2 Р Е Ш Е Н И Е № 117 гр. София, 25 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Колова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 86 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения И. В. Х. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 268/2014 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Искането се основава на разпоредбата по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Осъденият твърди, че съдът е кредитирал противоречиви свидетелски показания; че не е съпоставил гласните доказателствени средства; че в нарушение на чл. 107 НПК е игнорирал показанията на св. Ч.; че не е обсъдил всички доводи на защитата; че деянието е несъставомерно, тъй като отправената заплаха не е могла да възбуди основателен страх у пострадалата М.. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. В съдебно заседание осъденият и упълномощеният защитник (адв. Л.), редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са били допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 34 от 08.05.2014 г. на Районния съд – гр.Пещера по н. о. х. д. № 18/2013 г. подсъдимият И. В. Х. е признат за виновен в това, на 19.01.2013 г. в [населено място] да се е заканил с убийство на Д. И. М. и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. С решение № 139 от 17.07.2014 г. по в. н. о. х. д. № 268/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд присъдата е изменена, като наказанието е намалено на шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доводите на осъдения срещу оценката за достоверност на доказателствените източници и изведените въз основа на тях фактически положения покриват оплакване за необоснованост, която не е касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Поначало въззивният съд разглежда делото по същество и в неговите правомощия е да направи собствен анализ и оценка на събраните и проверени доказателствени източници. От мотивите на решението ясно личи, че Пазарджишкият окръжен съд е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение. Аналитично е преценявал целия обем от събрани доказателства, които не е тълкувал еднопосочно или изопачено, а логично и достатъчно задълбочено. Изложил е изчерпателни съображения кои от доказателствените източници и защо счита за достоверни и кои от тях и защо намира, че са недостоверни. Обстойно е анализирал показанията на св. Д. М., св. Т. и св. В. М. и не е пренебрегнал близките им родствени и приятелски взаимоотношения. Нито поводът, по който св. Д. М. е подала оплакване в полицията, в каквато връзка са били обсъдени показанията на св. Ч., нито по-голямата детайлност на съобщените от св. Т. обстоятелства могат да дискредитират свидетелските показания и да подкрепят тезата на осъдения за опорочена доказателствена дейност на съда или нарушение по чл. 339, ал. 2 НПК поради липсата на отговор на доводи с решаващо значение, които е навеждала защитата. Ето защо Върховният касационен съд не установи допуснато съществено процесуално нарушение, а доколкото не разполага с правомощия да подмени вътрешното убеждение на съда по същество и да приема нови фактически положения, в рамките на установените по делото правната квалификация на деянието на подсъдимия Х. е законосъобразна. В съответствие с разясненията, дадени с ТР № 53/89 г. на ОСНК на ВС, Пазарджишкият окръжен съд правилно е отчел, че за съставомерността на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква лицето действително да се е уплашило, а е достатъчно заканата да е била от естество да възбуди основателен страх от осъществяването й. Съдът законосъобразно е преценявал и обстоятелствата към момента на деянието, поради което аргументите на осъдения, основани на последващите контакти на подсъдимия Х. със св. М. по повод общите им деца, не могат да повлияят върху съставомерността на извършеното деяние по чл. 144, ал. 3 НК. При отсъствието на съществени нарушения, които да оправдават възобновяване на делото, искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. Х. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 268/2014 г. по описа на Окръжния съд – гр.Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: