Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 01.11.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №92 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на М. Г. Д. от [населено място] срещу решение №69 от 1.10.2009г., постановено по в.т.дело №494/2009г. на Великотърновския апелативен съд, с което е обезсилено решение №117 от 30.06.2009г. по гр.дело №154/2009г. на Великотърновския окръжен съд и е прекратено производството по делото. Касаторът иска отмяна на решението. В съдебно заседание процесуалният представител на касаторката поддържа оплаквания си за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и като необосновано, с искане да бъде отменено и постановено решение, с което да се остави в сила решението на окръжния съд. Ответникът [фирма], [населено място] в писмен защита от 19.10.2012г. прави искане ВКС да се произнесе по съществото на спора, като намали размера на застрахователното обезщетение и съобрази възражението за лихви и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат с определение №470 от 9.06.2010г. Ищцата М. Г. Д. е предявила иск по чл.226 КЗ за присъждане на неимуществени вреди, които търпи от смъртта на сина си Г. Н., настъпила при ПТП на 22.06.2006г. по вина на З. И.. Вината на И. е установена с влязла в сила присъда по нохд. №216/2007г. по описа на Окръжен съд, [населено място]. С присъдата И. е осъден да заплати на ищцата неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. Предявеният пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС е уважен изцяло от първоинстанционния съд за сумата от 90 000 лв., ведно със законната лихва, считано от деликта 22.07.2006г. Отхвърлен е искът на ищцата по чл.86 ЗЗД за сумата от 2740.24 лв. за времето от 4.12.2008г. до 12.02.2009г. като неоснователен. Решението не е обжалвано в тази част и е влязло в сила. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил изцяло първоинстанционното решение и е прекрататил производството по делото, по съображения, че с упражняване на правото на иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента, се погасява правото на увреденото лице на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач. Налице е тъждество на исковете срещу застрахователя и делинквента, което е недопустимо от материална и процесуална правна гледна точка. По правния въпрос допустим ли е иск на увреденото лице срещу застрахователя, след като разполага с осъдително решение срещу прекия причинител, по който се е произнесъл въззивният съд, с приемането на ТР № 2 от 6.06.2012г. по т.дело № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, противоречивата съдебна практика на съдилищата е уеднаквена. Съгласно тълкувателното решение, при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” по чл.226, ал.1 КЗ. С упражняване на деликтното право от увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя. Плащането на сумите, присъдени на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД няма значение за допустимостта на прекия иск на увреденото лице, но евентуално е от значение за неговата основателност. При уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД срещу причинителя на увреждането, решението няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност. Погасяването на обезщетението от делинквента има за последица погасяване на задължението, което ще обуслови неоснователност на предявения срещу застрахователя пряк иск. С оглед на приетото с ТР №2/2012г. въззивното решение е неправилно. Предявеният от ищеца пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е допустим. По делото не са представени доказателства за заплащане на обезщетението от деликвента на пострадалото лице. На основание чл. 281, т.3 пр. първо ГПК обжалваното решение ще следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на въззивната жалба на [фирма] - София. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да съобрази направените от страните разноски за касационното обжалване на въззивното решение. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №69 от 1.10.2009г., постановено по в.т.дело №494/2009г. на Апелативен съд – В. Т.. ВРЪЩА делото Великотърновския апелативен съд за произнасяне от друг състав по въззивната жалба на [фирма] – София. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: