Ключови фрази
Частна касационна жалба * особен представител * процесуално представителство


8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162


гр. София, 06.03.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2785 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. А. В. Ч., назначен за особен представител на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу определение № 2587 от 03.08.2017г. по гр.д. № 3050/2017г. на САС, ТО, 13 състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 16.01.2017г. по т.д. № 497882015г. на СГС, ТО, VI-14 състав за отхвърляне на молбата на частния жалбоподател за изменение на определение от 15.09.2016г., с което е определен депозит за особен представител в размер на 300 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излага подробни съображения, с които обосновава наличие на предпоставките за назначаване на особен представител на [фирма] /в несъстоятелност/ в качеството й на конституиран ответник по предявения иск. Поддържа, че възнаграждението на особения представител е дължимо дори в случаите, когато процесуалните действия по назначаването му са неправилни, т.е. когато такъв е бил назначен, без да са налице предпоставките за това. Излага и съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно определяне на размера на дължимото възнаграждение на особения представител, като счита, че и в процесния случай следва да намери приложение т.6 от ТР № на ОСГТК на ВКС, според което определящият критерия за това дали възнаграждението на особения представител се определя по НЗПП или по Наредба № 1/2004г. е дали представителството се осъществява на разноски на ищеца или се финансира от държавния бюджет. Счита, че в първия случай е винаги приложима Наредба № 1/2004г. и не следва да се прави изключение с оглед обстоятелството, че са предявени отменителни искове по ЗБН. Поддържа още, че юридическите лица, каквото е [фирма] /н./, изобщо не попадат в обхвата на правната помощ /чл.22 ЗПП/ и законодателят е предвидил, че такава не се предоставя по търговски дела. Твърди, че с оглед цената на предявения иск, следва да му бъде определено възнаграждение като особен представител в размер на 54 123,56 лева. Частният жалбоподател поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:
1. Налице ли е противоречие в интересите между представляван и представител по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК, когато представителят участва в различно качество и на двете страни в един и същ граждански процес – на ищцовата страна участва в лично качество, а на ответната страна в качеството си на представител на дружеството ответник или формулирано по друг начин - когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ граждански процес и представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото? Твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 407 от 15.07.2015г. по ч.т.д. № 1780/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 254 от 28.03.2014г. по ч.т.д. № 756/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 380 от 28.11.2016г. по т.д. № 914/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.
2. Неправилните процесуални действия на съда по назначаването на особен представител поради липсата на предпоставките за това, т.е. незаконосъобразността на определението за назначаване на особен представител, респ. за определяне на възнаграждение за особен представител, вносимо от ищците, основание ли е да се приеме, че възнаграждение на особения представител не се дължи изобщо, след като той вече е бил назначен и е извършвал действия по процесуално представителство по делото? Твърди, че въпросът е решен в противоречие с решение № 380 от 28.11.2016г. по в.т.д. № 406/2016г. на Апелативен съд П..
3. Дължи ли се възнаграждение на назначения от съда особен представител съобразно чл.36, ал.1 ЗА и в размер, определен съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, винаги и независимо от изхода на делото, когато оказваната защита се финансира от ищеца по делото, а не от държавния бюджет? Твърди, че е налице противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС – т.6 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и с определение № 530 от 03.07.2014г. по ч.гр.д. № 3596/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
4. Дали спецификата на производството по банкова несъстоятелност изключва наличието на противоречие между интересите на синдиците и банката по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК, независимо от това, че синдиците действат в едно и също производство /образувано по предявени искове с правно основание чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН и др./ като ищец и като представител на ответника /банката/? Налице ли е в тези случаи противоречие в интересите между представляван и представител по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК, когато представителят участва в различно качество и на двете страни в един и същ граждански процес – на ищцовата страна участва в лично качество, а на ответната страна – в качеството си на представител на дружеството ответник или формулирано по друг начин – когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ граждански процес и представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото? В тези случаи неправилните процесуални действия на съда по назначаването на особен представител поради липса на предпоставките за това, т.е. незаконосъобразността на определението за назначаване на особен представител, респ. за определяне на възнаграждение за особен представител, вносимо от ищците, основание ли е да се приеме, че възнаграждение на особения представител не се дължи изобщо, след като той вече е бил назначен и е извършвал действия по процесуално представителство по делото? В тези случаи дължи ли се възнаграждение на назначения от съда особен представител съобразно чл.36, ал.1 ЗА и в размер, определен съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения винаги и независимо от изхода на делото, когато оказваната защита се финансира от ищеца по делото, а не от държавния бюджет? Поддържа, че ако се приеме, че тези въпроси следва да намерят различен отговор с оглед разпоредбите на ЗБН, то те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като липсва каквато и да било практика по чл.291 ГПК.
Ответниците А. Н. Д. и К. Х. М. като синдици на [фирма] /в несъстоятелност/ оспорват частната касационна жалба. Считат, че нито един от поставените въпроси не е от значения за изхода по конкретното дело и не е повлиял върху решаването му, както и че въпросите са не правни, а фактически и отговорите са в зависимост от конкретното съдържание на правопораждащите факти. Поддържат, че крайният извод на въззивния съд, че не е налице противоречие между интересите на синдика и банката, независимо дали синдикът действа като орган на несъстоятелността или като процесуален субституент на кредиторите, е правилен, но е и въпрос на конкретна преценка съобразно фактическото положение. Поддържат, че не са обосновани и допълнителните условия по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Излагат съображения за неотносимост на сочената от частния жалбоподател съдебна практика по първия въпрос с оглед спецификата на производството по банкова несъстоятелност и обстоятелството, че синдиците не действат в лично качество, а в качеството си на процесуални субституенти. Във връзка с поставения втори въпрос поддържат, че не е налице противоречие със сочената съдебна практика, тъй като с оглед потвърждаването на първоинстанционния акт като краен резултат по настоящото дело не е прието, че са налице неправилни действия по назначаване на особен представител. Намира, че не е налице противоречие и с посоченото тълкувателно решение, тъй като то визира единствено случаите на особено представителство по чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК. Сочи, че не е обосновано и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на частната касационна жалба, като твърди, че неправилно първоинстанционният съд е конституирал [фирма] /н/ като ответник по предявения иск и неправилно е приел, че е налице противоречие в интересите на представляван и представител, тъй като синдикът не действа в лично качество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че в производството, образувано по искове с правно основание чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, предявени от синдиците на обявената в несъстоятелност банка, за прогласяване относителната недействителност на описаните изявления за прихващане на ответника, не е налице основание за назначаване на особен представител на [фирма] /н./ нито по реда на чл.29, ал.4 ГПК /цитиран като основание от СГС/, нито по реда на чл.29, ал.4 ГПК /противоречие в интересите между представляван и представител, посочено също като основание/. Приел е, че в производството по търговска несъстоятелност, дори в хипотезите на ограничаване правата на неплатежоспособния длъжник, вкл. чрез предоставяне право на управление и разпореждане имуществото му на синдика, няма основание за назначаване на особен представител на длъжника с оглед разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ. Счел е, че в производството по банкова несъстоятелност тази норма е неприложима с оглед пълното лишаване на органите на банката от представителни и управителни функции, но спецификата на това производство, целящо да осигури справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката при съблюдаване и на обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система, изключва наличието на противоречие между интересите на синдиците и банката, независимо дали синдиците действат като орган на несъстоятелността или като процесуални субституенти на кредиторите. С оглед преценката му за незаконосъобразност на определението за назначаване на особен представител, респ. за определяне на възнаграждение за особен представител, вносимо от ищците, е достигнал до извод за недължимост на претендираната от жалбоподателя сума.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от частния жалбоподател втори процесуалноправен въпрос – „Неправилните процесуални действия на съда по назначаването на особен представител поради липсата на предпоставките за това, т.е. незаконосъобразността на определението за назначаване на особен представител, основание ли е да се приеме, че възнаграждение на особения представител не се дължи изобщо, след като той вече е бил назначен и е извършвал действия по процесуално представителство по делото?“, е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По този въпрос е доказано и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /в редакцията преди изм. ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./, с оглед дадените различни разрешения в обжалваното определение и в представеното решение № 380 от 28.11.2016г. по в.т.д. № 406/2016г. на Апелативен съд П., влязло в сила поради недопускането му до касационно обжалване. Произнасянето по останалите формулирани от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси е обусловено от отговора на поставения втори въпрос, поради което по тях не следва да се допуска касационно обжалване, а съдът следва да се произнесе при произнасяне по основателността на частната касационна жалба.
По релевантния процесуалноправен въпрос:
В обжалваното определение въззивният съд, преди да се произнесе по въпроса относно размера на адвокатското възнаграждение на назначения от първоинстанционния съд особен представител на ответника [фирма] /в несъстоятелност/, е обсъдил въпроса за наличие на предпоставките на чл.29, ал.2 и ал.4 ГПК за назначаване на особен представител на тази страна и, като е достигнал до извод, че тези предпоставки не са налице, е приел, че на жалбоподателя не се дължи претендираната като възнаграждение сума.
В решение № 380 от 28.11.2016г. по в.т.д. № 406/2016г. на Апелативен съд П. съдът е приел, че са неправилни процесуалните действия в заповедното производство по назначаване на основание чл.29, ал.4 ГПК на особен представител на дружеството длъжник с оглед липсата на противоречие в интересите на представляван и представител, но независимо от това е счел за основателно искането за определяне на възнаграждение за осъществено от назначения особен представител процесуално представителство.
Настоящият състав намира, че при повдигнат пред него спор относно размера на адвокатското възнаграждение на назначен от съда особен представител за осъщественото от него процесуално представителство въззивният съд дължи произнасяне по този въпрос, което не е обусловено от преценка за наличие на предпоставките на процесуалния закон за назначаване на особения предствател. Действително въззивният съд не е обвързан от извода на първоинстанционния съд за наличие на основание за назначаване на особен представител на страна по делото при преценка на правните последици на предприетите от него процесуални действия и законосъобразността на постановения с участието му съдебен акт, която дължи при произнасяне по същество на спора. Когато обаче разрешава въпроса за размера на адвокатското възнаграждение на особен представител на някоя от страните, който е назначен от първоинстанционния съд и е извършил действия по осъществяване на процесуално представителство на тази страна, въззивният съд е длъжен да се произнесе по този въпрос, като не може да обвърже произнасянето си с преценка на законосъобразността на съдебния акт за назначаване на особен представител. Възнаграждение на особения представител се дължи за извършените от него действия по процесуално представителство, независимо от процесуалната законосъобразност на действията на съда по назначаването му.
По изложените съображения настоящият състав намира за правилно разрешението, дадено в решение № 380 от 28.11.2016г. по в.т.д. № 406/2016г. на Апелативен съд П..
С оглед отговора на релевантния процесуалноправен въпрос не следва да се обсъжда дали са били налице предпоставките на чл.29, ал.4 ГПК за назначаване на особен представител на ответника [фирма] /в несъстоятелност/, но съдът дължи произнасяне по дължимия размер на възнаграждението му с оглед приложимите правни норми.
В настоящия случай първоинстанционният съд е назначил особен представител на ответника [фирма] /в несъстоятелност/ поради преценката си за наличие на противоречие между интересите на представител и представляван. В тази хипотеза възнаграждението на особения представител е за сметка на ищеца. Производството е образувано по иск на синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/, с оглед на което възнаграждението на особения представител е за сметка на масата на несъстоятелността на банката. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Искът, по който е образувано настоящото дело, е предявен от синдиците с оглед защита на масата на несъстоятелността и на кредиторите на търговското дружество. В случая назначаването на особен представител е предпоставено от преценката на първоинстанционния съд за задължителност на участието на представляваната по този ред страна като ответник по предявения иск. Поради това настоящият състав намира, че в случая възнаграждението за назначения особен представител не следва да бъде определяно съобразно чл.36 ЗА и Наредба № 1/2004г., приложими в хипотезата на назначаване особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Изложените съображения относно характера на предявения иск, целената с него защита и факта, че задължението да се плати възнаграждението е за сметка на масата на несъстоятелността на търговско дружество, при липса на изрична уредба в относимите нормативни актове на въпроса за определяне на адвокатското възнаграждение, налага извода за наличие на основания за прилагане по аналогия на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ. Правната помощ по този закон е уредена в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство и когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случай, че адвокатското възнаграждение на назначения от съда особен представител следва да бъде заплатено от масата на несъстоятелността на търговско дружество, е налице основание за прилагане по аналогия на тази правна уредба с оглед необходимостта от защита на масата на несъстоятелността с цел осъществяване на основното й предназначение. В тази връзка следва да се посочи, че откриването на производство по несъстоятелност на търговско дружество е предпоставено от формиран от съда извод за наличие на неплатежоспособност или свръхзадълженост на търговското дружество. Следва да се отбележи, че възможността възнаграждението за осъществено процесуално представителство да бъде определено по реда на ЗПП и Наредба за заплащане на правната помощ и когато представляваната страна е юридическо лице, се допуска и в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за завишаване на определения от първоинстанционния съд размер на възнаграждението на назначания от него особен представител. Поради това като краен извод въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА касационно обжалване на определение № 533 от 12.10.2017г. по ч.гр.д.№ 682 /2017г. на Пазарджишки окръжен съд, въззивен граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: