Ключови фрази

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 237

гр. София, 21.06. 2022 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов ч.гр.дело № 2155 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Й. Н., чрез адв. Г. А. С. от САК, срещу определение № 3926/04.11.2021 г. постановено по в.ч.гр.д. № 6175/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на Н. Й. Н. срещу определение от 18.12.2020 г. постановено по гр.д. № 5444/2020 г. по описа на Софийския районен съд, с което е върната искова молба вх. № 2002169/03.02.2020 г., на основание чл. 130 ГПК и е прекратено производството по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че частният жалбоподател имал интерес от установителния иск, защото все още не бил получил присъдените суми с решение №223/23.02.2009 г. по в.гр.д. №10/2009 г. на САС, тъй като ответникът превел по лична банкова сметка на член на УС на БНЕА, присъдените с решението на САС лични средства на Н., и с това незаконно присвояване възпрепятствал получаването на сумата от последния, като по този начин му нанесъл имуществени и неимуществени вреди, защото в продължение на 12 години не изпълнявал съдебното решение.
В допълнително представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 вр чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване страната сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е да бъде установено: „че иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК не е иск за присвояване“ и „че международните договори с Европейския съюз, по които РБ е страна, имат предимство пред вътрешното законодателство, чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ“.
Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено първостепенното определение, с което на основание чл. 130 ГПК е върната искова молба и е прекратено производството по делото по предявените от касатора против А. Иванов Кирий установителни искове: „че няма правно отношение „хонорар“ за превеждане на сумата 10500 евро по личната банкова сметка“ в „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК с титуляр В. Г. К.“; че „няма правно отношение за отговорно пазене на сумата 10500 евро между В. Г. К. и БНЕА с ЕИК-114048116“; че „има документация за чек №2128417 на стойност 12479 евро изпратени с препоръчана пратка № R4154 на 15.04.1998 г. на Н. Й. Н.“ и че „НТСЕБ не е изпълнител по Договор № 276910/003 на програма ФАР и затова няма изплатени средства по Програма ФАР по Договор № 276910/003 за НТСЕБ“. Въззивният съд е посочил, че правния интерес от предявяване на иска е основна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно, както и че правния интерес на страната от установяването на правоотношения и на факти с правно значение, подлежи на преценка, след като ищеца уточни тезата си, респ. създаде предпоставки да се прецени по какъв начин правните последици на евентуално бъдещо решение, с което се уважава иска, биха повлияли в правната сфера на ищеца. Съдът е приел, че на ищеца са били давани указания за отстраняване на нередовности по исковата молба, насочени към обосноваване на правен интерес от предявяване на исковете, но въпреки, че е изложил съображения в допълнителна молба, същия не е успял да идентифицира спорното правоотношение с посочения ответник, и че правният му интерес е останал неустановен. Посочил е, че фактическите твърдения на ищеца сочат на интерес от предявяване на осъдителни искове, чрез които да защити правата си, мотивирали го да сезира съда. Това било достатъчно основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно, и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. ВКС може да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – без да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато то е очевидно неправилно.
В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Възпроизвеждането на текста на тази процесуалноправна норма в изложението, не е основание за допускане на касационното обжалване. Сочените от касатора въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не са изводими от дадените от въззивния съд правни разрешения. В обжалваното определение не е прието, че искът по чл.124 ал.1 ГПК е иск за присвояване, нито са излагани аргументи, касаещи нормативно съответствие на международни договори на ЕС, по които Р България е страна и вътрешното законодателство. Затова и по тези въпроси, и на соченото основание не следва да се допуска касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав на ВКС в случая не намира основание и за служебно допускане на касационното обжалване, в която и да било от хипотезите на чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Отделно от това, следва да се посочи, че в теорията и практиката няма никакво съмнение, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове, както и че преценката си относно наличието на правен интерес, съдът извършва въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба. Изложените факти и обстоятелства от Н., не обосновават правен интерес от предявяване на установителните искове, с посочения в исковата молба петитум срещу посочения ответник.
Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3926/04.11.2021 г. постановено по в.ч.гр.д. № 6175/2021 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.