6 Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София, 20 май 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Т. Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 196 по описа за 2022 г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по касационен протест на окръжен прокурор при ОП-Габрово срещу оправдателна присъда № 18/15.12.2021 г. по ВНОХД № 192/2021 г. на Окръжен съд – Габрово. В протеста се релевира касационното основание, свързано с нарушение на закона. Твърди се, че събраните по делото доказателства налагат безспорен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението, за което е бил предаден на съд. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав. В допълнение към протеста се настоява, че независимо от правилно установената от второстепенния съд фактическа обстановка относно хронологията на наказване по административен ред за нарушения по ЗДвП, въз основа на нея е направил незаконосъобразен извод за липсата на елементите от обективна страна на деянието по чл. 343в, ал. 1 от НК. В тази връзка се излагат подробни аргументи, като се подчертава, че извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че при наличието на повече от едно наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, наказанията се изпълняват поотделно. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание моли да се уважи подадения протест, който поддържа по изложените в него мотиви. Посочва, че към 26.01.2020 г., когато подсъдимият е заловен от органите на МВР в нарушение и е санкциониран, той първо е изтърпявал лишаване от правоуправление на МПС по НП от 28.08.2017 г. и на второ място, е наказван по административен ред по трето НП от 10.10.2017 г. пак за управление на МПС и след като е лишен от това право. Твърди, че въззивният съд не се е съобразил с това, че двете административни наказания се изпълняват последователно и не могат да се кумулират, а са изтърпени поотделно за общо 4 години – от 11.08.2016 г. до 11.08.2020 г., а административното наказание по третото НП е наложено в посочения срок, в който подсъдимият все още е изтърпявал наказание лишаване от правоуправление на МПС. Моли да се отмени атакувания въззивен съдебен акт и делото се върне за ново разглеждане на същата инстанция за отстраняване нарушенията на материалния закон. Подсъдимият не се явява, представлява се от защитник, който оспорва протеста като неоснователен и депозира писмено възражение срещу него. Поддържа тезата, че оспорваната присъда е правилна, обоснована и почиваща на всички събрани по делото доказателства. Моли да се остави в сила присъдата на ОС-Габрово. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: По делото е постановена присъда № 260035/24.06.2021 г. по НОХД № 605/2020 г. по описа на РС-Габрово, с която подсъдимият К. М. К. е бил осъден по обвинение, че на 26.01.2020 г. е извършил престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, като му е определено наказание пробация със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с периодичност два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. Съдът на основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година. С атакуваната присъда на въззивната инстанция осъдителната такава е била отменена и деецът е оправдан за това престъпление. Протестът на държавното обвинение се явява подаден в срок, допустим е и разгледан по същество, се явява основателен. По делото по безспорен начин са установени фактите, при спазване на процесуалния ред. Неправилно е приложен обаче материалния закон. Няма съмнение, че подс. К. е наказван в производство, протекло с АУАН № 889144/31.07.2017г., на която дата е било установено, че управлява МПС с отнето свидетелство за управление, и е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, като е бил издаден и талон за медицинско изследване, с което е нарушил чл. 150а от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С НП № 17-0341-000664/28.08.2017г., влязло в сила на 28.12.2017г., за това му управление подсъдимият не е наказан, тъй като административно-наказващият орган е счел, че е налице деяние по чл. 343в, ал. 1 от НК. Поради това не му е наложил административно наказание точно за това нарушение. Наложил му е наказание по чл.174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца- за нарушението, изразяващо се в отказ да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и/или с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Постановеното лишаване от право да управлява МПС за това нарушение се е изпълнявало от 12.08.2018 г. до 12.08.2020 г. /видно от справка от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Габрово/. С постановление от 05.10.2017 г. прокурор при РП-Севлиево е прекратил досъдебно производство № 347/2017 г. на РУ на МВР-Севлиево, образувано срещу К. К. по данни за извършено на 31.07.2017 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Указал е препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ на МВР-Севлиево във връзка с ангажиране на К. към административно наказателна отговорност по АУАН № 889144/31.07.2017г. Това се е случило с НП № 17-0341-000723/10.10.2017г., влязло в сила на 28.12.2017г., като подс. К. е наказан с глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Тази глоба е наложена за нарушението, изразило се в управление на МПС на 31.07.2017г., след като е бил лишен по административен ред от тази възможност, от това негово право. Лишаването е с отнемане на свидетелството му за управление на МПС с НП № 16-0341-000465/20.06.2016г., влязло в сила на 04.04.2017 г., като срокът на това лишаване е от 24 месеца. Постановеното лишаване от право да управлява МПС се изпълнява от 11.08.2016 г. до 11.08.2018 г. /видно от справка от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Габрово – л.29 от досъдебното производство/. От изложеното дотук става ясно, че на 31.07.2017г. подсъдимият К. М. К. е управлявал МПС в срока на лишаването му от това право за срок от 24 месеца по НП № 16-0341-000465/20.06.2016г. За това си нарушение той е получил наказание с наказателно постановление № 17-0341-000723/10.10.2017г., влязло в сила на 28.12.2017г. Разбира се, наложена му е глоба в размер на 300 лв., тъй като ЗДвП в чл.177, ал.1 от НК не се предвижда друго наказание. За неговият отказ да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта му обаче е наложено лишаване от право да управлява МПС, което е различно нарушение и с различни действия/ система от телодвижения/ от управлението на МПС, макар да е установено и описано в един и същи акт за установяване на административно нарушение. Издаденото НП № 17-0341-000664/28.08.2017г. е влязло в сила на 28.12.2017г., като срока на лишаване от право е 24 месеца. Няма данни по делото това наказание да е било изтърпяно, напротив, установено е, че то е следвало да се изтърпява след 11.08.2018г., тоест към момента на проверката на 26.01.2020г., при всички случаи срокът на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС по НП № 17-0341-000664/28.08.2017г. не е изтекъл. Следователно подс.К. вече е бил наказан по административен ред с НП № 17-0341-000723/10.10.2017г., влязло в сила на 28.12.2017г., за управление на МПС в срока на лишаване от право да управлява МПС, срок определен с НП № 16-0341-000465/20.06.2016г., влязло в сила на 04.04.2017 г. С това той е „изчерпил“ възможностите си да управлява МПС в срока на лишаване от право да управлява такова превозно средство и да бъде наказан само по административен ред. Въпреки това, този подсъдим на 26.01.2020г., вече в срока на другото лишаване от право- това с НП № 17-0341-000664/28.08.2017г., влязло в сила на 28.12.2017г.,, и което не е било изтърпяно, той отново е управлявал МПС. С това е осъществил признаците на състава на чл.343в, ал.1 от НК, материално правен въпрос и обстоятелство, с което въззивната инстанция не се е съобразила. Накратко, при така изложената хронология на наказване на подс. К. по административен ред е безспорно, че същият е изтърпявал наказание лишаване от право да управлява МПС по НП № 16-0341-000465/20.06.2016г. в периода 11.08.2016 г. до 11.08.2018 г. и по НП № 17-0341-000664/28.08.2017г. в периода 12.08.2018 г. до 12.08.2020 г., като към инкриминираната дата 26.01.2020 г. той все още е изтърпявал наказанието лишаването от право да управлява МПС по последното НП. Второстепенният съд не е взел предвид, че визираните две административни наказания се изтърпяват поотделно и последователно. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, според която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, „наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.“. Административните наказания не могат да бъдат кумулирани, както това е възможно санкциите по НК на основание чл. 23 от НК. Наред с това, неправилно ОС-Габрово е приел, че подсъдимият не е управлявал в срока на лишаване от управление на МПС с НП № 17-0341-000664/28.08.2017г., тъй като същият бил изтекъл година преди деянието и не бил санкциониран по административен ред за това деяние. Същото е в противовес с данните по делото, тъй като срокът на изтърпяване е до 12.08.2020 г. и освен това независимо че двете деяния са извършени по едно и също време и място и за тях е съставен един АУАН № 889144/31.07.2017г., то на базата на този административен акт законосъобразно в последствие са издадени две наказателни постановления. Неправилно въззивният съд е приел извършеното от подсъдимия деяние за несъставомерно от обективна страна, тъй като според него НП № 17-0341-000664/28.08.2017г. и НП № 17-0341-000723/10.10.2017г. са издадени въз основа на един и същи АУАН № 889144/31.07.2017г., на която дата органите на МВР извършили проверка, при която К. отказал да бъде тестван за алкохол и отказал да даде кръвна проба, и управлявал МПС след като е бил лишен от това право. Поради това, ОС-Габрово счел, че след като и двете нарушения по ЗДвП били извършени при едно и също управление на МПС – 31.07.2017 г., по едно и също време и място, при условията на идеална съвкупност, то той не е управлявал в срока на лишаване от право да управлява МПС /наложено му с НП № 17-0341-000664/28.08.2017г./, тъй като срокът е бил изтекъл една година преди извършване на деянието. За да е съставомерно от обективна страна деянието по чл. 343в, ал. 1 от НК е необходимо деецът да управлява МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от това право, след като е бил наказан по административен ред за същото деяние. В случая, елементите от състава на престъплението по чл.343в, ал.1 от НК са изпълнени в цялост, деянието е осъществено със сигурност от обективна. Деецът, правоспособен водач, на 26.01.2020 г. е управлявал МПС в срока на изтърпяване на наложеното му с НП № 17-0341-000664/28.08.2017г., влязло в сила на 28.12.2017г. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца /което изтърпява до 12.08.2020 г./. Това се е случило, след като е бил наказан за същото деяние по административен ред с НП № 17-0341-000723/10.10.2017г., /санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за установено с АУАН № 889144/31.07.2017г. нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП - за управление на МПС, след като е бил лишен от това право по административен ред /отнето СУМПС с влязло в сила на 04.04.2017 г. НП № 16-0341-000465/20.06.2016г./. Предвид гореизложеното, касационният състав счита, че при постановяване на оправдателната присъда е нарушен материалния закон, което налага отмяната й и връщането на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да съобрази изложената хронология и задължително да приложи материалния закон, както е указано по-горе. Едва след това може да пристъпи към обсъждане не само на извършеното деяние от обективна страна, но и от субективна, доколкото по делото има една забележителна активност на подсъдимия в рамките на множество административно-наказателни производства. Разбира се, необходимо е да се извърши цялостната оценъчна дейност на поведението на подсъдимия К., в рамките на процесуалните възможности. Водим от изложеното, на основание чл.354,ал.3, т.3-та, вр.ал.1, т.2-ра от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ оправдателна присъда № 18/15.12.2021 г. по ВНОХД № 192/2021г. на Окръжен съд – Габрово. ВРЪЩА делото на въззивната инстанция, Окръжен съд – Габрово, за ново разглеждане от друг състав и от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.