Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №  59   гр. София, 08 февруари  2010 година                    Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари  две хиляди и десета година, в състав:                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                  ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                      ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на  секретаря Кристина Павлова                                 и в присъствието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. И. дело № 640/2009 година.     Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Е. Й. Р. против присъда №48/03.09.2009 г., постановена от Пернишкия окръжен съд по в.н.о.х.д. № 242/2009 г. С бланкетната жалба се релевират допуснати нарушения на материалния закон поради несъставомерност на извършеното деяние и на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В съдебното заседание касаторът и упълномощеният му защитник не се явяват. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата с оглед бланкетния и характер и при отсъствие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на производството. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери въззивната присъда с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 345/26.05.2009 г., постановена по н.о.х.д. № 812/2008 г. на Районен съд – П. , подсъдимия Р е признат за невиновен в това: -на 01.03.2007 г. в гр. П. кантора на И. Н. И. – нотариус с район на действие ПРС и рег. № 134/, съзнателно да се е ползвал /депозирал пред същия с цел осъществяване на сделка – продажба на недвижим имот/ от неистински частни документи /нотариално заверено пълномощно с рег. № 955/22.02.2007 г., декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 7 ЗННД с рег. № 950/22.02.2007 г. и декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с рег. № 951/ 22.02.2007 г., издадени от името на Г. Б. К. /, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 НК. По протест въззивната инстанция е отменила така постановената оправдателна присъда и вместо нея постановила друга с която подс. Р. е признат за виновен да е извършил престъплението по чл.316 вр. с чл. 309, ал. 1 НК и вр. чл.54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Въззивният съд се е произнесъл и по направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски, потвърдил е първоинстанционната присъда в частта, с която на основание чл. 112, ал.4 НПК веществените доказателства /нотариално заверено пълномощно с рег. № 955/22.02.2007 г., декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 7 ЗННД с рег. № 950/22.02.2007 г. и декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с рег. № 951/ 22.02.2007 г./ са оставени по делото. Подадената против въззивната присъда касационна жалба е неоснователна. Проверката за правилното приложение на закона е възможна само след констатация за отсъствие на отменителното основание по чл. 348, т. 2 НПК, поради което то следва да бъде първо обсъдено. Доводът за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила е не само бланкетен, но и лишен от правно и фактическо основание. Контролираната инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и по чл. 339, ал. 3 НПК, поради което неподкрепеното с доводи и аргументи изявление за пороци в доказателствената и дейност, се явява голословно. Въззивният състав, постановил обжалваната присъда, в пълен обем е обсъдил доказателствената съвкупност и на тази основа е направил законосъобразни изводи по отношение авторството на касатора, като извършител на инкриминираното деяние. Последните са в пълно съгласие с изискването на чл.303, ал.2 НПК, защото се основават на последователните и безпротиворечиви показания на свидетелите Г, Р. и Е. В. , В. Ш. , З. К. , И. С. , И. И. , заключението на графическата експертиза и веществените доказателства, събрани в хода на производството. Въззивният съд е дал мотивиран и обстоен отговор на всички доводи, изложени и поддържани в подкрепа на защитната позиция на касаторът и процесуалният му представител. Съдът правилно е отхвърлил онази част от обясненията на Р. , която е опровергана от събрания по делото доказателствен материал след което е обосновал извода, относно наличието на признаците и от субективната страна на извършено престъпление, което законосъобразно е квалифицирал. По несъмнен начин от фактите по делото е доказано осъществяването на всички съставомерни признаци от престъпния състав на чл. 316 НК – умисълът и специалната цел на Р. , ползването на неистинските частни документи, за да изповяда сделката със съсобствения недвижимият имот, настъпването на престъпният резултат от извършеното деяние, поради което доводът му за несъставомерност не се споделя от настоящия касационен състав. Мотивиран от гореизложените съображения и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК       Р Е Ш И:     Оставя в сила ПРИСЪДА № 48/03.09.2009 г., постановена по в.н.о.х.д. № 242/2009 г. на Пернишки окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.