4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №666 [населено място],16.12.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА К. Г. като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1987 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. К. Р. срещу определение от 09.03.2015г. по ч.гр.д. №138/15г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено определение №83 от 28.01.2015г. по гр. д. №1420/14г. на Дупнишки районен съд за прекратяване на производството по делото. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос относно преценката за подведомственост на спора при наличие на арбитражна клауза, включена в договор, за който се твърди,че е сключен при липса на съгласие. Поддържа също, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът [фирма], [населено място], счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по предявен от С. К. Р. срещу [фирма], [населено място], иск за установяване на недействителността на договор за револвиращ заем №[ЕГН]/16.08.2012г. В исковата молба ищцата излага доводи,че през 2012г. е сключила договор за заем с ответното дружество при уговорена крайна сума на погасяване 7000 лева, с начислена лихва. След време по пощата й бил връчен екземпляр от договора, с крайна сума за погасяване 14 553,45 лева, като подписите за кредитополучател и съдлъжник в този екземпляр от договора не били положени от нея и от нейната майка Д. С.. Поддържа изрично,че предявеният от нея иск е подведомствен на Дупнишки районен съд, тъй като не е подписала договора за револвиращ заем, в общите условия към който е инкорпорирана арбитражна клауза. Моли да бъде назначена и съдебно – графологична експертиза, която да установи дали подписите за „длъжник“ и за „съдлъжник“ в процесния договор са положени от нея и от нейната майка Д. С.. В отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражно споразумение между страните. Първоинстанционният съд е установил, че в чл.13 от Общите условия към договора за револвиращ заем е уговорена арбитражна клауза, назначил е поисканата от ищцата съдебно – графологична експертиза, която е дала заключение,че подписите в договора за заем от 16.08.2012г. са положени от С. Р. и от Д. С., поради което е приел за основателно възражението за неподведомственост на спора и е прекратил производството по делото. За да потвърди определението на Дупнишки районен съд, Кюстендилски окръжен съд е приел, че уговорената в договора за заем арбитражна клауза се отнася и за исковете за обявяване на нищожност на сключения договор поради това, че той не е подписан от длъжника. Приел е, че именно в арбитражното производство следва бъде изследвано авторството на положените в договора за заем подписи. Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че поставеният въпрос е обуславящ изхода на спора. Поради това касационното обжалване на определение от 09.03.2015г. по ч.гр.д. №138/15г. на Кюстендилски окръжен съд, следва да бъде допуснато, но при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, с оглед служебно известна на настоящия състав задължителна съдебна практика - определение №52 от 09.02.2009г. по ч.т.д. №393/2008г. на ВКС, ТК, І т.о, постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК. По така поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: В определение №52 от 09.02.2009г. по ч.т.д. №393/2008г., на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК, е прието, че преценката за релевантността на фактите, обуславящи както основателността, така подведомствеността, следва да се извърши от съда въз основа на обстоятелствата, изложени в първоначалната и допълнителната искова молба. В настоящата хипотеза е оспорена действителността на договора за револвиращ заем №[ЕГН]/16.08.2012г., което оспорване имплицитно съдържа и твърдение за недействителност на арбитражната клауза. Арбитражната клауза представлява самостоятелен процесуален договор извън материалноправния договор. Възможно е арбитражното споразумение да е валидно и още да е в сила, макар материалноправният договор да е недействителен или да е вече прекратен. / в този смисъл определение №212/27.07.1999г. по гр.д.№149/99г. на ВКС, V г.о./ Възможно е, обаче, двата договора да бъдат засегнати от едни и същи пороци, както е в случая, тъй като доказаното оспорване на авторството на подписа на ищцата като длъжник по представения договор за заем, би означавало липса на съгласие за сключването както на самия договор, така и на инкорпорираната в него арбитражна клауза. Следователно въпреки съществуващата по принцип самостоятелност на арбитражното споразумение спрямо материалноправния договор, обстоятелствата в случая обуславят едновременна проверка на изискванията за валидност на двата договора. В тази хипотеза валидността на арбитражна клауза се явява обуславяща за допустимостта на производството, а валидността на договора за заем – за основателността на предявения иск. В случай, че се установи, че договорът за заем е подписан от ищцата, то поради установяването на валидно арбитражно споразумение, производството по иска за установяване нищожността на сключения договор за заем пред сезирания Дупнишки районен съд следва да бъде прекратено поради неподведомственост. Поради това правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по доводите на ищцата в исковата молба и е назначил графологична експертиза, която да изследва авторството на подписите, положени в договора за заем. Същият обаче е следвало да насрочи съдебно заседание, в което да приеме заключението на назначената графологична експертиза, като даде възможност на страните да оспорят същото. Едва след тези процесуални действия първоинстанционният съд може да се произнесе относно валидността на арбитражната клауза и с оглед на изводите си по този въпрос, да се произнесе по реда на чл.15 ал.1 от ГПК относно подведомствеността на спора по предявения иск за нищожност на сключения договор за заем. По изложените съображения настоящият състав приeма, че производството е прекратено неправилно от първоинстанционния съд, поради което обжалваното въззивно определение на Кюстендилски окръжен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение от 09.03.2015г. по ч.гр.д. №138/15г. на Кюстендилски окръжен съд, както и потвърденото с него определение №83 от 28.01.2015г. за прекратяване на производството по гр. д. № 1420/14г. на Дупнишки районен съд. ВРЪЩА делото на Дупнишки районен съд за продължаване на процесуалните действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.