Р Е Ш Е Н И Е № 523 гр.София, 21 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ФИДАНКА ПЕНЕВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА, с участието на прокурор от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА нд№ 2347/2011 г. и за да се произнесе , взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по искане, подадено от адвокат П. С. Н. – защитник на осъдения Г. В. Г., за възобноваване - на основание чл.422, ал.1,т.5, вр. с чл.420, ал.2 НПК производството по внохд № 162/11 г. на Сливенския окръжен съд, по което с решение №89 /20.06.2011 г. е потвърдена присъда №151/08.02.2011 г. по нохд № 1174/2010 г. на Сливенския районен съд . В подкрепа на искането са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1,т.1-3 НПК. Иска се възобновяване на делото, отмяна на потвърдителното решение и присъдата, и връщане на делото за ново разглеждане с даване указания за отстраняване противоречията в свидетелските показания. Алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК и отхвърляне на гражданския иск. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши проверка на правилността на присъдата. Сочи се, че фактическата обстановка е останала неизяснена и неустановена, респ. липсват правилни констатации и изводи в съдебните актове за авторството на деянието. Неотстраняването на многобройните противоречия в свидетелските показания, вкл. и от въззивният съд, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване процесуалните права на подсъдимия. Съдилищата са кредитирали и оценили доказателствата избирателно. Игнорирани са обясненията на подсъдимия. Не са обсъдени доводите на защитата, нито е отговорено - защо съдът дава вяра на едни доказателства, а други отхвърля - нарушение по чл.305, ал.3 НПК. Липсват мотиви в отговор на оплакванията във въззивната жалба на подсъдимия, както и служебна проверка на правилността на присъдата. В съдебно заседание ОСЪДЕНИЯТ Г. В. Г. не се явява, редовно призован. Явява се упълномощеният от него защитник - АДВОКАТ Н. от АК-Сливен, който поддържа жалбата. ПОСТРАДАЛИЯТ - граждански ищец И. М. не се явява, редовно призован. Вместо него се явява адв. З. – повереник, който счита искането за възобновяване и провеждане на следствен експеримент за неоснователно. Присъдата и решението са основани на правилна оценка на доказателствата и законът е приложен правилно. Моли за присъждане на разноските. ПРОКУРОРЪТ от ВКП дава заключение за неоснователност на искането. По същността си искането съдържа оспорване на обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата за установена фактическа обстановка. Достоверността на свидетелските показания не подлежи на преобсъждане от ВКС, нито приемането на нови факти. Наложеното наказание е съответно на тежестта на извършеното. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО , СТАНОВИЩЕТО НА ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ВКП И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо, тъй като е подадено срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред и подлежащ на възобновяване. Инициирано е в срока по чл.421, ал.3 НПК от оправомощен процесуален субект. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Решение №89 от 20.06.2011 год. по внохд № 162/2011 год., СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД е потвърдил изцяло присъда № 151/08.02.2011 г. по НОХД № 1174/2010 г., с която Сливенският районен съд е признал подс. Г. В. Г. за виновен по чл. 129 ал.2 вр. с чл.54 от НК и му наложил наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66 ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 67 ал.З от НК осъдил подс. Г. за изпитателния срок на наложеното наказание да търпи и пробационна мярка задължителна регистрация по настоящ адрес при периодично три пъти седмично. Със същата присъда подс. Г. е осъден да заплати на гражданския ищец И. М. М. сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законните последици като иска до пълния му размер за сумата 10 000 лв. отхвърлил като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден да заплати и сумата от 500 лв., представляваща разноски за повереник, както и д.т. в полза на държавата върху уважената част от гражданския иск в размер на 200 лв. В искането за възобновяване централна част заема обсъждането на свидетелските показания на свидетелката Д. Г. С. като противоречиви и недостоверни. Същите съображения са посочени и във въззивната жалба. В мотивите на въззивното решение Сливенският окръжен съд е отговорил аргументирано на доводите на защитата във въззивната жалба ,както и при служебната проверка по реда на чл. 314, ал.1 НПК, относно спазване на процесуалните правила от предходната инстанция при проверката и оценката на оценката на доказателствените източници. Налице са и съображения защо са кредитирани едни, а други доказателствени средства са отхвърлени като недостоверни съгл. чл.339, ал.2, респ. чл.305, ал.3 НПК. По делото са очертани две групи гласни доказателствени средства, обединени около позицията на подсъдимия и показанията на пострадалия. Съдилищата по фактите са дали вяра на показанията на пострадалия - свид.И. М., като подкрепени изцяло от показанията на свидетели –очевидци, присъствали по място и време на инкриминираното деяние. Свидетелките Д. С. и И. С. са описали подсъдимия Г. като автор на побоя над М.. Очертават начина на нанасяне и мястото на ударите – именно с юмруци, в областта на лицето на пострадалия. Тези източници са проверени и с отразеното в показанията на свидетелите П. К., И. И. и Т. Д. – полицейски служители, намесили се непосредствено след инцидента. Находките от травматичното увреждане у пострадалия са констатирани и анализирани, така както са установени от свидетелите и в заключението на СМЕ-за, кореспондиращо с механизма на причиняване уврежданията, описан от пострадалия. Касационният съд не намира повод да приеме основателността на твърдяното от защитата в искането за възобновяване, че съдилищата по фактите не са изпълнили задълженията си по чл.107 НПК. Обратното е вярно. Съдилищата са аргументирали констатациите си, че показанията именно на незаинтересованите свидетели са обективни и последователни и без вътрешни противоречия. Обстоятелствата от предмета на доказване , посочени от втората група свидетели, а именно: А.П., Г. П., Г. Г., А. Г., А. А., както и от обясненията на подсъдимия, които са и средство за защита, не са намерили кредит на доверие от съдилищата . Отхвърлянето на тяхната достоверност е направено съгласно правилата на НПК. В тази насока ,в мотивите е отразено, че заявеното от тях съществено се различава от установеното от очевидците и от заключението на СМЕ. Налице е и участието на част от свидетелите, подкрепящи обясненията на подсъдимия, в инцидента, както и родството помежду им , т.-е. все, фактори , обуславящи тяхната заинтересованост от изхода на делото. Наличието на определени противоречия по несъществени елементи от цялостната фактическа обстановка в кредитираните показания на посочената първа група свидетели, пресъздаващи наблюдавани и възприети от тях динамични ситуации от фактическата обстановка, е закономерно явление. Обратно, липсата им, винаги означава нарушаване на тази закономерност и представлява съмнение за достоверност на показанията. Правната литература, в частност – криминалистическата, е посветила многобройни изследвания и издания на тази тема. Разкрила е , и е обяснила защо се проявят и определени непълноти в несъществени елементи от обстановката, несъвпадения и неточности, и защо е невъзможно абсолютно пълно и точно пресъздаване на случката. Това с особена сила важи при показанията на две и повече лица . В този случай несъвпаденията в отделните сведения относно различни детайли неминуемо нарастват, но не и относно съществените елементи като извършителят на деянието и механизма на извършването му. От правилно установените фактически положения законосъобразно е изведено от съдилищата, че осъщественото изпълва признаците от обективна и субективна страна на състава по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, тъй като в резултат на нанесените удари от подсъдимия на пострадалия е причинена средна телесна поврада, изразяваща се в травматични разкъсвания в областта на цилиарното тяло на лявото око, кръвоизлив в задния очен сигмент и стъкловидното тяло и травматично отлепване на ретината довели до трайно отслабване на знението. Наложеното наказание е съобразено с всички определящи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства, съгласно чл.54 НК. То е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и оплакванията за явна несправедливост са напълно голословни. Наказанието от една година лишаване от свобода, чиито изтърпяване е отложено за изпитателен срок от четири години изцяло съответства на тежестта на деянието и дееца. Правилно е прието от съдилищата, че за да се въздейства предупредително на подсъдимия е необходимо той да понесе в срока на отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода и пробационна мярка - задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодични срещи пред пробационен служител - три пъти седмично, за срок от две години. Обжалваната присъда не страда от пороци и в гражданската й част , тъй като обезвредата е съобразена с разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Предвид тези мотиви, ВКС на РБ, съгласно чл.426 НПК и вр. чл.354, ал. 1 т. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от адвокат П. С. Н. – защитник на осъдения Г. В. Г., ИСКАНЕ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по внохд № 162/11 г. на Сливенския Окръжен Съд, по което с решение №89 /20.06.2011 г. е потвърдена присъда №151/08.02.2011 г. по нохд № 1174/2010 г. на Сливенския Районен Съд . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :