Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр. София, . 09 април 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 150 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на подсъдимия – турския гражданин Ю. И. А., чрез упълномощения му защитник адв.И. С., против въззивно решение № 150/18.12.2018 г., постановено по внохд № 196/2018 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Твърди се, че следствие на допуснати нарушения на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата и безмотивно оставените без уважение искания на подсъдимия и защитника за събиране на допълнителни доказателства е останало недоказано авторството на деянието - най-вече от субективна страна, тъй като по делото не е установено подсъдимият да е знаел за наличието на намерените наркотични вещества в управлявания от него камион. Не е даден дължимия отговор на направените възражения, част от доказателствените източници са кредитирани избирателно, единствено в частта им, в която подкрепят обвинителната теза, а други са напълно игнорирани, като декларативно е прието, че те кореспондират по между си и с останалия доказателствен материал. Според адв.С. в случая извършеното деяние не е довършено, не се покриват изискванията на чл.93, т.8 от НК, тъй като не е налице висока степен на обществена опасност на дееца, като няма и настъпили вредни последици. Посочено е, че наложеното наказание е явно несправедливо, както в контекста на неправилното осъждане на подсъдимия, така и с оглед възприетата неправилна правна квалификация по чл.242, ал.4 от НК. При условията на алтернативност се претендира решението, с което е потвърдена първоинстанционната присъда да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд или да се измени постановения съдебен акт, като се намалят наложените наказания. В съдебно заседание подсъдимият Ю. А. и защитникът адв.И. С. поддържат жалбата и настояват тя да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 77/02.07.2018 г., постановена от Окръжен съд – Ямбол, по нохд № 95/2018 г. подсъдимият Ю. И. А. е признат за виновен в това, че на 10.12.2017 г. на ГКПП – Лесово, с товарен автомобил – влекач „Д.” и полуремарке „С.” и двете с турска регистрация, без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната – от Република Турция в Република България, 50 пакета високорисково наркотично вещество – 24 872,390 кг. хероин, със съдържание на активен компонент – 57 % диацетилморфин, на стойност 2 238 515,10 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал.4, пр.1 вр. с ал.2 пр.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим и глоба в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лв. На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода, считано от 11.12.2017 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото като съответно на основание чл.242, ал.7 и ал.8 от НК е отнел в полза на държавата намереното и иззето наркотично вещество, както и превозното средство, послужило за превозване на стоката – предмет на контрабандата - влекач „Д.” на стойност 90 000 /деветдесет хиляди/ лв. и полуремарке „С.” на стойност 16 000 /шестнадесет хиляди/ лв., собственост на юридическо лице, регистрирано в Република Турция. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 196/2018 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Изложените оплаквания в жалбата, обосноваващи претендираното наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, обективират единствено недоволството на защитника от осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение още повече, че те са били направени и пред предходната инстанция, която ги е намерила за неоснователни, като е изложила достатъчно съображения, които настоящият състав на ВКС изцяло споделя. Същевременно оплакванията са лишени от каквато и да било конкретика, което поставя касационния състав в невъзможност да даде дължимия и очевидно очакван от касатора различен отговор, тъй като в касационното производство за разлика от въззивното не съществува служебно начало, като съдът проверява атакувания акт единствено в обжалваната му част и във връзка с отразените в жалбата основания и данните, които ги подкрепят. Посоченото в жалбата, че доказателствата по делото не били разгледани обективно, всестранно и пълно, че не са приети и разгледани оспорените от защитата, но възприети от обвинителния акт за доказани, факти относно решението на подсъдимия да се снабди с процесното количество наркотик и да го пренесе през граница съответстват на възражения за необоснованост, което обаче не е касационно основание. В този смисъл при извършената проверка за спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на въззивния състав, при установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, не се констатира наличието на процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото, които да са били пропуснати от апелативния съд при постановяване на решението му. Въпреки отсъствието на съдебно следствие пред въззивния съд, но в съответствие с изискванията на чл. 339, ал.2 от НПК, подробно е анализирана събраната по делото доказателствена съвкупност, като изрично е посочено кои фактически положения са приети за установени и въз основа на кои доказателства. Свидетелските показания на тримата митнически инспектори, включително и относно видимите с невъоръжено око промени в пода на полуремаркето, обособяващи допълнително направения тайник, съпроводени с настъпилата промяна в психическото състояние на подсъдимия непосредствено преди откриването на кухината - от притеснение през пребледняване до ставането му лошо – „станал бял, зелен”, са ценени според действителното им съдържание, като логични и последователни. Кредитирането на свидетелските показания като достоверни, наред с намереното и иззето от полуремаркето в присъствието на подсъдимия наркотично вещество и заключенията на назначените по делото експертизи са дали основание на предходните инстанции категорично да отхвърлят твърденията на подсъдимия, че не е знаел за укрития товар в управляваната от него автомобилна композиция. На тази основа и при установеното от обясненията на подсъдимия участие в товарене на камиона, продължило няколко дни, на две различни места, като той собственоръчно е направил и няколко снимки от собствения си телефон, правилно е прието, че оспорването на авторството на деянието и преди всичко знанието на подсъдимия за пренасяното наркотично вещество представляват единствено негова защитна позиция. При притежавания от А. опит на международен шофьор, датиращ от 2011 г., въпреки че процесният курс от Турция през Германия до Белгия му е бил първи като самостоятелен водач във въпросната фирма, в която е започнал работа за втори път от около месец и половина преди инкриминирания момент, той е имал не само познанията, но и преки впечатления относно техническата изправност на полуремаркето, начина на преминаване и осъществявания контрол по пътя му към Западна Европа. Няма как подсъдимият да не е забелязал констатираната от митническите служители видима разлика в пода на средната част на полуремаркето, между осите, с размери – 120 см. на 140 см., лепена със силикон, придружена от външна страна с неръждиви болтове и гайки, несъответстващи на останалите, т.е. подсъдимият е съзнавал наличието на специален, допълнително изработен тайник в полуремаркето, имал е реална представа за съществуването му и намиращото се там наркотично вещество. Очевидно, неслучайно най-обемният и тежък товар е поставен именно над допълнително изработената кухина. Действително по делото няма данни, от които да се направи извод, че подсъдимият е имал ясна представа за конкретното количество и точната концентрация на диацетилморфина в откритото наркотично вещество, но е напълно достатъчно, че в съзнанието му е била налице формираната цел да го пренесе през границата на страната. С оглед на изложеното, касационният състав приема, че в доказателствената дейност на апелативния съд няма процесуални нарушения, които да пораждат съмнение в направените изводи, без да е налице претендираната в жалбата едностранчивост при обсъждането на доказателствените източници. Настоящият състав на ВКС приема, че при законосъобразно установените фактически положения, с осъждането на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.242, ал.4 вр. с ал.2 от НК предходните инстанции правилно и точно са приложили материалния закон. Следва да се има предвид, че вредните последици от този вид престъпни посегателства настъпват със самото пренасяне на високорисковото наркотично вещество през границата на страната, поради което довода на защитата за отсъствието им не почива на правилния прочит на закона. Преценката, че „случаят е особено тежък” правилно е мотивирана от решаващите съдилища по фактите с количеството и вида на наркотично вещество. Въпреки чистото съдебно минало на подсъдимия до момента, стойността на предмета на престъплението - 2 238 515,10 лв., не само покрива признака „особено големи размери”, но наред със спецификите на установената по делото престъпната дейност - значителното количество наркотично вещество - 24 872,390 кг. хероин, с висока концентрация на активен компонент, опакован в 50 пакета, поставени в специално изработен за целта тайник, разкриват изключително високата степен на обществена опасност не само на деянието, но и на дееца. Касационният състав не споделя и възражението на защитата, че извършеното деяние е приключило във фазата на опита, тъй като престъплението е довършено от момента на фактическото пренасяне на предмета през държавната граница на страната. При влизането от Република Турция, с управлявания от подсъдимия товарен автомобил, той е пресякъл държавната граница, преминал е паспортен контрол, след което на територията на Република България му е извършена митническа проверка, при която е открито процесното необявено наркотично вещество, поради което не се касае за опит, а за довършено престъпление. Претенцията за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание е декларативно заявена, без да са изложени конкретни самостоятелни доводи в нейна подкрепа. Правилен е изводът на предходните инстанции, че в случая не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК и предвидените в закона две кумулативни санкции са индивидуализирани съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. Отчетените като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, твърдените от него проблеми със здравословното му състояние във връзка с операция на дясната му ръка през 2011 г. и семейният му статут – баща на шест деца, не са многобройни и никое от тях не е с изключителен характер, но са били достатъчни за определянето на наказанията в минималния предвиден в закона размер, без да се налага тяхната допълнителна редукция още повече, че не са несъразмерно тежки с оглед извършеното престъпление и са в съответствие с целите, визирани в чл.36 от НК. По изложените съображения касационният състав намира, че не са налице предпоставките за отмяна или за изменение на въззивното решение, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 150/18.12.2018 г., постановено по внохд № 196/2018 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: