О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 163
гр. София 20.04.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен
съд - второ гражданско отделение в закрито заседание на 15 април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от
съдия З. Атанасова
ч. гр.д. № 61 по описа за
2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „П” ООД със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез адв. Б. К. срещу определение № 6/07.01.2010 г. по в.ч.гр.дело № 538/2009 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение от 04.12.2008 г. на съдия по вписванията при Смолянския районен съд. С последното е отказано вписване в регистъра на службата по вписванията при СРС на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1* дело 441/2009 г. от изпълняващия функциите на съдия по вписванията при СМР съгласно заповед 446/30.11.2009 г. на председателя на СОС по представена молба № 12/04.12.2009 г. от М. Н. К. –нотариус № 166 от регистъра на НК. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като незаконосъобразно.
В изложението към касационната частна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалнооправния въпрос по приложното поле на чл.538 ГПК, вр.чл.278,ал.2 от ГПК - дали следва въззивният съд в производството по обжалване на отказа за издаване на охранителен акт да обсъжда като доказателство представената с частната жалба нотариално заверена декларация по чл.264 от ДОПК, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. Поставен е и правният въпрос относно срока на валидност на декларацията по чл.264,ал.1 от ДОПК, който е решен противоречиво от съдилищата. Цитирани са определение № 131/31.03.2009 г. по ч.гр.дело № 123/2009 г. на II г.о. на ВКС, определение от 26.09.2007 г. по ч.гр.дело № 507/2007 г. на Бургаския окръжен съд.
Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване по първия правен въпрос, поставен от жалбоподателя по следните съображения:
С определение № 22/04.12.2009 г. изпълняващия функциите на съдия по вписванията е отказал да впише в книгите на С. по вписванията представения нотариален акт покупко-продажба на недвижим имот № 1* том III, рег. № 5* дело № 441/2009 г. на нотариус с район на действие СРС. Въззивният съд е потвърдил отказа, като е приел, че представената декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК, с която управителя на дружеството-продавач „П” ООД е декларирал, че представляваното от него дружество няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски е от 28.09.2009 г. и не може да изпълни предвидените законови изисквания към прехвърлителя на недвижимия имот, тъй като не е актуална, с оглед момента на сключване на сделката – 04.12.2009 г.
Съдът намира, че по поставения процесуалноправен въпрос по приложното поле на чл.538 ГПК, вр.чл.278,ал.2 от ГПК е налице основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, тъй като съдът го е разрешил в противоречие с цитираното определение № 131/31.03.2009 г. по ч.гр.дело № 123/2009 г. на II г.о. С последното е прието, че в производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията въззивният съд е следвало по реда на чл.274-278 ГПК да обсъди представената с жалба декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК, че нормите на охранителното производство не изключват жалбите да се основават на нови факти и доказателства, съответно с тях да се представят доказателства за съществуващи факти към момента на постановяване на обжалвания акт.
По правния въпрос относно срока на валидност на декларацията по чл.264,ал.1 от ДОПК съдът намира, че не обосновава наличие на основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, поради това, че въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос и същият е неотносим към настоящият спор.
Разпоредбите на чл. 264, ал. 1 от ГПК въвеждат изискването прехвърлянето на вещни права върху недвижим имот да се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя , че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
С въззивната жалба пред Смолянския окръжен съд жалбоподателят-продавач „П” ООД, чрез управителя е представил декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Декларацията е от 23.12.2009 г. и е с нотариална заверка на подписа от същата дата. В производството по обжалване отказа на съдията по вписванията по реда на чл. 274-278 от ГПК въззивният съд е следвало да обсъди представената декларация. Този извод се налага от анализа на разпоредбите на чл. 538 от ГПК, които са специални процесуални норми, приложими в охранителното производство, препращащи към приложението на чл. 278 от ГПК. Последните разпоредби определят общия процесуален ред за разглеждане и решаване на частните жалби. Според чл. 278,ал.2 от ГПК ако отмени обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата, като той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо. Като не е обсъдил писменото доказателство, приложено към частната жалба на дружеството-продавач, а именно декларацията за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски съдът е нарушил разпоредбите на чл.538 ГПК, вр.чл.278,ал.2 от ГПК. Освен това видно от приложената декларация с нотариална заверка на подписа от 23.12.2009 г. към момента на прехвърляне на правото на собственост, извършено с нотариален акт № 118/04.12.2009 г. , том III, рег. № 5* дело № 441/2009 г. прехвърлителят е удостоверил липсата на непогасени данъчни задължения по смисъла на чл.264,ал.1 от ДОПК. Следователно обжалваното определение като незаконосъобразно следва да се отмени. Делото следва да се върне на съдията по вписванията при СРС за вписване в регистъра на службата по вписванията на процесния нотариален акт.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на определение № 6/07.01.2010 г. по в.ч.гр.дело № 538/2009 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на „П” ООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу определение от 04.12.2008 г. на съдия по вписванията при Смолянския районен съд
Отменя определение № 6/07.01.2010 г. по в.ч.гр.дело № 538/2009 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на „П” ООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу определение от 04.12.2008 г. на съдия по вписванията при Смолянския районен съд, с което е отказано вписване в регистъра на службата по вписванията при СРС на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1* дело 441/2009 г. от изпълняващия функциите на съдия по вписванията при СРС съгласно заповед 446/30.11.2009 г. на председателя на СОС по представена молба № 12/04.12.2009 г. от М. Н. К. –нотариус № 166 от регистъра на НК.
Връща делото на съдия по вписванията при Смолянския районен съд за вписване в регистъра на службата по вписванията при същия съд на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1* дело 441/2009 г. по представена молба № 12/04.12.2009 г. от М. Н. К. –нотариус № 166 от регистъра на НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: