2 Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 793 [населено място], 6.12 .2013 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 7170 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение на Шуменския окръжен съд № 382 от 05.07.2013 г. по ч.гр.д. № 24/2013 г., с което е потвърдено разпореждане по чл. 311 ГПК от 04.10.2012 г. по гр.д. № 735/2012 г. на Новопазарския районен съд, 2 с-в, с което на основание чл. 314, ал. 2 ГПК е отхвърлено направеното искане от ответницата Г. В. Н. за предявяване на насрещен иск в производството. Недоволна от определението на Ш. е жалбоподателката Г. В. Н. от [населено място], която го обжалва в срок чрез пълномощника си адв. Н. М. от АК-Р.. Релевира довод, че съдът се е произнесъл неправилно по правни въпроси, значими за изхода на спора, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата, подробно описани в изложението за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3 ГПК. Сочи и представя съдебна практика. Доводите на жалбоподателката очертават хипотезата за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Моли, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което като е потвърдено първоинстанционното определение по чл. 311 ГПК в частта му, с която не е приет за разглеждане предявения от ответницата насрещен иск в образуваното бързо производство, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната касационна жалба Б. И. И. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Към нея е приложено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. След преценка доводите на жалбоподателката и на обстоятелствата по делото, съдът намира, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на обжалвания съдебен акт, но не на основанията релевирани от касаторката и по въпросите, поставени от нея, а на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид разрешението дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1 и свързано със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, респ. и определения във всяко положение на делото, т.е. и във фазата по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая се касае за допустимостта на въззивното определение, с което съдът е потвърдил първоинстанционно определение, с което не е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че разпореждането на Новопазарския районен съд, с което не е приет за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск на ответницата по делото е правилно, с оглед разпоредбата на чл. 314, ал. 2 ГПК, съгласно която по реда на бързото производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях. Обжалваното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2. в случаите, изрично посочени в закона. Гр.д. № 753/2012 г. по описа на Новопазарския районен съд е образувано по предявен от Б. И. И. срещу Г. В. Н. иск за опразване на нает апартамент в [населено място], като с разпореждане от 04.10.2012 г. на основание чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е постановил той да бъде разгледан по реда на бързото производство по реда на Глава 25 ГПК. Съобразявайки разпоредбата на чл. 314, ал. 2 ГПК, съгласно която по реда на бързото производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях, той е отхвърлил искането на ответницата по делото за съвместно разглеждане предявеният от него насрещен иск срещу ищеца. Това разпореждане е обжалвано от ответницата-ищца по насрещния иск и с атакуваното определение въззивният съд го е потвърдил. В. определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима частна жалба. Това е така, тъй като както се посочи по-горе, в случая не са налице условията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – определението за връщане на насрещния иск не прегражда по-нататъшното развитие на делото, образувано по първоначалния иск и в нормата на чл. 314, респ. чл.211 ГПК не е предвидено обжалване на постановения съдебен акт. Касае се за последващо обективно съединяване на нововъведени искове, по които би могло да бъде образувано отделно производство. Т.е. не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. Съединяването на исковете по реда на чл. 211 ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред. Още повече, в случая по реда на бързото производство не могат да се предявяват насрещни искове. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – определение № 168 от 07.03.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 147/2011 г. на І т.о., ТК и определение № 324 от 25.06.2010 г. по ч.гр.д. № 282/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. Предвид процесуалната недопустимост на въззивното определение безпредметно е произнасянето по релевираните въпроси от материално и процесуално естество в представеното изложение по чл. 274, ал. 3 ГПК. По изложените по горе съображения, настоящата инстанция намира, че въззивното определение като постановено по недопустима жалба е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд. Последната като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Шуменския окръжен съд № 382 от 05.07.2013 г. по ч.гр.д. № 24/2013 г. ОБЕЗСИЛВА определение на Шуменския окръжен съд № 382/05.07.2013 г. по ч.гр.д. № 24/2013 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Г. В. Н., чрез пълномощника си адв. Н. М. от АК-Р. срещу разпореждане по чл. 311 ГПК от 04.10.2012 г. по гр.д. № 735/2012 г. на Новопазарския районен съд, 2 с-в, с което на основание чл. 314, ал. 2 ГПК е отхвърлено направеното искане от Г. В. Н. за предявяване на насрещен иск в производството по делото. ВРЪЩА делото на Новопазарския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :