Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-нови обстоятелства * отмяна-нарушено право на участие

РЕШЕНИЕ
№ 151

София, 16. юни 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 915 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 307 ГПК.
Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК на влязлото в сила решение № 23/19.02.2015 на Пловдивския апелативен съд от по гр.д. № 1450/2014, с което е потвърдено решение № 1165/19,06,2014 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1553/2012, с което е уважен предявеният ревандикационен иск, оставено в сила с определение № 46/20.06.2015 на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр.д. № 2527/2015.
Молителят В. Н. С. иска отмяната на посоченото решение, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при неговото решаване и с които той не е могъл да се снабди своевременно, както и поради лишаването му от възможност да участва в делото предвид нередовното му призоваване за откритото съдебно заседание на 04.10.2014 г. пред първоинстанционния съд и невъзможността да обжалва определението по допускане на касационното обжалване.
Ответницата по молбата Д. И. А. възразява, че молбата за отмяна не е вписана, просрочена е и е неоснователна предвид редовното призоваване на молителя в първоинстанционното производство, негодността на протокола за въвод от 16.09.2015 г. (в изпълнение на атакуваното решение) да удостовери верността на документираните в него изявления и липсата на нарушение на съопроизводствените правила в производството по допускане на касационното обжалване пред Върховния касационен съд.
Ответникът по молбата И. А. А. също възразява за недопустимост на молбата за отмяна я оспорва, като се позовава на сключената на 18.09.2015 г. (след изпълнението на атакуваното решение) спогодба, с която са уредени окончателно всички отношения между страните.
Ответникът по молбата [фирма] взема становище за уважаване на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 19.02.2015 г., влязло е в сила на 29.06.2015 г., молителят се е снабдил с представеното писмено доказателство на 16.09.2015 г., а молбата за отмяна е постъпила в съда с вх. № 33748/25.11.2015 г. и е вписана в нотариалните книги на 12.02.2016 г., намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В решението, чиято отмяна се иска е прието, че ищците са собственици на имота, ответникът го владее без противопоставимо на тях правно основание, поради което е осъден да им предаде владението.
Без значение за правото на молителя на защита е дали той е бил редовно призован за някое от заседанията пред първата инстанция, ако е разполагал възможността да осъществи правото си на защита пред въззивната инстанция. Подадената от молителя въззивна жалба не съдържа оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд нито искания да бъдат извършени съдопроизводствени действия, които молителят е пропуснал да извърши поради такова нарушение. Въззивният съд не следи служебно за нарушения и пропуски на първоинстанционния съд, той може да отстранява последиците от нарушения на съдопроизводствените правила само по оплакване във въззивната жалба. Нарушения във връзка с правото на защита на молителя пред въззивната инстанция не се претендират. Въпроси във връзка с такива нарушения не са повдигнати и в подадената от молителя касационна жалба.
Необжалваемостта на определението по допускане на касационното обжалване нито лишава молителя от възможност да участва в това производство – той е негов инициатор и съдът се е произнесъл по жалбата, нито е в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като необжалваемостта на това определение е уредена в закона.
Представеният документ – протокол за въвод във владение от 16.09.2015 г. (в изпълнение на атакуваното решение) удостоверява извършените действия от съдебния изпълнител и изявленията на присъствалите страни и други лица при въвода, но не доказва верността на направените изявления. Обстоятелството, което се претендира да е удостоверено в протокола за въвод – „владение от трето лице” няма значение за изхода на делото, тъй като правно значение има владението към момента на предявяването на иска, а протоколът за въвод (като официален документ) може да удостовери факти и обстоятелства, които съдебният изпълнител е възприел лично на 16.09.2015 г. Отделно стоят въпросите, че строителят на чужд имот не го владее, а го държи за собственика, както и че ревандикационният иск е предявен не за държането, а за владението на имота.
Видно от изложеното подадената молба за отмяна е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена със законните последици.
На ответницата по молбата Д. И. А. следва да бъдат присъдени 3.000 лева разноски в производството по отмяна.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Н. С. от САЩ, Р., К. за отмяна на влязлото в сила решение № 23/19.02.2015 на Пловдивския апелативен съд от по гр.д. № 1450/2014 на основание 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. С. от САЩ, да заплати на Д. И. А. от П. сумата 3.000 лева разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.