Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр. София, 03 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №3055/2011г. Производството е инциирано по искане на осъдения С. А. за възобновяване на нохд №176/2010г. на Поповски районен съд /РС/ и на внохд №189/2010г. на Окръжен съд /ОС/-Търговище, отмяна на постановените съдебни актове, и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл.423, ал.1 от НПК. В съдебно заседание на 24.01.2012г., осъденото лице и процесуалният му представител поддържат заявените претенции. Прокурор при ВКП аргументира неоснователност на искането, като поставя акцент на обстоятелството, че неизпълнението на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК се дължи на процесуалното поведение на А., който се е укрил от надлежните органи. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №187 от 23.06.2010г., по нохд №176/2010г., РС - Попово е признал С. Б. А. и Й. Е. Ж. за виновни в извършена за времето от 19 до 21.03.2009г., в землището на с.Звезда, след предварителен сговор, чрез използване на техническо средство и при условията на повторност, кражба по чл.195, ал.1, т.т.4, 5 и 7 от НК, като в съответствие с изискванията на чл.54 от НК ангажирал тяхната наказателна отговорност и им наложил наказания - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Съдебният акт е бил предмет на проверка по внохд №189/2010г. на Търговищки ОС и влязъл в сила с произтичащите от това последици - необжалваемост и юридически стабилитет, с обявяване на решение от 05.08.2010г., с което е потвърден изцяло. Депозираното искане на С. А. е допустимо за разглеждане в настоящото извънредно производство по чл.423, ал.1 от НПК, но преценката на доказателствения материал в контекста на действуващото законодателство, сочи на неговата неоснователност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него в досъдебната и съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл.423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид въведените допълнителни уточнения в чл.423, ал.1 от НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр.109/2008г./ Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл.6, т. 3, б.„а”,”b”, ”c” и „d” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, /КЗПЧОС/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия съд. Разпоредбата на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда, както относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита, така и за приложението на материалния закон. Правото на обвиняемия /подсъдимия/ на лично участие в наказателния процес има обаче диспозитивен характер и не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, и да препятства постигането на целите чл.1 от НПК. Институтът на задочното производство несъмнено ограничава възможностите за пълноценно реализиране на процесуалните права на обвиняемите /подсъдими/ лица, но е съвместим с нормите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България и може да бъде прилаган, при съблюдаване и разумно тълкуване на установения в чл.269, ал.3 от НПК регламент. Внимателният прочит на приобщената по делото писмена документация обосновава заключение, че осъденият А. е участвувал лично в досъдебното разследване, но не е бил надлежно уведомен за съдебната фаза на наказателния процес. С постановление от 25.05.2009г., по дознание №177/09г. на РПУ на МВР, гр.Попово, С. А. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.т.4, 5 и 7 от НК, с последващи разпити пред разследващ полицай и пред съдия, при условията на чл.223 от НПК, в рамките на които той прави пълни признания. Досъдебното производство е финализирало след предявяване на 01.06.2009г. на материалите на съпричастните към инкриминираното посегателство лица - А. и Ж.. За престъпното деяние е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Попово на 18.08.2009г. в компетентния първостепенен съд, който насрочил образуваното нохд №316/2009г. за разглеждане в съдебно заседание на 01.10.2009г. Призовката на С. А. за определената дата ведно с обвинителния акт е върната в цялост със забележка, че същият е в чужбина. Последвали оперативно-издирвателни мероприятия за установяване местонахождението на подсъдимото лице, словно материализирани в изискани и предоставени справки от ОД на МВР, гр.Търговище, съдържащи данни за задграничните пътувания на С. А. /последното, от които на 08.07.2009г. през ГКПП Дунав мост за Р Румъния/ и за обявяване на лицето за общодържавно издирване, с телеграма №51504 от 16.10.2009 година. Процесуална последица от реализираната дейност е назначаването на служебен защитник на подсъдимия А., в съответствие с изискванията на чл.94, ал.1, т.8 НПК, като след компетентна преценка на РС-Попово за съществуваща реална възможност за разкриване на обективната истина в настоящия процес в негово отсъствие, даден ход на делото на 10.12.2009г. и проведено съдебно следствие, приключило с осъдителна присъда. По жалби на защитата визираният съдебен акт е проверен по внохд №57/2010г. на Търговищки ОС и отменен с решение от 07.04.2010г., като в обсега на упражнената компетентност по чл.335, ал.1, т.1 от НПК делото върнато на прокурора за отстраняване на пороци при очертаване на правната квалификация по чл.195 от НК. При повторното разглеждане на наказателното дело по нохд №176/2010г. на Поповски РС и внохд №189/2010г. на ОС-Търговище, първостепенният съд и въззивната инстанция са положили необходимите усилия за установяване на местоживеенето на С. А., и след получената официална информация, че лицето не е издирено на територията на страната и не се е завръщало в Р България, след регистрираното в масивите на автоматизираната система излизане през граница на 08.07.2009г., при условията на задочна процедура по чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б”А” от НПК постановили атакуваните присъда и решение. Инкорпорираните доказателства, сочещи на обективна невъзможност да бъде осигурено присъствието на С. А. в съдебната фаза на наказателния процес, по вина на подсъдимия и въпреки усилията на органа по процесуално ръководство за неговото издирване, мотивират изводи за правилно прилагане на задочното производство и за неоснователност на депозираното искане. Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдимия/, регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, т. 3, б. ”c” и „d” от КЗПЧОС да участва лично в предприетите срещу него действия, в рамките на досъдебната и съдебна фаза на процеса. Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън некоректнотото му процесуално поведение. При констатация, че правото на лично участие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване, нарушена процедура по призоваване, проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на упражняващ адвокатска професия представител/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за тяхното саниране е възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната възможност за възобновяване на наказателното дело. В коментирания смисъл е константната практика на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека по чл.6, т. 3, б. ”c” и „d” от КЗПЧОС. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на правата на обвиняемия /подсъдим/, като недостатъчна е смътната и неофициална информираност. При определени хипотези обаче, дори при липса на уведомяване, когато от съвкупната даденост на фактически данни се доказва, че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за обвиненията, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, се изключва възможността му след узнаване на постановената осъдителна присъда да предизвика ново разглеждане на делото,при проведена в негово отсъствие процедура. Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на делото. Този отказ, за да се счита действителен за преследваните от Конвенцията цели, трябва да бъде установен по категоричен начин и да бъде придружен от минимални гаранции, без да влиза в противоречие със значим обществен интерес. 1 __________________________________________________________ 1. решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС, решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС, решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия, решение от 21.02.1990г. по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция, решение от 24.03.2005г. по делото С. срещу България, решение от 01.03.2006г. по делото Сейдович срещу Италия, решение от 23.05.2006г. по делото К. срещу България, решение от 18.10.2006г. по делото Херми срещу Италия. Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в института, обнародвани с ДВ,бр.109 от 23.12.2008г. и 93/25.11.2011г. Нормата на чл.423, ал.1 от НПК/в актуалната редакция, в сила от 27.12.2008г. до 29.11.2011г./, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. Предвидената в цитираната разпоредба хипотеза, предпоставяща отказ за възобновяване на делото при осъществено връчване на обвинителния акт ведно с призовката за съдебно заседание, съдържаща указания, че делото ще бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269, ал.3 от НПК и последващото безпричинно неявяване на подсъдимия пред съда, е относима само при задочното производство по чл.269, ал.3, т.3 от НПК. Изведеното заключение се обосновава от историческото и логическо тълкуване на визираните разпоредби, при което ясно се откроява синхронът на законодателните разрешения, последователно и словно материализирани в нормите на чл.254, ал.4, чл.423, ал.1 и чл.269, ал.3, т.3 от НПК, проследени в хронологията на тяхното приемане. Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на преследването, след предявяване на обвинението в досъдебното производство. Конкретиката в настоящия казус, сочеща на напускане пределите на Р България от С. А. на 08.07.2009г., непосредствено след извършеното предявяване на материалите от досъдебното разследване и афишираното от него нежелание за завръщане в страната до задържането му на територията Германия, индицира на съзнателно, неправомерно отклонение на лицето от разглеждане на делото и се субсумира от лимитираната в чл.423, ал.1 от НПК алтернатива - укриване на обвиняемото лице, препятствало участието му в съдебната фаза на наказателния процес. В подкрепа на предложената аргументация са и фактите, очертаващи взетата с постановление на разследващия от 25.05.2009г. мярка за неотклонение спрямо С. А. - подписка, с чието съдържание и с ограниченията, които последната налага по отношение промяната на местопребиваването, същият е запознат. А. е игнорирал процесуалните си задължения, произтичащи от очертания правен статут на обвиняем и подсъдим в наказателния процес, в обхвата на които се включват и тези обосновани от взетата мярка за неотклонение, да не напуска местоживеенето си, без разрешение на съответния орган, до финализиране на производството по надлежния ред, с влязъл в сила съдебен акт. Виновното неизпълнение на визираните процесуални тежести, изискващи обвиняемият /подсъдим/ да бъде на разположение на представителите на прокуратурата и съда, свързани с особеното му качество в наказателния процес е довело до невъзможност, въпреки положените усилия и предприетите издирвателни мероприятия от оторизираните органи и длъжностни лица, С. А. да бъде надлежно уведомен за съдебната фаза на наказателния процес, да участва в извършените от съда процесуално-следствени действия и да узнае за постановената осъдителна присъда. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав, че проведеното съдебно производство по нохд №176/2010г. на РС-Попово и по внохд №189/2010г. на Търговищки ОС, и обявените по тях присъда и решение, в отсъствие на А., не обосновават нарушения на предписаната от чл.269, ал.3 от НПК задочна процедура, а очертават предпоставена от процесуалното поведение на осъдения дейност на контролираните инстанции. Формулираните изводи категорично мотивират неоснователност на искането на осъдения за отмяна на придобилия юридически стабилитет съдебен акт №187/23.06.2010г. на РС-Попово, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.423, ал.1 от НПК. Воден от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения С. А. за възобновяване на нохд №176/2010г. на Поповски РС и на внохд №189/2010г. на ОС-Търговище, отмяна на постановените по тях присъда от №187 от 23.06.2010г. и решение №113 от 05.08.2010г., и връщане на делото за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.