3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 515
София, 28 ноември 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 2414 по описа за 2011 година.
С присъда № 19 от 14.04.2011 г. по нохд № 40/11 г. Районният съд-гр.Айтос осъдил подсъдимия Х. О. Х. за деяние, извършено на 09.03.2009 г., на основание чл.155, ал.3, във връзка с ал.1 и чл.54 НК на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим, както и на глоба в размер на 10 000 лева. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на Т. С. Ц. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.03.2009 г. до окончателното й изплащане
При условията на чл.412, ал.2, т.3 НПК присъдата влязла в сила на 02.05.2011 г.
На 29.08.2011 г. във ВКС е постъпило искане от осъдения Х. за възобновяване на наказателното дело, който възразява, че не е участвал лично в съдебното производство, тъй като е бил на работа в РРумъния. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за основателно, а частният обвинител и граждански ищец, редовно призован, не взема участие в касационното производство.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС първо наказателно отделение установи:
Искането е допустимо, а по същество – основателно.
Молителят е „задочно осъден”, по смисъла на чл.423, ал.1 НПК, тъй като разглеждането на делото пред АРС е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.1 и 4, б.”а” НПК, оспореният от него съдебен акт е от кръга на тези по чл.419, ал.1 НПК и искането е направено в предвидения от закона срок – чл.421, ал.3 НПК.
На досъдебното производство молителят е участвал лично при извършване на процесуално следствените действия по привличане в качеството му на обвиняем и разпит в това му качество – на 29.11.2010 г. (л.л.139 и 140). Спрямо него била взета мярка за неотклонение „Подписка”, като обвиняемият Х. се задължил да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес.
На 31.01.2011 г. в АРС бил внесен обвинителен акт срещу него за посоченото по-горе престъпление, въз основа на който е образувано цитираното наказателно дело от общ характер.
На 14.02.2011 г. осъденият напуснал пределите на РБългария – виж справка на л.61 от съдебното производство.
На 15.02.2011 г. съдия-докладчик при АРС насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2011 г., разпоредил връчване на преписи от процесуалните книжа и призовка на обвиняемия Х..
За първото по делото заседание на 17.03.2011 г. Х. е призоваван от два адреса – посоченият от него на досъдебното производство (гр.Айтос, [улица]) и от [населено място], [улица], на които не е бил намерен – на първият от тях, по сведение на живущата на същия адрес Н. О. - той не е живял там в последните три години, а на вторият – по сведение на баща му - се намирал в [населено място].
Двете призовки, били придружени с преписи от процесуалните книжа и съдържали предупреждението по чл.254, ал.4 НПК.
С определение от 17.03.2011 г. АРС изменил мярката за неотклонение на подс.Х. от „Подписка” в „Задържане под стража” (л.40).
На 22.03.2011 г. с телеграма № 11575 подс.Х. е обявен за общодържавно издирване (л.50).
На 14.04.2011 г. съдът по същество дал ход на делото по посочения по-горе ред, в отсъствие на подсъдимия и приключил делото с цитираната присъда.
Констатираното дотук дава основание за следните изводи: основателността на направеното от осъдения искане е в зависимост от наличието или не на предпоставките, предвидени в чл.423, ал.1 НПК. Според посочената норма, задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, ако по отношение на осъдения не е била изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 НПК – за връчване на препис от обвинителния акт, заедно със съобщение за насрочването на съдебното заседание и за възможността делото да бъде разгледано и решение в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК.
В конкретният случай, тази процедура не е изпълнена, поради което искането за възобновяване на делото се явява основателно – оспорената присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на Районния съд-гр.Айтос за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, когато е започнало задочното производство – чл.425, ал.2 НПК.
Предвид изискванията по чл.423, ал.4 НПК, доколкото молителят е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и предвид казаното дотук, ВКС следва да се произнесе и по мярката за неотклонение. Изложеното по-горе сочи, че молителят не е изпълнил поетото от него задължение, произтичащо от взетата спрямо него, на досъдебното производство, мярка за неотклонение „Подписка”, като не е уведомил съответните органи за промяната в местоживеенето си, което е предопределило изменение на мярката му за неотклонение в по-тежка такава - „Задържане под стража”, а невъзможността за изпълнение на последната – обявяването му за общодържавно издирване. Настоящият съдебен състав не намира основания за изменение на последно посочената мярка за неотклонение, като при промяна на обстоятелствата, обусловили определянето й, задържаният разполага с възможността да сезира съда с такова искане.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1, във връзка с чл.423, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела влязлата в законна сила присъда № 19 от 14.04.2011 г., постановена по нохд № 40/11 г. на Районния съд – гр. Айтос и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|