4 Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр.С., 4 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА КЕТИ МАРКОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 711/2010 година Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия И. С. И. против решение № 225 от 5.VІІ.2010 год. по внохд № 276/2010 год. на Софийския апелативен съд. В жалбата е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и са изложени доводи в негова подкрепа. Твърди се още, че не е „абсолютно доказано” И. да е извършил грабеж „точно” на „сума от 100 лв.”, и че във въззивното си решение апелативният съд е коментирал правилността на присъда, постановена от Софийския градски съд, докато въззивната жалба на И. е била против присъда, постановена от Видинския окръжен съд. На основание оплакването за явна несправедливост на наказанието се иска изменяване на въззивното решение и намаляване срока на лишаването на И. от свобода, а на основание твърдяните процесуални нарушения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник, изготвил касационната жалба, поддържат направените в нея оплаквания. Иска се частична отмяна на въззивното решение с оправдаване на подсъдимия по обвинението в грабеж на 100 лева и намаляване наложеното му наказание лишаване от свобода. Гражданската ищца и частен обвинител Ж. Я. Н. и нейният повереник не се явяват и нямат изразено становище относно жалбата. Представителят на ВКПр намира жалбата за неоснователна, а по отношение наложеното на Ив.И. наказание действително го намира за явно несправедливо, но несправедливо занижено. Върховният касационен съд установи: С присъда № 11 от 31.ІІІ.2010 год. по нохд № 50/2010 год. на Видинския окръжен съд, И. С.И. е признат за виновен в това, че на 17.ХІ.2009 год. от дома на Ж. Я. Н. в[населено място] насилствено и със заплахи е откраднал собствените на Н. мобилен телефон Н. 2330 К. и сумата от 100 лева, всичко с обща стойност 190 лева, за което деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. В полза на Ж.Н. са присъдени 1 500 лева за обезщетяване на причинените й от упражненото върху нея физическо насилие неимуществени вреди. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Действително на с.2 от въззивното решение, след абзаца „ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА”, е написано „присъдата” на „С. градски съд”, което не е нищо повече от очевидна техническа грешка и не съставлява процесуално нарушение от даващите основание за отмяна, след като мотивите ясно и недвусмислено коментират правилността на обжалваната присъда на Видинския окръжен съд и дават отговор на направените във въззивната жалба против нея възражения. Не е основателно твърдението, че не е доказан грабежът на 100 лева от дома на Ж.Н., при това „абсолютно” недоказан и налагащ оправдаването на И. по това обвинение. Разпитана в проведеното на 31.ІІІ.2010 год. съдебно заседание пред първата инстанция Н. наистина е заявила, че „около 100 лв.” са отнети от дома й, предназначени „за дребни разходи”. Кредитирането на безпротиворечивите и подкрепени с други доказателствени средства показания на пострадалата най-малко биха могли да доведат до оправдаването на И. за грабежа на парите, а при вероятността, отнетата сума да е не само под, но и над посочената от свидетелката, правилно е довела до фиксирането й в този размер. Не е основателно и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. При наличието на 11 предишни осъждания, 6 от които за престъпления, извършени при условията на опасен рецидив, включително за грабеж и при липсата на каквито и да било смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, изобщо не е имало място за определяне на наказанието му при условията на чл.55 НК, при това в размер, далеч под предвидения в специалната материалноправна норма минимум от 5 години. Имайки предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 225 от 5.VІІ.2010 год. по внохд № 276/2010 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ