Р Е Ш Е Н И Е №407 [населено място], 04.10.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 749 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 ГПК. Делото е образувано по молби на И. П. Д.-М. от[населено място] и на С. Д. Ш. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 116 от 20.03.2009г. на Върховния касационен съд, І г.о., постановено по гр.д. № 5959/2007г. С решението е отменено решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. № 2759/2003г. и вместо това е уважен предявения от Ц. Т. Д.-А. и М. Д. Т. против И. П. Д.-М. и С. Д. Ш. иск по чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожност на договор от 16.02.1964г., сключен между Министерство на народната отбрана-К. и С. Д. Ш. за продажба на втори етаж от триетажна жилищна сграда в[населено място], ул. „Д. В.” № 12 със застроена площ 208 кв.м., избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място. В молбата на И. П. Д.-М. вх.№ 5051/03.06.2009г. като основание за отмяна се сочат новооткрити писмени доказателства: заповед за настаняване от 05.07.1963г., договор за наем от 04.07.1963г., определение на М.-К., декларация от М. И. Ш. от 19.09.1963г. и протокол-опис от 02.07.1963г. В молбата на С. Д. Ш. вх. № 5335 от 11.06.2009г. са посочени също първите три новооткрити доказателства – заповед за настаняване, договор за наем и определение на М.-К. относно наемната цена. Молителите сочат, че тези доказателства не са били известни до момента на нито една от страните, а са от съществено значение за делото. За съществуването им научили от съседи и след подадена молба се снабдили с тях от архива на МО-К.[населено място]. Ответниците по молбата М. Д. Т. и Ц. Т. Д.-А. чрез свой процесуален представител намират молбите за неоснователни. Ответникът К. Т. Д. и подпомагащата страна ИА „У. на МО”-[населено място] не са взели становище. С определение № 95 от 10.06.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: Производството, приключило с атакуваното решение, се е развило по иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ. За да уважи иска съставът на касационния съд е приел, че при извършване на продажбата на имота от 16.02.1964г. е допуснато нарушение на нормите, регламентиращи настаняването в имота, а именно на чл. 8 ЗН/отм./, тъй като четиричленното семейство на Ш. е настанено в пет стаи. С оглед на това съдът е счел извършената последваща сделка - продажба на имота за нищожна поради нарушение на нормативни актове. От представените нови писмени доказателства: договор за наем от 04.07.1963г., заповед за настаняване №138 от 05.07.1963г., определение относно наемната цена и протокол-опис от 02.07.1963г. става ясно, че семейството на С. Д. Ш. е било настанено в част от втория етаж, а именно в две самостоятелни стаи, при общо ползване на кухня, хол, антре, вестибюл, коридор и баня заедно със сем. Я.. Върху заповедта за настаняване № 138 от 05.07.1963г. има изрично отбелязване –„преиздадена!”. При обсъждане на решаване на делото съдът е имал предвид заповед за настаняване № 133 от 14.06.1963г. и договор за наем от 31.05.1963г., според които настаняването е в шестстайно жилище. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените доказателства наистина касаят съществуващото наемно правоотношение преди продажбата, пороци в което са станали причина договорът за продажба да бъде обявен за нищожен. Така че, тези доказателства несъмнено са от значение за спора. Не може да се приеме обаче наличие на второто условие на закона – страната да не е могла да се снабди с тези доказателства по време на процеса. По делото, чието разглеждане е продължило от 1993г. до 2009г. са събирани доказателства относно наемното правоотношение и за молителите /особено за молителя Ш., който е страна по договора за продажба и по наемното правоотношение/ не е съществувала пречка да се снабди с втората, т.нар. „преиздадена” заповед. Видно е че договорът за наем от 04.07.1963г. е подписан от него и от това се предполага, че е знаел за съществуването му. Същевременно следва да се отбележи, че такава теза, че семейството е било настанено в жилището не самостоятелно, а заедно с друго семейство не е била поддържана от ответниците по иска по време на процеса /виж писмените бележки на пълномощника на л. 262 и сл. от гр.д. № 2759/2003г. на ПлОС/. По искане на ищцовата страна са събрани доказателства за други лица, регистрирани на адреса преди продажбата и сред тях не са посочени сем. Я.. Изисквани са в течение на производството данни дали има издадени настанителни заповеди за същия апартамент на други лица, но такива не са открити /л. 227, 228 и 244 от гр.д. № 2759/2003г. на ПлОС/. Въз основа на горното се налага извод, че при проявена добра грижа по водене на процеса молителите са могли да се снабдят с тези т.нар. преиздадени договор за наем и заповед за настаняване и да ги представят по време на разглеждане на делото. Способът за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК визира само хипотези на невиновна невъзможност за представяне на доказателства и е недопустимо да бъде използван от страните за поправяне на пропуски от небрежно водене на процеса. Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход в полза на ответниците по молбата М. Д. Т. и Ц. Т. Д.-А. следва да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на И. П. Д.-М. от[населено място] и на С. Д. Ш. от[населено място] с правно основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 116 от 20.03.2009г. на Върховния касационен съд, І г.о., постановено по гр.д. № 5959/2007г. ОСЪЖДА И. П. Д.-М. от[населено място], [улица] и С. Д. Ш. от[населено място], бул.”П. Е.” № 31, ет.5 да заплатят на М. Д. Т. и Ц. Т. Д.-А., двете от[населено място], [улица] сумата 200 /двеста/ лв. разноски за настоящето производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: