Р Е Ш Е Н И Е № 172 гр. София, 29.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 545по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 206/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение от 20.12.2012 г., с което е била потвърдена присъда от 30.10.2012 г. по НОХД № 280/2012 г. на РС – Момчилград в частта относно определения първоначален режим за изтърпяване на наказанията лишаването свобода и типа затворническо общежитие, наложени на подсъдимия Д. Р. Р.. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за възобновяване се изтъква нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно определяне на режима като общ, вместо строг и типа затворническо заведение като открит, вместо закрит, тъй като не се касае за първо осъждане на лишаване от свобода по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС. Претендира се отмяна на съдебния акт в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Осъденият се явява лично в с. з. пред ВКС и чрез служебния си защитник моли искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането за възобновяване е допустимо и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. С първоинстанционната присъда по НОХД № 280/2012 г., потвърдена с решение на Кърджалийския окръжен съд по ВНОХД № 206/2012 г., подсъдимият Д. Р. Р. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 343в ал. 1 от НК, като във вр. с чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 3 месеца. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение отложеното наказание от 3 месеца лишаване от свобода по НОХД № 143/2012 г. Определено е наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59 от ЗИНЗС, с което допуснато твърдяното нарушение на материалния закон. Съгласно първата хипотеза по чл. 59 ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНС в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване до 5 години за умишлени престъпления, като законът не прави разлика дали лишаването от свобода по това първо осъждане следва да е търпяно ефективно или не. Достатъчно е такова наказание да е било наложено. В конкретния случай, с присъда по НОХД № 143/2012 г. на Р. е било наложено такова наказание – лишаване от свобода в размер на 3 месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за 3 години. В изпитателния срок той е извършил престъплението по НОХД № 280/2012 г., което е довело и до привеждане в изпълнение на отложеното му наказание по предходното осъждане, което следва да се счита за първо по смисъла на чл. 59 ал. 1 от ЗИН. Съответно, към момента на постановяване на присъдата Р. е имал качеството на осъждан, непопадащ в категорията на тези по чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС. Именно поради това и на основание чл. 60 ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС това му актуално качество е следвало да бъде съобразено, като същият да бъде настанен в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим за изтърпяване на наложените му наказания по присъдата - 3 месеца лишаване от свобода, както и активираното по чл. 68 ал. 1 от НК наказание по НОХД № 143/2012 г. в размер на 3 месеца лишаване от свобода, подлежащо на отделно изтърпяване. Като не е сторил това Момчилградският районен съд е допуснал нарушение на материалния закон, което, макар да е било констатирано от въззивния съд, не е могло да бъде отстранено, тъй като производството се е развивало единствено по жалба на подсъдимия. Понастоящем, с оглед основателността на направеното искане за възобновяване, това вече е възможно, като в тази връзка се налага въззивното решение в потвърдителната му част, касаеща режима и типа за изтърпяване на наказанията по присъдата, да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на Кърджалийския окръжен съд, а не на районния. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 206//2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 66/20.12.2012 г. в потвърдителната му част относно типа затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, определени на осъдения Д. Р. Р. по присъда № 136/30.10.2012 г. по НОХД № 280/2012 г. на Момчилградския районен съд и ВРЪЩА делото на Кърджалийския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: