7 Р Е Ш Е Н И Е №66 С., 03.07.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 619/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на: С. А. Иванова, действаща лично и като законен представител на В. Р. В., В. М. П. и Г. Х. П., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 303 от 07.02.2011 г. по в.гр.д.№ 615/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, в частите, с които са отхвърлени предявените срещу ЗК [фирма] искове по чл.226 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, както следва: за В. Р. В. – за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв., а за останалите трима касатори – за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв./ за всеки един от тях/, като първоинстанционното решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 251/2009 г. е оставено в сила в отхвърлителната част за първия ищец, а е отменено в осъдителните части за разликата над 10 000 лв. до присъдените от първата инстанция по 30 000 лв./ за останалите трима ищци/, ведно със законната лихва от 17.04.2008 г. С определение № 8 от 11.01.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправни въпроси, свързани с критериите за справедливост – дали следва да се съобразят промените на обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с мотивирано искане за отмяната му и уважаване на исковите претенции в посочените в жалбата размери, ведно със законната лихва от датата на увреждането и присъждане на разноски по водене на делото.Твърди се, че при постановяване на въззивния съдебен акт в обжалваните части не е съобразен тежкият неблагоприятен резултат от произшествието и степента на понесените неимуществени вреди от най-близките на загиналия Р. В. М.. Според касаторите, въззивният съд не е съобразил изцяло данните по делото и неправилно е приложил чл.226, ал.1 КЗ и § 27 от ПЗР на КЗ относно размера на застрахователните покрития. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно. Поддържа доводи за недоказаност по основание на исковите претенции, както и за недопустимо обосноваване размера на претендираните обезщетения с лимита на застраховката. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: С обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел за доказани предпоставките по чл.226, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, в качеството му на застраховател на делинквента, за обезщетяване на понесените от ищците неимуществени вреди, в резултат на смъртта на Р. В. М. при настъпило на 17.10.2007 г. ПТП, по вина на Ю. А. Ц.. Въззивният съд е зачел влязлото в сила споразумение по нохд № 73/2008 г. по описа на Окръжен съд – Русе и е преценил част от събрания по делото доказателствен материал, относим към основанието и размера на обезщетенията за неимуществени вреди, претендирани от ищците по предявените преки искове и съобразно обхвата на въззивното производство, очертано от жалбите на страните. Възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, е прието за основателно и определено в размер на 30 %. При отчитане на съпричиняването, както и на заплатените от ответника репарационни суми от 20 000 лв. – в полза на детето В. В., 15 000 лв. – в полза на С. Иванова и 10 000 лв. – на В. М., съдът е приел, че в полза на ищците следва да се доплатят обезщетения както следва: по 10 000 лв. – за С. Иванова, В. М. и Г. П. и 30 000 лв. за В. В.. В съобразителната част към решението съдът конкретно е преценил релевантните за размера на обезщетенията обстоятелства, с оглед определяне на справедлив еквивалент на вредите. Въззивното решение, предмет на подадената касационна жалба, е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. По безспорен начин по делото са установени предпоставките за надлежно упражняване на прякото право на ищците/сега касатори/ по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането срещу застрахователя по застраховка” Гражданска отговорност” на делинквента Ю. Ц.. Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид застраховка, следва изводът, че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, съгласно чл.52 ЗЗД. При приложение на този законоустановен принцип въззивният съд, макар и правилно да е констатирал конкретния обем на претърпени от ищците страдания от загубата на 27- годишния Р., не е отчел в достатъчна степен, че при определяне на справедлив размер на обезщетенията по чл.52 ЗЗД, е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС, Търговска колегия, ІІ отделение, постановена по новия съдопроизводствен ред – така, напр. решение № 749 от 05.12.2008 г., решение № 124/11.11.2010 г. Икономическата конюнктюра е в основата и на непрекъснатото осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г., като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл.266 КЗ. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В този смисъл е даденото разрешение в задължителна практика на ВКС - решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д.№ 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., послужило като основание за допускане на обжалването по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, което не е съобразено при постановяване на решението в обжалваната му част. При определяне размера на претендираните обезщетения въззивният съд неправилно е преценявал и ирелевантни обстоятелства – например за възможността ищцата С. Иванова/която е живяла на съпружески начала със загиналия, от което съжителство е родено детето В./ да преуреди живота си в бъдеще, предвид младата й възраст, както и неосъзнаване на чувството на загуба от страна на В. Р., който към момента на смъртта на своя баща е бил на няколко месеца. От друга страна, според настоящия състав, неправилно въззивният съд не е отчел установените от свидетеля М. М. правнорелевантни факти, по съображения, че този свидетел посочва други имена, а не имената на ищците и на загиналото момче. Различието в сочените имена е напълно обяснима и въобще не би могло да се поставя под съмнение, че св.М. е установил факти, относими именно към понесените от ищците по делото страдания от трагичната загуба. Свидетелят, който е и съсед на семейството в [населено място] е доказал изключително добрите отношения на починалия с неговия баща, както и с последната ищца, която е отгледала Р., като родна майка. Показанията на св.М. съответстват напълно и на установеното от св.Ибрянов, чиито непосредствени възприятия произтичат пряко от работата му като социален работник в селото. С оглед на всички конкретни обстоятелства, съотнесени към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, следва да се счете, че въззивният съд не е спазил точно съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. указания и се е отклонил от задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. В резултат на това определеното обезщетение за неимуществени вреди е значително занижено и с оглед точното приложение на посочената материалноправна разпоредба е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищците, определени към момента на увреждането, да се завишат с по 20 000 лева за всеки един от ищците. Или общият размер на определеното в настоящото производство обезщетение по чл.52 ЗЗД, за ищците ще бъде както следва: за В. Р. – 50 000 лева; за С. Иванова – 30 000 лв., за В. М. П. - 30 000 лв. и за Г. П. – 30 000 лева. Като неоснователно следва да се прецени възражението на ответния застраховател във връзка с доброволното плащане на посочените във въззивното решение репарационни суми, за което са представени и надлежни доказателства. Доброволното плащане на обезщетение по реда, предвиден в чл.107, вр. с чл.105 КЗ, макар и да се преценява при определяне на окончателния размер на неимуществените вреди, не води до недопустимост или неоснователност на предявените преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в отхвърлителните части, както и в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска В. Р. В. за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв., ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизвоодствени действия. На всеки един от касаторите /ищци/ следва да се присъди допълнително по още 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.04.2008 г., съгласно уточнение в молба вх.№ 53 821/14.10.2009 г. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, ответникът по касация следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 200 лева. Независимо от направеното от касаторите искане за присъждане на разноски, липсват доказателства за действително понесени от тях разноски по водене на делото пред въззивната и касационна инстанции, поради което съдът не се произнася по отговорността по чл.78 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 303 от 07.02.2011 г. по в.гр.д.№ 615/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, в частите, с които са отхвърлени предявените срещу ЗК [фирма] искове по чл.226 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, както следва: за В. Р. В. – за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв., а за С. А. Иванова, В. М. П. и Г. Х. П. – за разликата от по 10 000 лева до по 30 000 лева, както и в частта, с която са присъдени допълнителни разноски на ЗК [фирма] в размер на 1 525 лв. за първоинстанционното производство и 1 471 лв. – за въззивното производство, вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на С. А. Иванова, с ЕГН [ЕГН], на основание чл.226, ал.1 КЗ допълнително сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 17.04.2008 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на В. Р. В., с ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законна представителка С. А. Иванова, на основание чл.226, ал.1 КЗ допълнително сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 17.04.2008 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на В. М. П., с ЕГН [ЕГН], на основание чл.226, ал.1 КЗ допълнително сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 17.04.2008 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на Г. Х. П., с ЕГН [ЕГН], на основание чл.226, ал.1 КЗ допълнително сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 17.04.2008 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма], на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 3 200/три хиляди и двеста / лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: