Ключови фрази
нередовност на исковата молба * държавна такса * Иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * неоценяем иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 409

София, 04.08.2011 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 294/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. В. Д. като пълномощник на М. Д. Д. и П. Й. Д., против определение № 113 от 01.06.2011 г. по в.ч.гр.д. № 332/2011 г. на Хасковския окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането от 08.04.2011 г. на Хасковския районен съд, с което е постановено връщане на исковата молба, подадена от М. Д. и П. Д.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно е квалифицирал предявения от тях иск като такъв по чл. 53, ал.2 ЗКИР и оттук неправилно е приел, че искът е оценяем и ги е задължил да довнесат държавна такса, определена въз основа на данъчната оценка на имота. Считат, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по процесуалния въпрос дали иск, който има за предмет установяване на непълноти и грешки в кадастралната карта, е оценяем.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
Жалбоподателите в настоящото производство са предявили иск против И. К. И. и Агенцията по кадастъра- [населено място], с искане да бъде установено, че в кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2006 г., е допусната грешка, като съсобствения на ищците и ответника - физическо лице недвижим имот бил заснет като два отделни поземлени имота с различни идентификатори, а също и построената в дворното място жилищна сграда, състояща се от две жилища, била заснета като две отделни жилищни сгради. В исковата молба са посочили, че искът е неоценяем и са представили доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв.
С разпореждане от 23.12.2010 г. исковата молба е оставена без движение и на ищците са дадени указания в двуседмичен срок от съобщението да представят актуална скица на имота и удостоверение за данъчна оценка на същия, както и други указания във връзка с уточняване на предмета на делото. С молба от 17.01.2011 г. пълномощникът на ищците е посочил, че предявеният иск е с правно основание чл. 134, ал.2 ЗУТ, поради което е неоценяем и не е необходимо да се представя данъчна оценка на имота, но в случай, че съдът не споделя това разбиране, да бъде даден допълнителен срок за представянето й. Съдът е дал нов едномесечен срок за представяне на данъчна оценка. Такава е представена с молба от пълномощника на ищците от 15.02.2011 г. С разпореждане от 23.02.2011 г. на същите са дадени указания в двуседмичен срок от получаване на съобщението да внесат допълнително държавна такса в размер на 169.77 лв. Съобщението е връчено на пълномощника на ищците на 11.03.2011 г. С молба от 24.03.2011 г. пълномощникът им отново е заявил, че искът е неоценяем, за него е внесена дължимата държавна такса и няма основание да бъде събирана допълнителна такава.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск, изведена от изложените от ищците фактически обстоятелства и заявения петитум, е по чл. 53, ал.2 ЗКИР. Този иск е оценяем, като цената на същия се определя върху данъчната оценка на имота, която в случая е 19 977 лв. и за него се дължи държавна такса в размер на 199.77 лв. Неизпълнението на указанията на съда за довнасяне на държавна такса в размер на 167.77 лв. в определения срок съставлява неотстраняване на нередовност на исковата молба и е основание за връщането й.
Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос оценяем ли е искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР, тъй като този въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
В чл. 134, ал.2 ЗУТ са посочени основанията за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове. Едно от тези основания е когато кадастралният план или кадастралната карта съдържа съществени непълноти или грешки, които налагат изменение на действащия подробен устройствен план. В този случай изменение на подробния устройствен план се допуска, след като се допълни, съответно поправи, кадастралният план със заповед на кмета на общината или се допълни, съответно поправи, кадастралната карта по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Съгласно чл. 53, ал.2 ЗКИР непълнотите или грешките в кадастралната карта и кадастралния регистър се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за имуществено право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.
Исковете, чрез които се търси защита на имуществени права, са оценяеми. Искът с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР е положителен установителен иск за собственост към минал момент - този на одобряване на кадастралната карта. Цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК в размер на данъчната оценка на недвижимия имот, а ако няма такава- от пазарната цена, а дължимата държавна такса, съгласно чл. 71, ал.2 ГПК – върху ¼ от цената на иска.
С оглед на това правилно първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищците да внесат допълнително държавна, представляваща разликата между внесената при предявяване на иска и дължимата, определена по чл. 71, ал.2 ГПК. Въпреки неколкократно предоставената им възможност да сторят това, ищците не са изпълнили тези указания. Нередовността не е била отстранена в определения от съда срок, което е основание по чл. 129, ал.3 ГПК за връщането й.
По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 113 от 01.06.2011г. по в.ч.гр.д. № 332/2011 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 113 от 01.06.2011г. по в.ч.гр.д. № 332/2011 г. на Хасковския окръжен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :




ЧЛЕНОВЕ: