Р Е Ш Е Н И Е № 352 С о ф и я 28 септември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 с е п т е м в р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Н. Дърмонски касационно наказателно дело № 1869/2011 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Подадено е искане от името на осъдения М. П. Г. от Л. на основание чл.420, ал.2 от НПК срещу влязлото в законна сила решение № 210 от 10.12.2010 г., постановено по ВНОХД № 1251/2010 г. от окръжен съд-Стара Загора, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият, чрез процесуалния си представител адв.Д.М. от АК-Стара З. моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 164 от 09.09.2010 г., постановена по НОХД № 905/2010 г. на районен съд-К. подсъдимият М. П. Г. от Л. е признат за виновен в това, че на 20.04.2010 г. край [населено място], област Стара З. в управлявания от него лек автомобил е държал акцизни стоки – цигари, без бандерол на обща стойност 2559,00 лева, изискуем съгласно ЗТТИ и ЗАДС, като случаят е немаловажен и на основание чл.234, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила и глоба в полза на Държавата в размер на 5118,00 лева. На основание чл.234, ал.2 от НК в полза на Държавата са отнети акцизните стоки, предмет на престъплението, като е постановено след влизане на присъдата в законна сила те да бъдат унищожени. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплаквания за постановяването й при допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила и за незаконосъобразност поради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмянята й и оправдаването му по предявеното обвинение, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. В искането от защитника на осъдения адв.Д.М. се навеждат отново, но като основания за възобновяване на наказателното дело допуснати съществени нарушения на процесуални правила при събирането и проверката на доказателствените материали и при техния анализ и незаконосъобразното приложение на материалния закон, като се прави искане за отмяна на двата инстанционни съдебни акта и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доводите в искането са пълно копие на изложените във въззивната жалба и не отчитат характера на производството по възобновяване и правомощията на касационната инстанция. Претендираната несъставомерност на деянието се свързва с неизследваната годност на цигарите и митническия им режим като акцизна стока, като се игнорират резултатите от проведеното съдебно следствие. Участвайки още на досъдебното производство, защитникът на осъдения Г. е постигнал повторен оглед на цигарите с уточняване вида им и облепването с бандерол, издаден от митническите власти на Република С., за което е съставен надлежен протокол за оглед на веществените доказателства и те са фотографирани, а не е извършен повторен оглед на местопроизшествието, когато те са били открити в автомобила и иззети. Тези материали са били предявени на страните в хода на съдебното следствие и не са оспорени, докато самите цигари са били предадени на съхранение на съответното длъжностно лице срещу разписка, предявена на осъдения и защитата му. От друга страна, съмненията им относно годността на цигарите, вноса им от страна извън ЕС и поставянето им под митнически надзор са в противоречие дори с обясненията на осъдения за покупката им от Свиленград, на твърде благоприятна цена за българския пазар и в количество, което трудно може да се свърже само за лична употреба. Задължение е на купувача, когато получава стока от склада на продавача да се убеди в качествата на стоката, че тя отговаря на изискванията на българските закони, особено за “акцизна” стока, както и да получи документ за закупената стока, най-малко касова бележка от продавача. Именно така може да се проследи движението на стоката, редовността й и да може да се реализира отговорността на продавача за нейни недостатъци. Поведението на осъдения не е било в тази насока и данните за процесната стока го обясняват. Всичко това е било изяснено в хода на съдебното следствие и изводите на съда не почиват нито на предположения или на противоречиви доказателства и доказателствени средства, нито пък има игнорирани или превратно оценени такива. Обратно, именно Г. не се е възползвал чрез обясненията си да помогне да се разкрият някои оневиняващи го, според защитата му, обстоятелства, каквито възражения твърде късно прави в настоящето производство. С нищо правата му на обвиняем и подсъдим не са били ограничени, той е получил от съда отговор на всички наведени от него доводи и възражения, поради което не е налице основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като в рамките на правилно установените факти материалният закон е приложен правилно и не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Законосъобразно е изяснен предметът на престъплението по чл.234, ал.1 от НК и неговата стойност, като законът не изисква установяване какъв е размера на акциза, който се е дължал според българските закони за този вид стока. Поради това ВКС не намира основание за възобновяване на наказателното дело и искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. П. Г. от Л. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 210 от 10.12.2010 г., постановено по ВНОХД № 1251/2010 г. от окръжен съд-Стара Загора. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :