Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. София, 14 юни 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1203 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимата А. П. В., както и по жалба на повереника на частните обвинители Е. С. М. и М. С. М., и двете против въззивно решение № 298/12.07.2016 г. на Софийския апелативен съд, НО, първи състав, постановено по ВНОХД № 310/2016 г., с което е била изцяло потвърдена присъда от 02.02.2016 г. по НОХД №1334/2015г. на Софийски градски съд. С тази присъда Софийският градски съд е признал подсъдимата А. П. В. за виновна в това, че на 17.12.2011 г., в [населено място], на [улица], в района на кръстовището с [улица], управлявайки л. а. м. „Ф. – Т.” с ДК [рег.номер на МПС] , в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,78 промила, нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на С. Д. М., на 60 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 54, вр. чл. 2, ал. 1 от НК й е наложил наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимата съдът е присъдил заплащане на разноските по делото. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от подсъдимата и служебния й защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. При условията на алтернативност се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд или изменението му в частта относно наказанието, което да бъде намалено. В жалбата на частните обвинители, поддържана пред ВКС от повереника им адв. М., се оспорва справедливостта на наложеното наказание, като се иска увеличение му в максимален размер. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на двете жалбите и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимата моли да се намали наложеното й наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подсъдимата е основателна. Доводите за допуснати процесуални нарушения, мотивирани с неправилна оценка на доказателствени източници и експертни заключения, имащи значение за изясняване на съществени моменти от механизма на ПТП и неговата предотвратимост, а оттук и за отговорността на подсъдимата за съставомерно деяние по чл. 343, ал. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в” от НК в причинна връзка с нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, са основателни. С оглед обхвата на подигнатото обвинение същественият въпрос, на който инстанциите по същество са били длъжни да дадат коректен и недвусмислен отговор, е дали при възникнала опасност за движението подсъдимата е изпълнила задължението си да намали или спре, за да предотврати удара с пострадалия. Разрешението на този въпрос е в зависимост от обективната възможност да възприеме същия като опасност за движението при конкретната пътна обстановка и да реагира съответно в опасната зона за спиране при избраната минимална скорост за движение от около 30 км. /ч., която не е била инкриминирана като негативен фактор от значение за отговорността й. От материалите по делото е видно, че на ДП е била изготвена и впоследствие изслушана в с. з. пред СГС КСМАТЕ (и допълнение към нея), съобразно която на база данните за пътната обстановка в района на ПТП, скоростта на движение на автомобила, повредите върху него и констатираните при пострадалия травматични увреждания, експертите са разработили три варианта за механизма на настъпването му. Това се е наложило основно поради липсата на данни за това по коя улица се е движел процесния автомобил от една страна, а от друга и самия пешеходец, непосредствено преди ПТП. Като най-вероятен механизъм за настъпване на ПТП е изложеният в задача 6, съобразно който л. а, управляван от подсъдимата, се е движел по безименна улица „G”, със скорост около 30 км./ч., като при приближаването му до кръстовището (образувано от [улица]и [улица], както и още други две улици „G” и „H”, непосочени в протокола за оглед и скицата към него, но установени от експертите на място и по картен материал), алкохолно повлияният пешеходец е излязъл измежду паркираните автомобили с най-вероятна посока на движение отдясно-наляво за посоката на автомобила. Същият е бил ударен в изправено положение с предната дясна част на автомобила (където са били констатирани подбитости и забърсвания), а впоследствие е бил завлечен от ударната сила под него и е влачен 8 м. (вж. и втора задача) в това положение до спирането му, при което са били причинени констатираните при него травматични увреждания. Според представените варианти в експертизата, единственият, при който ударът е бил предотвратим, е при движение на подсъдимата по [улица], защото тя е имала възможност да възприеме пешеходеца на разстояние 66 м. при спокоен ход и на 53 м. при бърз ход, преди мястото на удара. Вещите лица, изготвили първоначалната и допълнителната КСМАТЕ са били разпитвани подробно в с. з. пред първата инстанция, като са давали множество допълнителни разяснения по всички въпроси, зададени им от страните по делото. В първоинстанционните мотиви СГС е приел от фактическа страна, буквално възпроизвеждайки изложеното в обвинителния акт, че подсъдимата се е движила по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], като непосредствено преди кръстовището с [улица]пешеходецът предприел пресичане отдясно наляво и бил ударен от автомобила, който продължил движението си по [улица], влачейки пострадалия до момента, когато св. С. и Б. забелязали това и уведомили подсъдимата. СГС е посочил, че възприема всичко това на база писмените доказателства (констативен протокол и протокол за оглед) и гласните такива – показанията на св. С., Б. и А., които кредитира като правдоподобни. Не е кредитирал показанията на св. Г., които им противоречали, а и преценил, че той бил заинтересован. Съвсем накратко СГС е заявил, че по тези причини възприема изложеното в КСМАТЕ, че подсъдимата е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара – оглед избраната от нея скорост за движение, опасната зона за спиране, когато пешеходецът е стъпил за първи път на платното за движение на [улица], без да излага детайлни съображения в тази насока. Във въззивните мотиви липсват каквито и да са съображения във връзка с доказателствената подкрепа за посоката на движение на подсъдимата или на пешеходеца извън предложените в отговор на възражение за некредитираните показанията на св. Г., а именно, че те не опровергавали показанията на св. Б. и С., че в един по-късен момент В. все пак се е движела по [улица], влачейки тялото на пострадалия под автомобила. ВКС намира, че е налице съществена непълнота на мотивите на въззивната инстанция, касаеща правилното изясняване на въпроса по коя улица се е движила подсъдимата, а също и пострадалия, които данни са били от съществено значение за отговорността й по повдигнатото обвинение. При наличието на изложените от експертите варианти, само единият от които е касаел възможност за предотвратяване на удара при движение по [улица]преди мястото на удара, въззивният съд е бил длъжен да представи подробен и обективен анализ въз основа на кои доказателствени източници и експертни заключения е достигнал до този извод. Вещите лица са били достатъчно коректни да отразят в заключението си, а и в своите разяснения пред СГС, които изобщо не са били обсъждани, че представят варианти именно поради липсата на данни за посоката на движение на подсъдимата, а и на пострадалия преди мястото на удара. Това е задължавало въззивния съд да прояви внимание и критичност към мотивите на първата инстанция, което не е сторил. Съвсем очевидно е, че изложеното от СГС по този въпрос е било крайно недостатъчно, като е отделен въпроса, че показанията на св. С. и Б. са се отнасяли единствено до момента, когато подсъдимата е извършвала маневра, за да навлезе от кръстовището, образувано от няколко улици (една от които е „Д.”) към [улица], но не и до движението й преди удара, на който те не са били очевидци. Неясно е и защо е посочен св. А., който също не е имал такива възприятия, а и същината на неговите показания никъде не е анализирана. В какво точно се е изразило противоречието между показанията на посочените дотук свидетели и тези на св. Г., също никъде не е ясно констатирано и разрешено чрез съпоставка на изявленията на всеки един от тях и тяхното действително съдържание. Възприятията на св. Б. и С. не са били обсъдени в съгласие и с данните за особеностите на кръстовището, в района на което е бил реализиран удара, подробно обсъждани от експертите, правили допълнителен оглед и констатирали непълнота в писмените материали от първоначалния оглед на ПТП, където не са били отразени допълнителните ненаименовани улици „G” и „H”. По делото не са били коментирани и данните, съобщени от св. Р. К. и П. Б. (от оперативната група за ПТП при СДВР), въз основа на които практически обвинението е градило тезата за движение по на подсъдимата по [улица], като е отделен въпроса дали заявеното от тях е от характер и степен да обоснове формирането на такъв сигурен фактически извод. В КСМАТЕ вещите лица са разработвали вариантите за вероятните траектории на движение на автомобила и пешеходеца и въз основа на данни за местоработата на последния и местоживеенето на подсъдимата, както и за паркирането на автомобилите в района, които изобщо не са били обсъждани от инстанциите по същество, въпреки тяхното наличие. Поради липсата на подробен, обективен и съвкупен анализ на всички обстоятелства, имащи значение за правилното изясняване на механизма на ПТП в аспекта за посоката на движение на подсъдимата (по [улица]преди удара и като цяло в района от ул. „М. Т. към [улица], както безмотивно е прието) и пострадалия преди мястото на удара, които имат съществено значение за разрешаване и на въпроса за неговата предотвратимост съобразно представените експертни варианти, а оттук за съставомерността на деянието, ВКС не е в състояние да отговори дали материалния закон е бил приложен правилно. Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо цялостна отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на САС от друг състав за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК. С оглед изхода от жалбата на подсъдимата не е възможно да се отговори на възраженията на частното обвинение, които касаят справедливостта на наложеното наказание. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 298/12.07.2016 г. на Софийския апелативен съд, НО, първи състав, постановено по ВНОХД № 310/2016 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.