Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
София, 01.10 , 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 28 септември две хиляди и девета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ:
Елеонора Чаначева
Емил Марков
при участието
на секретаря Н. Такева
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията Никола Хитров
т.
дело № 227/ 2009 година
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Общинска з. компания АД-София против решение № 399/17.11.2008 г. по гр.д. № 1071/2008 г. на СГС, с което се оставя в сила решение от 25.05.2006 г. по гр.д. № 7504/2005 г. на СРС, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу ХДИ ЗАД-София за заплащане на сумата 7 572 лв. на основание чл.407,ал.1 във вр. с чл.402,ал.1-отм. ТЗ, представляваща застрахователно обезщетение изплатено по договор за имуществена застраховка А. , както и на сумата 700 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД, като са присъдени разноски.
С обжалваното решение е прието, че водачът Сл. А. е имала необходимите документи по чл.185 ППЗДП и ключове, че собственикът е отстъпвал автомобила на приятели-неиндивидуализирани от собственика, и който не знае дали те са го предоставяли на други лица, но въпреки това не било доказано и такова упълномощено лице да е изразило съгласие А. да управлява автомобила.
С определение № 301/16.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1 ГПК, тъй като материалноправния въпрос за валидно конклудентно упълномощаване от страна на собственик на МПС на водача на автомобила, е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Решението е неправилно.
Терминът упълномощаване не означава, че на водача се предоставя представителна власт по смисъла на чл.36 и сл. ЗЗД, а че му се предоставя власт за извършване на фактически действия по управлението на МПС, независимо в чий интерес. Съгласието може да бъде изразено изрично /писмено или устно/ или конклудентно. Водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, са упълномощени за водачи лица и се считат за застраховани.
Така материалноправният въпрос за валидността на конклудентното упълномощаване на водача на МПС, за което е безспорно, че има застраховка гражданска отговорност, е решен от СГС в противоречие с постановеното по т.10 на ППВС № 7/77 г. от 4.10.78 г.
Необоснован е изводът на въззивния съд, че няма данни собственикът чрез конклудентни действия да е упълномощил А. да управлява собствения му лек автомобил. Към момента на ПТП собственик е бил М. В държане на водача са били необходимите документи по чл.185 ППЗДП. Без значение е дали М. е предоставил лично документите на А. Самото предоставяне от М. на всички необходими документи и ключове за управление на автомобила на трето лице, представлява упълномощаване от негова страна, което презюмира и съгласието това трето лице да го преотстъпва на други. При условие, че собственикът не посочва кому е предал ключовете и документите, и кого е упълномощил да управлява автомобила, следва извода, че съгласието-упълномощаването му обхваща неограничен кръг субекти. Няма данни автомобилът да е противозаконно отнет.
Липсата на законодателно уредена форма за действителност на пълномощното обуславя извод, че упълномощаването би могло да бъде извършено, както в писмена, така и в устна форма, изрично или с конклудентни действия, въз основа на които да се приеме, че собственикът, респективно застрахования, е предоставил на водача да управлява МПС. В тази насока е и задължителната съдебна практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, с която въззивният съд не се е съобразил-Р № 22/1.04.2009 г. по т.д. № 328/2008 г. на ІІ т.о.
Изложеното обуславя частично касиране на въззивното решение и решаване на спора по същество, съгласно чл.295,ал.1,изр.2 ГПК. Предявеният иск се явява основателен и доказан в размер на 4 541.02 лв., съобразно първоначалното заключение на автотехническата експертиза и за колкото се поддържа в писмената защита на ищеца по първоинстанционното дело. Ответникът в молбата си от 23.03.2006 г.-лист 73, не възразява по т.2 от заключението на в.л., а в с.з. на 9.05.2006 г. заявява, че няма доказателствени искания. Спрямо така установения размер на главния иск, искът по чл.86,ал.1 ЗЗД се явява основателен за сумата 637.46 лв., изчислена по правилата на ПМС 72/94 г., изм. и доп. ПМС 162/14.08.95 г. Няма представен списък на разноските по реда на чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.295,ал.1,изр.2 ГПК, ВКС-І т.о.
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 399/17.11.2008 г. по гр.д. № 1071/2008 г. на СГС в частта, с която се оставя в сила решение от 25.05.2006 г. по гр.д. № 7504/2005 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.407,ал.1 във вр.с чл.402-отм. ТЗ до размер на 4 541.02 лв. и по чл.86,ал.1 ЗЗД до размер на 637.46 лв., както и изцяло за разноски, като вместо него постановява:
Осъжда ХДИ ЗАД-София, ул. Г. С. Р. № 99 да заплати на Общинска з. компания АД-София сумите: 4 541.02 лв. на основание чл.407,ал.1 във вр. с чл.402,ал.1-отм. ТЗ ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба 15.09.2005 г. до окончателно изплащане на дължимата сума, и 637.46 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД, както и 1 347 лв. разноски по съразмерност.
Оставя в сила въззивното решение в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: