О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 618 София, 24.11.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………...…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2924 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 9386 от 8.VІІ.2015 г. на Р. М. К. от [населено място], действаща лично и като законен представител на малолетния си син М. С. Й. /род. през 2011 г./, която е била подадена чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 1610 от 10.VІ.2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, постановено по гр. дело № 1357/2015 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на малолетния Й. срещу първоинстанционното определение № 11288/21.І.2013 г. на СГС за присъждането – на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8-във вр. чл. 232 ГПК - на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 450 лв. в полза на ответната „Застрахователна компания [фирма]-София. Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение двамата частни касатори претендират изменяването му и „присъждане на разноски в значително по-нисък размер”. Инвокирани са доводи, че в случая не само не бил представен от д-вото ответник по иска им с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ списък по чл. 80 СК, но и нямало приложени по делото пълномощно и удостоверение за актуално състояние, от които да е видно, че юрисконсулта на „Застрахователна компания [фирма]-София е редовно упълномощен, за да се присъжда възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на частната касационна жалба, двамата й податели обосноват приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл „в противоречие с практиката на съдилищата” по следните седем материалноправни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „Как следва да се определи размера на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение и коя е приложимата разпоредба на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при условията на извършено едно отделно процесуално действие - подаване на отговор на исковата молба, а не представителство, представляващо пълна защита по гражданско дело, която включва извършване на всички процесуални действия, които се осъществяват при нормално развитие на производството до приключването му със съдебно решение, вкл. целия процес по събирането доказателства и анализ на всички доказателства най-честно с изготвяне на писмена защита?”; 2./ „В хипотезата на оттегляне на исковата молба преди провеждане на І-во о.с.з., при извършено само едно процесуално действие на страната – отговор на искова молба, може ли да се приеме да е била осъществена защита пред една инстанция и дължим ли е пълния размер на възнаграждението по наредбата, предвидено за защита пред една инстанция?”; 3./ „Как следва да се прилага разпоредбата на § 1 от ДР на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за определяне на възнаграждението за неуреден случай – подаден отговор на исковата молба, както и коя е разпоредбата която следва да намери приложение по аналогия: на чл. 6, т.т. 2 и 3; на чл. 9, ал. 1 или на чл. 11?”; 4./ „Дава ли ГПК изрична възможност за намаляване минималния размер на възнаграждението по наредбата и има ли значение разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК – по аналогия – при прекратяване на делото със спогодба?”; 5./ „При определяне на възнаграждението за представителство, изразило в едно единствено процесуално действие, правилно ли е по аналогия да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г., в която възнаграждението е определено за представителство пред една инстанция и трябва ли да се съобрази дали отговорът на исковата молба е формален или изчерпателен?”; 6./ „Предвид етапа, на който производството е прекратено и факта, че ГПК не изисква съгласие на ответника при оттегляне на искова молба до първото по делото заседание, в какво се изразява процесуалното представителство до този етап?” 7./ „При липса на представен списък с разноски на основание чл. 80 ГПК, налице ли са основания за разглеждане и уважаване претенцията на страната за изменение на решението в частта за разноски?” Ответната по касация „Застрахователна компания [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на поддържаното общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното определение на САС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК настоящата частна касационна жалба на малолетния М. С. Й., ЕГН [ЕГН], ще следва да се преценява като процесуално допустима. Същата обаче се явява недопустима в частта й, в която подаването й е извършено и в лично качество от страна на законната представителка на малолетния частен касатор – неговата майка Р. М. К., ЕГН [ЕГН] и затова по отношение на последната настоящето частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 2 ще следва да бъде прекратено, тъй като тя /К./ не е била надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, нито в прекратеното по реда на чл. 232 ГПК исково пр-во пред СГС. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване /единствено по частната жалба, подадена от малолетния М. С. Й./ в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните: За да потвърди първоинстанционното определение по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, САС е приел, че разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е с императивен характер и поради това е изключена съдебната дискреция досежно фактическата и правна сложност на спора, както и за броя на реално осъществените процесуални действия за защита на юридическото лице /такова по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗК-във вр. чл. 63, ал. 3 ТЗ/, а оттам – че определеното в съответствие с тази разпоредба юрисконсултско възнаграждение „не подлежи на редуциране”. С оглед това основателен се явява доводът на частния касатор М. С. Й. за противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос: „За произтичащата от § 1 от ДР на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възможност прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 11 от същата, в хипотези, когато оттеглянето, респ. отказ от иска, са били предприети преди да е било проведено първо заседание по делото, а осъществената процесуална защита на ответно по съответните искови претенции юридическо лице се е ограничила до изготвяне на писмен отговор на исковата молба съгласно чл. 131 ГПК”. Видно от представеното в приложение към частната касационна жалба определение № 250/27.І.2014 г. на САС, ТК, 9-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 3769/2013 г. е, че в идентична хипотеза на оттегляне на иск преди провеждане на първо по делото заседание пред първостепенния съд и представен по делото отговор на исковата молба, решаващият правен извод е бил за липса на осъществена от юрисконсулт на ответното юридическо лице защита „пред една съдебна инстанция”, а оттам - и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за възможността да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 11 от същия подзаконов нормативен акт за дължимия хонорар при изготвяне на частна жалба. Този съдебен акт на въззивната инстанция е влязъл в сила, тъй като с последващо Опр. № 339/2.VІ.2014 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по ч. т. д. № 1538/2014 г. не е било допуснато касационно обжалване на същото въззивно определение. Предвид установеното противоречие между последното и атакуваното в настоящето частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК, ще следва то да бъде допуснато до касационен контрол. Разгледана по същество частната касационна жалба на малолетния М. С. Й. е основателна. Разпоредбата, на чиито императивен характер съставът на САС се е позовал, се намира в Раздел ІІІ от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, озаглавен „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция”, т.е. визираният минимум на съответния адвокатски хонорар е за всички процесуални действия, които се осъществяват при нормалното развитие на исковото пр-во до приключването му с решение на първостепенния съд по съществото на спора, обхващащи в цялост и процедурата по събиране на доказателства и евентуалното им насрещно оспорване. Но в настоящата хипотеза на оттегляне на прекия иск по чл. 226, ал. 1 ГПК преди да е било проведено първо съдебно заседание по делото, не се констатира да е била реализирана защита „пред една инстанция”, а извършване на единствено процесуално действие, предвидено в чл. 131 ГПК: надлежно изготвяне от юрисконсулта на „Застрахователна компания [фирма]-София на отговор на исковата молба. Ето защо, като се има предвид, че присъждането на дължимо, съгласно чл. 78, ал. 4 и 8-във вр. чл. 232 ГПК, юрисконсултско възнаграждение е станало по предявени искова молба с вх. № 94409/16.VІІІ.2013 г. и депозиран по реда на чл. 131 ГПК отговор по нея, датиращ от 29.ХІ.2013 г., точното определяне на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва е според онази редакция на текстовете в Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е била в сила до последното изменение на същата, т. е. отпреди ДВ, бр. 28 от 28.ІІІ.2014 г. В заключение, по формулирания релевантен за изхода на делото материалноправен въпрос ще следва да се приеме за правилно разрешението, дадено с Опр. № 250/27.І.2014 г. на САС, ТК, 9-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 3769/2013 г. Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ПРЕКРАТЯВА настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК ПО ОТНОШЕНИЕ НА частната касаторка Р. М. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица]. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1610 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, постановено по гр. дело № 1357/2015 г. по частната касационна жалба на малолетния М. С. Й.. ОТМЕНЯ определение № 1610 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, постановено по гр. д. № 1357/2015 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно определение (без номер) на СГС, ГК, с-в І-13, по гр. дело № 11288/2013 г. В ЧАСТТА ИМ, с която малолетният М. С. Й., ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител Р. М. К., ЕГН [ЕГН], е бил осъден – на основание чл. 78, ал. 4 и 8 във вр. чл. 232 ГПК - да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната „Застрахователна компания [фирма]-София ЗА РАЗЛИКАТА НАД 150 лв. (сто и петдесет лева) и до пълния размер на присъденото на основание чл. 78, ал. 4 и 8-във вр. чл. 232 ГПК такова от 3 450 лв. (три хиляди четиристотин и петдесет лева). Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2