н. гледали телета и последният реализирал доход от продажбата им. Самият свидетел най-общо сочи периода на тази съвместна дейност „от 2001 докъм 2004-2005 година“, като показанията му не се подкрепят от никое друго доказателство по делото (единствено в свидетелските показания на бащата на ответника също се споменава гледане на телета, но и че последните са били вземани от АПК, което очевидно не може да се свърже с периода 2004-2005 г.). Установява се и че през същия период ответницата В. Н. е реализирала, в качеството си на едноличен търговец, нетен доход в общ размер 2 831.70 лв. (1 196 лв. през 2004 г. и 1 635.70 лв. през 2005 г.). Същата ответница през 2005 г. е реализирала и доход от отдаването под наем на процесния УПИ ... (договорът за наем е писмен и е с нотариална заверка от 21.02.2005 г.) в общ размер 512.50 лв. Съдът намира, че не следва да приема за доход на ответницата В. Н. счетоводната печалба на ответното „В.“ ЕООД за 2004 и 2005 г. (в общ размер 8 673.77 лв.), предвид констатацията на вещо лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, че няма данни дружеството да е отчислявало дивиденти от тази печалба. При това положение, общият доход от законни източници за 2004 и 2005 г. на ответниците-съпрузи В. и Н. Н. възлиза на 7 940.60 лв. По делото няма доказателства тези двама ответници да са имали спестени средства отпреди 2004 г., които да се прибавят към тази сума; напротив от доказатествата по делото е видно, че средствата им отпреди 2004 г. са били изразходвани за построяването на техния семеен хотел. Следователно, дори и без да се обсъждат и изследват другите (извън тези за заплащането на имота) разходи на ответниците В. и Н. Н. за 2004 и 2005 г., е очевидно, че към периода юли-септември 2005 г., когато те са придобили процесната 1/2 идеална част от УПИ ... и от построената в него сграда, същите не са имали достатъчен законен доход, с който да заплатят действителната му придобивна стойност от 22 500 лв. При липсата на достатъчен законен доход, съдът намира, че основателно може да се предположи, че придобиването на този процесен имот е свързано с престъпната дейност на ответниците В. и Н. Н., поради което същият подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.).
На 01.02.2007 г. ответниците В. и Н. Н. са придобили процесния лек автомобил марка „смарт“ с рег. [рег.номер на МПС] , който е закупен и внесен от Германия от ответника Н.Н.. По изложените и по-горе съображения съдът приема за придобивна стойност на автомобила, определената такава по заключението на съдебната автотехническа експертиза към датата на придобиването му – в размер 3 900 лв. (с включени в нея ДДС и митни сборове), а не посочената във фактурата продажна цена от 1 000 EUR. През цялата предходна 2006 г. ответникът Н. Н. е получил по посоченото по-горе трудово правоотношение нетно възнаграждение в размер 2 678.40 лв., а ответницата В. Н., в качеството си на едноличен търговец – доход в размер 2 696 лв.; същата е получила по горепосоченото наемно правоотношение и годишен наем в размер 600 лв. Двамата са получили и обсъдената по-горе процесна сума 1 000 лв. от продажбата на 23.06.2006 г. на лекия автомобил „рено 9“. По изложените и по-горе съображения, няма основание като доход на ответницата В. Н. да се приеме счетоводната печалба на ответното „В.“ ЕООД и за 2006 г. Съдът намира за недоказани твърденията за получени от ответника Н. Н. доходи за 2006 г., произтичащи от печалби от Еврофутбол. В тази връзка по делото са представени единствено фишове „форма на изплащане“, които не са поименни документи, респ. – не удостоверяват, че посочените в тях суми са изплатени именно на Н.Н., като това обстоятелство не следва и от това, че фишовете са в негово държане (те могат да бъдат придобити по всякакъв начин), особено – при липсата на други доказателства, включително свидетелски показания, за такива печалби. При това положение, общият доход от законни източници за 2006 г. на ответниците-съпрузи В. и Н. Н. възлиза на 6 974.40 лв. От съвкупната преценка на заключенията на съдебно-икономическата експертиза и писмените доказателства се установява, че през 2006 г. ответниците В. и Н. Н. имат следните разходи: обичайни разходи за издръжка на домакинството им (по статистически данни на НСИ) – 6 573.10 лв., извънредни разходи за задгранични пътувания (в Германия, Швейцария и Б.) – в общ размер 2 724.96 лв. и разходи за услуги, предоставени от мобилен оператор (само ответникът Н. Н., който е бил клиент на „М-тел“) – в размер 332.33 лв.; или общо разходи – в размер 9 630.39 лв. От съпоставката на доходите и разходите е видно, че за 2006 г. е налице отрицателно салдо – дефицит в размер – 2 655.99 лв. Следователно, към датата на придобиването на процесния лек автомобил марка „смарт“ с рег. [рег.номер на МПС] – 01.02.2007 г. ответниците В. и Н. Н. не са имали законен доход, с който да заплатят действителната придобивна стойност от 3 900 лв. на автомобила. При неустановяването на законен доход, съдът намира, че основателно може да се предположи, че придобиването на този процесен автомобил е свързано с престъпната дейност на ответниците В. и Н. Н., поради което и той подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.).
Ответниците-съпрузи В. и Н. Н. са придобили в режим на СИО 2/3 идеални части от процесния УПИ ... (с идентификатор ...) в [населено място], по договор за продажба, сключен от първата ответница на 27.06.2007 г. (обсъдената по-горе 1/3 идеална част от този процесен имот е била придобита от тях още през 2002 г. и както стана ясно, не подлежи на отнемане). По изложените и по-горе съображения съдът приема за придобивна стойност на тези 2/3 идеални части от имота тяхната пазарна стойност към датата на придобиването им в размер 23 333.33 лв., а не посочената в нотариалния акт, повече от десет пъти по-ниска продажна цена от 2 200 лв. (почти равна на данъчната оценка от 2 178.80 лв.). През цялата 2007 г. ответникът Н. Н. е получил по посоченото по-горе трудово правоотношение нетно възнаграждение в размер 2 962.08 лв., а ответницата В. Н., в качеството си на едноличен търговец – доход в размер 1 658 лв.; същата е получила по горепосоченото наемно правоотношение и годишен наем в размер 600 лв. По изложените и по-горе съображения, няма основание като доход на ответницата В. Н. да се приеме счетоводната печалба на ответното „В.“ ЕООД и за 2007 г., още по-малко – отпуснатите на дружеството банкови кредити през същата година. При това положение, общият доход от законни източници за цялата 2007 г. на ответниците В. и Н. Н. възлиза на 5 220.08 лв. Предвид установените по-горе отрицателни салда за предходните години, няма основание да се приеме, че тези двама ответници са имали някакви спестени средства от законни източници, които да се прибавят към тази сума. Следователно, дори и без да се обсъждат и изследват другите (извън тези за заплащането на имота) разходи на ответниците В. и Н. Н. за 2007 г., е очевидно, че към 27.06.2007 г., когато те са придобили 2/3 идеални части от процесния УПИ ..., същите не са имали достатъчен законен доход, с който да заплатят действителната придобивна стойност от 23 333.33 лв. на тази част от имота. При липсата на достатъчен законен доход, съдът намира, че основателно може да се предположи, че придобиването на тези 2/3 идеални части от имота е свързано с престъпната дейност на ответниците В. и Н. Н., поради което тази част от имота също подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.).
На 22.10.2008 г. двамата ответници В. и Н. Н. са купили и са придобили в режим на СИО апартамента в [населено място] (ведно с принадлежностите му; целия, а не само процесните 3/5 идеални части от него, които ищцовата комисия претендира за отнемане по делото). По отношение на този имот страните не спорят и съдът приема за установено, че на продавача е била заплатена посочената в нотариалния акт продажна цена в размер 87 000 EUR, равняващи се на 170 157.21 лв. (по фиксирания курс на БНБ), като плащането е извършено както следва: 17 400 EUR, равняващи се на 34 031.44 лв. – в деня на изповядването на сделката, а остатъкът от 69 600 EUR, равняващи се на 136 125.76 лв. – със средства от банков кредит от „Прокредит банк“ АД (отпуснат на ответницата В. Н. съгласно доказателствата по делото), усвоени от купувача след вписването на продажбата и на законната ипотека в полза на банката, и след представяне на доказателства, че тази ипотека е единствената тежест върху имота. С оглед извършване на преценката дали претенцията за отнемане на процесните 3/5 идеални части от този имот е основателна (и доколкото от мотивираното искане на ищцовата комисия не става ясно по каква причина не се претендират за отнемане останалите 2/5 идеални части), съдът на първо място следва да установи дали към датата на придобиването му 22.10.2008 г. ответниците В. и Н. Н. са имали достатъчен доход от законни източници, за да заплатят сумата 20 418.86 лв., представляваща съответната на тези процесни 3/5 идеални части от имота, част от цената му (34 031.44 лв.), платена на продавача в деня на продажбата, и която част не е платена със средства, произхождащи от жилищния банков кредит. През цялата 2008 г. ответникът Н. Н. е получил по посоченото по-горе трудово правоотношение нетно възнаграждение в размер 3 384.79 лв., а ответницата В. Н., в качеството си на едноличен търговец – доход в размер 14 408.54 лв.; същата е получила по горепосоченото наемно правоотношение и наем в размер 87.50 лв. за 2008 г. По изложените и по-горе съображения, и за 2008 г. няма основание като доход на ответницата В. Н. да се приеме счетоводната печалба на ответното „В.“ ЕООД, още по-малко – отпуснатия на дружеството банков кредит през същата година; както и като доход на ответника Н. Н. – твърдяните печалби от Еврофутбол. Съдът не кредитира за достоверни показанията на свидетелката М. М. – майка на ответницата В. Н., че за закупуването на апартамента в [населено място] тя дала на ответниците не по-малко от 15 000 лв. Тези показания са на свидетел, несъмнено заинтересован от изхода на спора, и не се подкрепят от никое друго доказателство по делото; самата свидетелка сочи, че не помни точно каква сума е дала. Няма основание да се приемат за доходи на ответниците В. и Н. Н., и сочените в показанията на свидетелката С. К. суми 20 000 лв. и 25 000 лв., които тя твърди, че им е дала на заем през 2008 г., които показания съдът също намира за недостоверни. В тази връзка по делото са представени две разписки, обективиращи изявления на ответницата В. Н., че на 12.04.2008 г. получила сумата 25 000 лв., а на 13.10.2008 г. – сумата 20 000 лв. от свидетелката Кленовска, но без да е посочено основанието за предаването на сумите, като и двата документа са без достоверна дата и са изрично оспорени от страна на ищцовата комисия, като съставени единствено с оглед представянето им като доказателства в настоящото производство. Съдът намира, че е житейски нелогично възрастна жена, пенсионер, каквато е свидетелката К. (65-годишна към 2008 г.), да даде на заем, дори и на близки хора, които познава повече от 15 години, и макар и да е разполагала с наследствени средства в такъв размер (както тя сочи в показанията си и това се установява от представения по делото съдебно-спогодителен протокол от 31.03.2008 г.), значителна сума от 45 000 лв., без каквото и да било обезпечение (което също изрично се сочи в показанията ѝ), и най-вече – без дори да поиска съставяне на надлежен документ с достоверна дата и с посочен в него срок за връщането на тези значителни по размер средства (какъвто срок не се сочи и в показанията на тази свидетелка). При така приетото, общият доход от законни източници за цялата 2008 г. на ответниците В. и Н. Н.възлиза на 17 880.83 лв. Предвид установените по-горе отрицателни салда за предходните години, няма основание да се приеме, че тези двама ответници са имали някакви спестени средства от законни източници, които да се прибавят към тази сума. Следователно, дори и без да се обсъждат и изследват другите (извън тези за заплащането на имота) разходи на ответниците В. и Н. Н. за 2008 г., е очевидно, че към 22.10.2008 г. те не са имали достатъчен законен доход, с който да заплатят сумата 20 418.86 лв., представляваща съответната на процесните 3/5 идеални части от апартамента в [населено място], част от цената му (34 031.44 лв.), платена на продавача в деня на продажбата, и която част не е платена със средства, произхождащи от жилищния банков кредит, отпуснат на ответницата В. Н.. При това положение, и без да е необходимо да се изследва дали и самият банков кредит, послужил за погасяването на останалата част от цената, е бил изплащан със средства от законни източници, може основателно да се предположи, че след като ответниците В. и Н. Н. не са имали достатъчен законен доход, с който да покрият плащането, извършено в деня на продажбата на имота, то и придобиването на последния е свързано с престъпната им дейност, поради което процесните 3/5 идеални части от същия подлежат на отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.).
Между страните няма спор, а и по делото е установено, че ответниците В. и Н. Н. (включително – първата от тях в качеството ѝ на едноличен търговец) са имали суми по девет банкови сметки (в различни банки и в различна валута) в общ размер 2 839.56 лв., които са налични както в края на периода на проверката (12.03.2012 г.), така и (видно от банковите извлечения от съответната банка, представени по делото) към периода 30.06.2010 г. - 06.08.2010 г. През 2009 и 2010 г. ответникът Н. Н. е получил по посоченото по-горе трудово правоотношение нетно възнаграждение в общ размер 11 189.65 лв. (5 444.16 лв. през 2009 г. и 5 745.49 лв. през 2010 г.), а ответницата В. Н., в качеството си на едноличен търговец – доход в общ размер 5 360.30 лв. (2 156.20 лв. през 2009 г. и 3 204.10 лв. през 2010 г.). По изложените и по-горе съображения, и за тези две години няма основание като доход на ответницата В. Н. да се приеме счетоводната печалба на ответното „В.“ ЕООД, както и като доход на ответника Н. Н. – твърдяните печалби от Еврофутбол. При това положение, общият доход от законни източници за 2009 и 2010 г. на ответниците В. и Н. Н. възлиза на 16 549.95 лв. Предвид установените по-горе отрицателни салда за предходните години, няма основание да се приеме, че тези двама ответници са имали някакви спестени средства от законни източници, които да се прибавят към тази сума. От съвкупната преценка на заключенията на съдебно-икономическата експертиза и писмените доказателства се установява, че през 2009 и 2010 г. ответниците В. и Н. Н. имат обичайни разходи за издръжка на домакинството им (по статистически данни на НСИ) – в общ размер 11 933.67 лв. (5 876.74 лв. през 2009 г. и 6 056.93 лв. през 2010 г.) и разходи за погасяването на жилищния кредит за закупуването на апартамента в [населено място] – в общ размер 42 820.94 лв. /21 894 EUR/ (24 424.01 лв. /12 487.80 EUR/ през 2009 г. и 18 396.93 лв. /9 406.20 EUR/ през 2010 г.); или общо разходите им през 2009 и 2010 г. са в размер 54 754.61 лв. От съпоставката на доходите и разходите е видно, че за 2009 и 2010 г. е налице отрицателно салдо – дефицит в размер – 38 204.66 лв. Следователно ответниците В. и Н. Н. не са имали законен доход, с който да покрият към посочения по-горе период юни-август 2010 г. наличността в общ размер 2 839.56 лв. по деветте техни процесни банкови сметки. При неустановяването на законен доход, съдът намира, че основателно може да се предположи, че и сумите, налични по тези процесни банкови сметки, са свързани с престъпната дейност на ответниците В. и Н. Н., поради което и те подлежат на отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.).
Неоснователно е обаче искането по чл. 9, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.) за отнемане от ответниците Р. и М. Н. (понастоящем пълнолетни, деца на ответниците В. и Н. Н.), съответно – на сумата 72.73 лв. – от първия от тях и на сумата 75.53 лв. – от втората от тях, които суми са налични по техни банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД към 20.07.2010 г. и към края на периода на проверката – 12.03.2012 г. Тези две банкови сметки са били открити на 26.11.1999 г., когато ответниците Р. и М. Н. са били малолетни, но и преди осъществяването на процесната престъпна дейност от ответниците В. и Н. Н. през периода 20.12.2004 г. - 02.02.2005 г. Видно от представените по делото банкови извлечения, през периода от 01.01.2003 г. (т.е. – също отпреди процесната престъпна дейност) до 20.07.2010 г. по тези банкови сметки на Р. и М. Н. не са били внасяни (нито теглени) никакви парични суми (единствено са начислявани лихви). При това положение и предвид приетото по-горе, логически е изключена каквато и да било връзка между процесната престъпна дейност и наличните процесни суми от 72.73 лв. и от 75.53 лв. по обсъжданите банкови сметки на ответниците Р. и М. Н..
По делото е установено, че ответното „В.“ ЕООД е закупило и внесло от чужбина, респ. – придобило е следните пет моторни превозни средства (МПС): на 12.12.2006 г. – специален автомобил-автокран марка „харнишфегер омега“ с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 35 000 лв., на 11.06.2007 г. – специален автомобил-автокран марка „либхер“ с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 40 000 лв., на 12.11.2007 г. – товарен автомобил марка „деу“ с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 4 680 лв., на 04.12.2007 г. – товарен автомобил марка „исузу“ с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 6 860 лв. и на 10.01.2008 г. – лек автомобил марка „сузуки“ с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 1 840 лв. По изложените и по-горе съображения, съдът приема посочените стойности на тези МПС, които са определени със заключението на съдебната автотехническа експертиза, като придобивна стойност (където вещото лице е могло да установи такава – за двата автокрана), респ. – като пазарна стойност (на останалите три МПС) към съответната дата на придобиването. Общата стойност на петте процесни МПС възлиза на 88 380 лв. По делото е установено и че „Прокредитбанк (България)“ АД е отпуснала на ответното „В.“ ЕООД три кредита, както следва: На 04.01.2007 г. е отпуснат кредит в размер 25 000 EUR, равняващи се на 48 895.75 лв., който съгласно погасителния план е погасяван на равни месечни вноски от по 954.38 EUR, като плащанията по години са следните: за 2007 г. (11 вноски и банкова такса) – 10 873.18 EUR, равняващи се на 21 266.09 лв.; за 2008, 2009, 2010 и 2011 г. – за всяка от тях (12 вноски) – по 11 452.56 EUR, равняващи се на 22 399.26 лв.; и за 2012 г. (3 вноски до края на периода на проверката) – 2 863.14 EUR, равняващи се на 5 599.81 лв. На 31.05.2007 г. е отпуснат кредит в размер 15 400 EUR, равняващи се на 30 119.78 лв., който съгласно погасителния план е погасяван на равни месечни вноски от по 508.31 EUR, като плащанията по години са следните: за 2007 г. (6 вноски и банкова такса) – 3 203.86 EUR, равняващи се на 6 266.20 лв.; за 2008, 2009, 2010 и 2011 г. – за всяка от тях (12 вноски) – по 6 099.72 EUR, равняващи се на 11 930.01 лв.; и за 2012 г. (2 вноски до края на периода на проверката) – 2 541.55 EUR, равняващи се на 4 970.83 лв. На 23.10.2008 г. е отпуснат кредит в размер 10 400 EUR, равняващи се на 20 340.63 лв., който съгласно погасителния план е погасяван на равни месечни вноски от по 219.04 EUR, като плащанията по години са следните: за 2008 г. (1 вноска и банкова такса) – 479.04 EUR, равняващи се на 936.92 лв.; за 2009, 2010 и 2011 г. – за всяка от тях (12 вноски) – по 2 628.48 EUR, равняващи се на 5 140.86 лв.; и за 2012 г. (3 вноски до края на периода на проверката) – 657.12 EUR, равняващи се на 1 285.22 лв. Общият размер на трите отпуснати кредита възлиза на 99 356.16 лв. Ответниците поддържат, че средствата от тези кредити са законни и са използвани за покриване на придобивната стойност на процесните МПС, закупени от ответното дружество. Съгласно трайно установената практика на ВКС (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС), за да се приеме, че средствата от банков кредит (или от друг вид заемно правоотношение) са законен източник, с който е придобито дадено имущество, следва по делото да се установи, че и погасяването на самия кредит (заем) е станало със средства от законен източник, за да се изключи връзка (в случая – косвена) с престъпната дейност. От доказателствата, събрани по настоящото дело, такъв извод не може да се направи. В основното заключение на съдебно-икономическата експертиза е посочено, че предвид големия и отдалечен период на обследване и тъй като в ответното дружество не са съхранени първичните счетоводни документи, за вещото лице е невъзможно да проследи паричните потоци във фирмата по години, както и кое имущество с кои точно парични средства е заплатено – от получен кредит, печалба, трудови възнаграждения, лични заеми, като през периода е имало преливане на парични средства – според нуждите за падежирало плащане. По тази причина в основното заключение вещото лице единствено е обобщило и посочило, по данните от годишните данъчни декларации на ответното дружество, чистият доход/печалба (разлика между декларирана счетоводна печалба и данък върху печалбата) на дружеството по години, както следва: за 2003 г. – 2 391.39 лв., за 2004 г. – 2 570 лв., за 2005 г. – 6 103.77 лв., за 2006 г. – 5 507.89 лв., за 2007 г. – 7 902.90 лв., за 2008 г. – 14 408.54 лв., за 2009 г. – 3 078.62 лв., за 2010 г. – 9 928.97 лв. и за 2011 г. – 2 613.57 лв. При тези данни, дори и да се приеме, че всяка от тези годишни печалби (след 2007 г., когато е отпуснат първия кредит) е изцяло реинвестирана и използвана през следващата година единствено за погасяване на банковите кредити (макар това да е практически невъзможно, щом дружеството е осъществявало търговска дейност), то всяка от тези годишни печалби е недостатъчна за това (така например, най-голяма по размер е печалбата за 2008 г. – 14 408.54 лв., която е недостатъчна за плащането дори и само на сумата, дължима за 2009 г. по първия кредит – 12 вноски в общ размер 22 399.26 лв.). Във второто допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза вещото лице е разяснило, че фактическите разходи на дружеството не са равни на паричните разходи (потоци), поради което за ответното дружество не е възможно да се съпоставят приходи с разходи, и на тази основа да се прави извод дали дружеството е имало достатъчно парични средства за покупката на процесните МПС. Вещото лице е посочило също, че в случая следва да бъдат съпоставени реалните парични средства, които са влезли в дружеството и са изразходвани през отчетната година, като сравнението следва да се извърши на база „парични потоци“. С оглед това, въз основа на справките за паричните потоци на ответното дружество, вещото лице е установило, че по години реално постъпилите парични средства и реалните плащания са както следва: за 2005 г. – постъпления в размер 40 000 лв., плащания в размер 33 000 лв., налични парични средства в края на годината в размер 7 000 лв.; за 2006 г. – постъпления в размер 35 000 лв., плащания в размер 30 000 лв., налични парични средства в края на годината в размер 5 000 лв.; за 2007 г. – постъпления в размер 46 000 лв., плащания в размер 37 000 лв., налични парични средства в края на годината в размер 9 000 лв. и за 2008 г. – постъпления в размер 50 000 лв., плащания в размер 35 000 лв., налични парични средства в края на годината в размер 15 000 лв. Тези данни, извлечени от счетоводните записвания на ответното дружество, съдът също намира за недостоверни, тъй като не съответстват на установеното по-горе – така например, посочените като извършени плащания в общ размер 35 000 лв. за 2008 г. са достатъчни да покрият (и то не изцяло) единствено задълженията на дружеството по трите банкови кредита, чиито общ размер за същата година възлиза на 35 266.19 лв., но съгласно данните по делото дружеството е осъществявало търговска дейност и е невъзможно да е нямало и други разходи през същата година. Освен това, по делото липсват данни и доказателства какъв е произходът на средствата, отразени като парични постъпления през тези четири години (2005-2008 г.), които следват по време процесната престъпна дейност, осъществена от ответниците В. и Н. Н. през периода 20.12.2004 г. - 02.02.2005 г., поради което не може обосновано да се приеме, че тези парични постъпления са единствено от законно осъществявана търговска дейност на ответното дружество и нямат връзка с процесната престъпна дейност. При това положение и при липсата на каквито и да било други доказателства по делото за законен източник на средства, с които ответното дружество да е разполагало и да е закупило петте процесни МПС, респ. – да е погасявало банковите кредити, със средствата от които (според твърденията и доводите на ответниците) са заплатени тези МПС, основателно може да се предположи, че и последните са придобити във връзка с процесната престъпна дейност, поради което подлежат на отнемане на основание чл. 6 от ЗОПДИПД (отм.). По същите съображения и на същото основание на отнемане подлежат и сумите в общ размер 9 408.02 лв., налични по двете процесни банкови сметки на ответното дружество в „Прокредитбанк (България)“ АД към края на периода на проверката – 12.03.2012 г.
В обобщение, обжалваното въззивно решение е неправилно (като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до нарушение на материалния закон) и следва да бъде отменено в частта, с която е постановено отнемане на това процесно имущество на ответниците Нурджиеви, за което по-горе беше прието, че не подлежи на отнемане, като вместо това следва да бъде постановено отхвърляне на предявения от КПКОНПИ иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на същото имущество. В останалата част, с която е постановено отнемането на това процесно по делото имущество, за което по-горе беше прието, че искът е основателен, въззивното решение е правилно като краен резултат – материалният закон не е нарушен, поради което в тази част решението следва да бъде оставено в сила.
Предвид промяната на крайния резултат по спора, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му за разноските по делото, като същите следва да бъдат присъдени както следва:
Ищцовата комисия е направила разноски по делото в общ размер 3 710 лв., от които съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК такива ѝ се следват съразмерно на уважената част от иска, а именно – сумата 734.91 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и с чл. 25, ал. 2, пр. 2 от НЗПП, на КПКОНПИ се следват и разноски за юрисконсултско възнаграждение от по 450 лв. за една инстанция, или общо 2 250 лв. – за всички инстанции по делото. Следователно ответниците В. и Н. Н. и „В.“ ЕООД, срещу които искът се уважава, дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в общ размер 2 984.91 лв.
Ответниците са направили разноски по делото в общ размер 26 241.22 лв. от които съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК такива им се следват съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно – сумата 21 043.13 лв., която ищцовата комисия дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1616/02.07.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 3270/2018 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която по предявения от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Н. Р. Н., В. Б. Н., включително – в качеството ѝ на ЕТ „В. Н. – Радмари“, Р. Н. Н., М. Н. Н. и „Ваниш“ ЕООД иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) е постановено отнемане в полза на държавата на следното имущество: 1/3 идеална част от УПИ .. в кв. .., с идентификатор ..., находящ се в [населено място]; УПИ .. в кв. ., с идентификатор .., находящ се в [населено място]; сграда с идентификатор ..., разположена в източната част на поземлен имот с идентификатор ..., съставляващ УПИ ... в кв. .., представляваща семеен хотел на пет етажа с административен адрес: [населено място], [улица]; лек автомобил марка „мерцедес 250“ с рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 25 000 лв., получена от продажбата на 12.12.2001 г. на третия жилищен етаж заедно с югоизточното таванско помещение, югозападния гараж, северозападното мазе и съответните идеални части от общите части на триетажната жилищна сграда, построена в западната част на УПИ .. в кв. .., с идентификатор .., находящ се в [населено място]; сумата 1 000 лв., получена от продажбата на 23.06.2006 г. на лек автомобил марка „рено 9“ с рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 5 000 лв., представляваща стойността на 50 дружествени дяла от капитала на „Ваниш“ ЕООД; сумата 72.73 лв., налична по банкова сметка № (04) ... в „Банка ДСК“ ЕАД и сумата 75.53 лв., налична по банкова сметка № (04) ... в „Банка ДСК“ ЕАД; както и в частта относно разноските по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата от Н. Р. Н. с ЕГН [ЕГН] и В. Б. Н. с ЕГН [ЕГН] на следното имущество:
- 1/3 (една трета) идеална част от УПИ ... в кв. ..., с идентификатор .., находящ се в [населено място];
- УПИ .. в кв. .., с идентификатор ..., находящ се в [населено място];
- сграда с идентификатор ..., разположена в източната част на поземлен имот с идентификатор .., съставляващ УПИ .. в кв. ..., представляваща семеен хотел на пет етажа с административен адрес: [населено място], [улица];
- лек автомобил марка „мерцедес 250“ с рег. [рег.номер на МПС] ;
- сумата 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), получена от продажбата на 12.12.2001 г. на третия жилищен етаж заедно с югоизточното таванско помещение, югозападния гараж, северозападното мазе и съответните идеални части от общите части на триетажната жилищна сграда, построена в западната част на УПИ ... в кв. .., с идентификатор ..., находящ се в [населено място];
- сумата 1 000 лв. (хиляда лева), получена от продажбата на 23.06.2006 г. на лек автомобил марка „рено 9“ с рег. [рег.номер на МПС] ;
от В. Б. Н. с ЕГН [ЕГН] – сумата 5 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща стойността на 50 (петдесет) дружествени дяла от капитала на „Ваниш“ ЕООД;
от Р. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] – сумата 72.73 лв. (седемдесет и два лева и седемдесет и три стотинки), налична по банкова сметка № (04) ... в „Банка ДСК“ ЕАД; и
от М. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] – сумата 75.53 лв. (седемдесет и пет лева и петдесет и три стотинки), налична по банкова сметка № (04) ... в „Банка ДСК“ ЕАД.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1616/02.07.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 3270/2018 г. на Софийския апелативен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА Н. Р. Н. с ЕГН [ЕГН], В. Б. Н. с ЕГН [ЕГН], включително – в качеството ѝ на ЕТ „В. Н. – Радмари“ с ЕИК 811193590 и „Ваниш“ ЕООД с ЕИК101635295 да заплатят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество сумата 2 984.91 лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Н. Р. Н. с ЕГН [ЕГН], В. Б. Н. с ЕГН [ЕГН], Р. Н. Н. с ЕГН [ЕГН], М. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] и „Ваниш“ ЕООД с ЕИК 101635295 сумата 21 043.13 лв. (двадесет и една хиляди и четиридесет и три лева и тринадесет стотинки) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Боян Цонев,
изразено при постановяване на решението
по гр. дело № 4499/2019 г. на ВКС, IV-то гр. отд.

Подписвам посоченото решение с особено мнение, тъй като не съм съгласен с единия от решаващите правни изводи на мнозинството от съдебния състав, а именно – че при отнемането по реда на ЗОПДИПД (отм.) не може да се търси, респ. – не е необходимо съдът да изследва и да установява съответствие (съразмерност) между размера (стойността) на установената или предполагаемата облага, получена от конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), и стойността на отнеманото имущество. Съображенията ми за това са следните:
В мотивите към ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС е разяснено следното: Дори връзката (пряка или косвена) между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на процесното имущество да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезите на закона, от конкретното престъпление – имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. В случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска.
Предвид тези разяснения, имащи задължителен характер, считам, че в случаите когато стойността на облагата, получена от конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), е установена по делото или може да се направи основателно предположение за нейния максимален размер – според конкретните установени факти, тя не може да надхвърля стойността на отнеманото имущество. В тези случаи логически е изключена възможността отнеманото имущество, което надхвърля по стойност размера на средствата (облагата), получени от престъплението, да е придобито чрез тези средства. Именно съгласно правилата на логиката, средствата от престъпната дейност, когато са установени по размер или за размера им може да се направи основателно предположение, се изчерпват при придобиването на съответното по размер имущество, за което (също според конкретните обстоятелства) е установена или основателно може да се предположи такава пряка или косвена връзка, респ. – последната логически е невъзможно да е налице по отношение и на друго процесно имущество, тъй като не може и то да е придобито със същите средства (дори и само предполагаеми по размер такива), които са вече изчерпани.
В конкретния случай с влязлата в сила присъда е установено, че процесната престъпна дейност, изразяваща се в транспортирането и в приемането в собствения им хотел на лица с цел да бъдат използвани за развратни действия чрез обещаване и даване на облага, е осъществена от ответниците В. и Н. Н. в съвсем кратки периоди от време – 20.12.2004 г. - 23.12.2004 г. и 01.02.2005 г. - 02.02.2005 г. – общо 6 дни. От мотивите към присъдата е видно, че по наказателното дело е установено, че през първия от тези периоди ответникът Н. Н. реално е получил сумите 50 EUR и 20 лв. от тази сводническа дейност. Предвид установените по наказателното дело „тарифи“ (30 EUR или 60 лв. на час, които да се делят наполовина), уговорени между проституиращите три жени от една страна и ответниците В. и Н. Н. от друга страна, може основателно да се предположи, че от осъществената от последните процесна престъпна дейност през краткия период от общо 6 дни, за която те са осъдени, същите са могли да извлекат имуществена облага в максимален размер не повече от 3-4 хил. лв. Очевидно е, че тази (предполагаема и максимална по размер) сума е била изразходвана и изчерпана изцяло още при първата процесна придобивна сделка, следваща по време процесната престъпна дейност, а именно – за покриването на установената по делото (съгласно заключението на съдебно-техническата оценителна експертиза) придобивна стойност от 11 250 лв. на закупената на 29.07.2005 г. от ответника Н. Н. 1/4 идеална част от процесния УПИ ... с паянтовата жилищна сграда в него. След като облагата от процесната престъпна дейност (в преполагаемия ѝ максимално възможен размер) е била изчерпана още при тази първа по време процесна придобивна сделка, то логически е изключено да са били вложени средства от същата процесна престъпна дейност при придобиването след това на останалото процесно имущество, чието отнемане се постановява с решението.
По изложените съображения считам, че от цялото процесно по делото имущество, на отнемане на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИПД (отм.) от ответниците В. и Н. Н. подлежи само 1/4 идеална част от процесния УПИ ... с паянтовата жилищна сграда в него.
Следва да се отбележи, че по подобни съображения предявеният иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) е изцяло отхвърлен от първоинстанционния съд и от въззивния състав при първото разглеждане на делото от втората инстанция.

Съдия:
/Боян Цонев/