Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр.София , 31.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при участието на секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 253 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по молба на Б. Г. П. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 831 от 29.04.2014 год. по гр.д.№ 97/2014 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав, поради наличие на друго влязло в сила преди него решение № 741/08.05.2012г. по гр.д. № 256/2012г. на САС, ГК, 1-ви състав, постановено между същите страни, по същото искане и на същото правно основание, което му противоречи.
Молителят твърди, че с решение № 741/08.05.2012г. по гр.д. № 256/2012г. на САС, ГК, 1-ви състав е било отменено решение от 24.10.2011г. по гр.д. № 9415/2010г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав и вместо него е постановено друго, с което исковете срещу „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи“ – [населено място] са отхвърлени, а тези с правно осн. чл.288, ал.1, т.2 , б.“а“ КЗ / отм./ срещу Гаранционен фонд са уважени за сумата от 25 100 лв. / частичен иск от общо дължимата сума от 250 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.08.2007г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивното решение като необжалвано е влязло в законна сила.
След това е било постановено решение № 831 от 29.04.2014 год. по гр.д.№ 97/2014 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав, с което след частична отмяна на решение № 5758/ 26.07.2013г. по гр.д. № 10052/2012г. на СГС, ГК, I-14 състав е отхвърлен предявеният от Б. П. иск по чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ / отм./ за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП от 08.08.2006г., ведно със законната лихва от 16.08.2007г., като в останалата част, с която е отхвърлен искът на Б. П. срещу Гаранционния фонд за заплащане на разликата над 50 000 лв. до 150 000 лв., решението на СГС е било потвърдено. Решението на САС не е било допуснато до касационно обжалване съобразно Определение № 371/01.07.2015г. по т.д. № 2437/2014г. на ВКС, II т.о.
Молителят счита, че са налице две влезли в сила съдебни решения между едни и същи страни на едно и също правно основание, които си противоречат, поради което е изпълнено основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК и моли за отмяна на решение № 831 от 29.04.2014 год. по гр.д.№ 97/2014 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав.
Ответникът по молбата Гаранционен фонд и третото лице – помагач А. Д. И. не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното:
Молбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на отмяна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, т. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата:
За да е налице основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо наличието на две влезли в сила противоречиви съдебни решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, т.е. необходимо е пълно субективно и обективно тъждество между делата, приключили с постановяване на противоречивите решения.
Видно от данните по делото, в настоящия случай субективното тъждество е доказано. Атакуваните решения са постановени по дела, по които страните са идентични: ищец е молителят, а ответник – Гаранционен фонд.
Не е изпълнено изискването за обективно тъждество между делата. Макар да са образувани по искове с еднакво правно основание - чл.288, ал.1, т.2 , б.“а“ КЗ / отм./, не може да се приеме, че искането по двете дела е едно и също. Предмет на гр.д. № 9415/2010г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав е присъждане на сумата 25 100 лв., представляваща част от сумата 250 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 08.08.2006г., докато предмет на заведеното по-късно гр.д. № 10052/2012г. на СГС, ГК, I-14 състав е присъждане на сумата 150 000лв., представляваща непредявената в предходния процес част от сума от 250 000лв. – обезщетение за същите неимуществени вреди от същото ПТП. Този различен обем на търсената правна защита сочи категорично на липса на обективно тъждество между двете дела. Поради това макар и да са противоречиви, постановените по тях решения не могат да бъдат отменени по реда на чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК.
В т. 1 от ТРОСГК № 1 от 17.07.2001 г. е посочено ясно и недвусмислено, че със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от спорното право и че при уважаване на частичния иск за горницата от сумата, която горница е предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск. С оглед на това, не може да се приеме, че е налице обективен идентитет между делата, по които са постановени процесните решения. Оттук и изводът, че не са осъществени предпоставките за отмяна, визирани в нормата на чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК. Поради това, не следва да бъде обсъждано кое от двете решения е неправилно и подлежи на отмяна съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба на Б. Г. П. за отмяна на осн. чл.303,ал.1 , т.4 ГПК влязлото в сила решение № 831 от 29.04.2014 год. по гр.д.№ 97/2014 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав.
Решението не подлежи на обжалване.
|