Р Е Ш Е Н И Е № 327 София, 17.10.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1041 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на юрк.М. като процесуален представител на Р. и. по о./Р./ В.Т. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 16.V.2011г. по в.гр.д. № 366/2011г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 546 от 08.V.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно процесуалната легитимация на Р. по искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ, предявени от лице, трудовото правоотношение с което е възникнало при условията на чл.61 ал.2 КТ. Ответницата по касационната жалба З. Н. Д. – П. от [населено място] е заела становище за нейната неоснователност, сочейки и че исковете са предявени и срещу работодателя. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид следното: На 21.VІ.2010г. З. Н.Д.-П. е депозирала пред ВТРС искова молба срещу С.О.У. „Б." К.” П. и заповед № РД 06-288/29.ІV.2010г. на началника на Р. В.Т. с твърдения, че е била в трудово правоотношение с училището, възникнало при условията на чл.61 ал.2 КТ, за длъжността „директор” и че дисциплинарното й уволнение със заповедта на началника на Р. е незаконно поради конкретно посочени нарушения, при които дисциплинарното наказание е наложено. Заявени са претенции за отмяна на уволнението, за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. С разпореждане от 16.ІХ.2010г. исковата молба е оставена без движение, като на ищцата е указано да уточни ответника по исковете. С молба вх. № 17601/01.Х.2010г. ищцата, без да променя заявените с исковата молба обосноваващи претенциите й обстоятелства, заявява исковете да се считат предявени срещу Р. В.Т. и при условията на алтернативност срещу С.О.У. „Б.К.” П.. Производството по делото е проведено само при участието в него на Р. В.Т.. С атакуваното решение ВТОС е отменил решението на ВТРС от 04.ІІ.2011г. по гр.д № 2805/2010г. в осъдителната му част за разликата над 6793.80лв. до 8289лв. по претенцията за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил претенцията за посочената разлика, и е потвърдил първоинстанционното решение в останалите му части, с които са уважени предявените от З. Н.Д.-П. срещу Р. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ. Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните за длъжността „директор” на С.О.У. „Б. К.” [населено място] със заповед № РД 06-288/29.ІV.2010г. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ /дисциплинарно наказание „уволнение”/ е незаконно поради нарушаване на изискванията на чл.195 ал.1 КТ. ВКС намира, че така постановеното решение е недопустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по искове, предявени срещу процесуално нелегитимирана страна, разрешавайки този въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2010г. на ОСГК. При релевираните твърдения на ищцата в исковата й молба и заявения петитум се налага извод, че като засегнати страни по настоящото дело се сочат ищцата и работодателя й по прекратеното трудово правоотношение – С.О.У. „Б. К.” П., а това обуславя и неговата процесуална легитимация по делото. Обстоятелството, че трудовия договор, който е за длъжност по чл.61 ал.2 КТ, е сключен от началника на Р., т.е. от по-горестоящия спрямо работодателя орган, и, респективно, че уволнителния акт е отправен от същия орган, не прави Р. работодател на ищцата. Както се е произнесло ОСГК на ВКС с ТР № 1/2010г. от 30.ІІІ.2012г., надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изр.първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Това е така, тъй като по изричната разпоредба на закона и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е длъжността по чл.61 ал.2 КТ, на което се предоставя работната сила, т.е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител /като негов представителен орган/ при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности, какъвто е правният статут на този орган и при волеизявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. В разглеждания случай съдът е следвало да извърши проверка в тази насока и с оглед предявяването на исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ срещу процесуално нелегитимиран ответник е следвало да прекрати производството по отношение на него и да разгледа спора, заявен алтернативно, с работодателя С.О.У. „Б. К.” П.. Това, обаче, в разглеждания случай не е сторено, а произнасянето по исковете срещу ненадлежен ответник обуславя недопустимост на постановените съдебни актове /виж посоченото тълкувателно решение/. Ето защо и на основание чл.270 ал.3 във вр. с чл.293 ал.4 ГПК въззивното решение, както и отмененото с него първоинстанционно такова, следва да бъдат обезсилени, производството по предявените срещу Р. искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ следва да бъде прекратено и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав по предявените срещу С.О.У. „Б. К.” [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ. С оглед този извод настоящата инстанция не следва да се произнася по заявените в касационната жалба оплаквания по съществото на спора. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Великотърновския окръжен съд № 187 от 16.V.2011г. по гр.д. № 366/2011г., както и решението на Великотърновския районен съд № 854/04.ІІ.2011г. по гр.д. № 2805/2010г., и ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от З. Н. Д. – П. от [населено място] срещу Р. И. ПО О. В. Т. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението й със заповед № РД 06-288/29.ІV.2010г., за възстановяването й на длъжността „директор на С.О.У. „Б. К.” [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. ВРЪЩА делото на Великотърновския районен съд за разглеждането му от друг негов състав по предявените от З. Н. Д. – П. от [населено място] срещу С.О.У. „Б. К.” П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението й със заповед № РД 06-288/29.ІV.2010г., за възстановяването й на длъжността „директор на С.О.У. „Б. К.” [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: