2 Р Е Ш Е Н И Е № 41 София, 2 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 613 по описа за 2011 година. С присъда по нохд № 295/09 г. Окръжният съд-гр.Бургас осъдил подсъдимия П. Г. П. на основание чл.124, ал.1, във връзка с чл.130, ал.1 и чл.55 НК на пробация, включваща пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две календарни години с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител по два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две календарни години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за две поредни години. Със същата присъда на основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на К. Р. М. и Х. Е. М. – по 50 000 лева на всеки един от тях, като в останалата част до претендираните размери от по 100 000 лева исковете на последните са отхвърлени като недоказани, както и сумата от 1300 лева за направени от тях разноски по делото. Подс. П. е осъден също да заплати на К. Р. М. сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, като в останалата част до претендирания размер от 3800 лева иска е отхвърлен като недоказан. С решение № 186 от 12.10.2010 г. по внохд № 183/10 г. Апелативният съд-гр.Бургас изменил посочената присъда, като намалил размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди на 2 000 лева. В останалата част присъдата на Б. е потвърдена. Срещу въззивното решение са подадени касационни жалби от частните обвинители и граждански ищци и от подсъдимия. Първите възразяват наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 3 НПК като искат увеличаване сроковете на отделните пробационни мерки до максимално предвиденото в закона, уважаване на исковете за неимуществени и имуществени вреди в пълно предявените им размери. Пред ВКС жалбоподателите не се явяват. Представена е писмена защита, в която са допълнени съображенията в посока на релевираните основания и е изразено становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Подсъдимият оспорва въззивното решение в същите части, с обратен знак, като претендира явна несправедливост на наложеното му наказание и завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, като се правят и съответните искания. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му поддържат подадената жалба. Представят писмена защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете жалби. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава двадесет и седма на НПК – чл.371, т.2 НПК, като подс.П. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. В тази връзка мотивите на присъдата са изготвени в съответствие с изискванията по чл.373, ал.3 НПК, а наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл.373, ал.2 НПК във връзка с чл.58а и чл.55а от НК. Касационните жалби позволяват едновременното им разглеждане, тъй като се оспорват идентични части на въззивния съдебен акт. Възражението за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е неоснователно, поради което исканията – на частните обвинители за връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване срока на отделните пробационни мерки и това на подс.П. – за намаляване на същите срокове, не могат да се удовлетворят. Разглеждането на делото по посочения по-горе ред е предопределило индивидуализация на наказанието по чл.55, ал.2, б.”б” НК. Наказанието пробация, както е известно, е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода – чл.42а, ал.1 НК. За да определи обема на конкретната съвкупност, съдът по същество е анализирал всички обстоятелства, имащи значение за това и очертаващи степента на обществена опасност на конкретния деец и конкретно извършеното деяние. Същите обстоятелства са относими и към индивидуализацията на сроковете на всяка една от пробационните мерки. ВКС не установи, сроковете на отделните пробационни мерки да указват на явна несправедливост на наказанието. За всички мерки сроковете са над средния от предвиденото в закона и в достатъчна степен засягат личните права и свободи на подсъдимия и не препятстват постигането на целите на наказанието. Увеличаването им до максимално предвидените в закона срокове, каквото искане се съдържа в жалбата на частните обвинители, не държи сметка за установените от решаващия съд смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, а искането на подсъдимия за намаляване на същите срокове, игнорира констатираните и отчетени от съда по същество обстоятелства, които отегчават неговата отговорност. Възражението на гражданските ищци за несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди е основателно. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Пострадалият е загубил своя живот едва на 41 години. При признатите от подсъдимия фактически положения, очевидно не се съдържат такива, които да указват на съпричиняване от страна на пострадалия. Първоначалния инцидент между двете превозни средства, дори да се приеме, че е настъпил по вина на пострадалия, обективно не е увредил съществено лекия автомобил на подсъдимия, още по-малко е попречил на движението му и на останалите участници на пътя. Реакцията на подсъдимия е повече от необяснима и очевидно свързана с личностните му качества, които го характеризират отрицателно. От друга страна едно семейство е разрушено. Съпругата, също на 41 години, е останала без своя другар, а 19 годишният син – без баща. Известно е, че претърпените болки и страдания, като резултат от загубата на близък човек, са не само на емоционално ниво, но и реална загуба на очакваната духовна, материална поддръжка в бъдещия живот, свързаните с това лични грижи и внимание. Същите обстоятелства, макар и лаконично да са обсъдени от съда по същество, не са получили адекватен паричен еквивалент на плоскостта на чл.52 ЗЗД. ВКС намери, че увеличаването на обезщетенията за неимуществени вреди в размери, както следва : в полза на съпругата на 60 000 лева, а в полза на детето – на 80 000 лева, изпълва изискването за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Съдебният акт следва да бъде изменен, което предопределя и промяна в задължението на подсъдимия за държавна такса. Възражението за незаконосъобразност при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди е неоснователно. То правилно, при липсата на доказателства за пълно предявения размер, е определено в размер, съответен на обичайните разходи. Изложеното предопределя извод за неоснователност на жалбата на подс.П. срещу гражданско-осъдителната част на оспореното решение. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 и ал.2, т.5 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 186 от 12.10.2010 г., постановено по внохд № 183/10 г. на Апелативният съд-гр.Бургас като УВЕЛИЧАВА обезщетенията за неимуществени вреди дължими от подсъдимия П. Г. П., както следва : в полза на К. Р. М. – на 60 000 лева (шестдесет хиляди лева) и в полза на Х. Е. М. – на 80 000 лева (осемдесет хиляди лева). ОСЪЖДА подсъдимия П. да заплати в полза на държавата допълнителна държавна такса в размер на 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева). ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: