Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
С о ф и я , 30 септември 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 с е п т е м в р и 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
БОНКА ЯНКОВА
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 606/2019 година.
Производство по реда на чл.424, ал.2 вр.чл.423, ал.1 от НПК.
Производството пред ВКС е образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК след препращане на искането на осъдения М. К. Г., в момента в затвора в София, за възобновяване на НОХД № 15475/2011 г. по описа на Районен съд-София, 16 състав след отказ на ръководителя на наказателното отделение на САС да образува производство по реда на чл.424, ал.1 вр. чл.420, ал.2 вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК заради просрочие на преклузивния 6-месечен срок за подаването му, като в разпореждането си апелативния съдия е констатирал твърдение на Г. за задочното му осъждане и основание за образуване на настоящето производство от компетентността на касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Осъденият Г., лично и чрез защитника си адв.Д.Д. от САК моли то да бъде уважено.
Върховният касационен съд провери основателността на искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК, като съобрази следното :
В досъдебното производство № ЗМ-11/2010 г. по описа на І-во РУП-СДВР осъденият М. К. Г. от София първоначално е бил привлечен като обвиняем на 08.01.2010 г. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК и на 11.01.2010 г. с определение по ЧНД № И-84/2010 г. на Софийския районен съд е постановено задържането му под стража. Тези процесуално-следствени действия са били извършени с неговото лично участие и в присъствието на защитника му адв.З.И.. На 30.09.2010 г. мярката му за неотклонение е била променена от „задържане под стража” в парична „гаранция” в размер на 1500 лева с определение по ЧНД № И-3371/2010 г. на СРС при участие и на защитника му адв.Л.. Окончателно обвинението срещу Г. е било конкретизирано с привличането му като обвиняем за престъпление по чл.195, ал.2 вр.ал.1 от НК с постановление от 13.07.2011 г., предявено му лично на 25.07.2011 г., като при разпита му се е възползвал от правото си да не дава обяснения и е заявил, че не желае да му се предявяват материалите от разследването.
След внасяне на обвинителния акт на 15.08.2011 г. и образуване на НОХД № 15475/2011 г. по описа на Софийския районен съд, то е насрочено за 09.11.2011 г., за която дата призовката за осъдения Г. е получена лично от него с препис от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик, като е бил уведомен за възможността делото да се разгледа и в негово отссъствие при условията на чл.269 от НПК. В съдебното заседание той се е явил лично и с упълномощения от него защитник адв.Г.Г. от САК. Разглеждането на делото е приключило с постановяване на присъда № 24 от 22.10.2015 г. с осъждането му за престъпление по чл.195, ал.2 вр.ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим и на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието от 3 години лишаване от свобода по присъдата по НОХД № 1534/2009 г. на Районен съд-Кюстендил.
Първоинстанционната присъда е била проверена по ВНОХД № 1652/2016 г. на Софийски градски съд по въззивна жалба на защитника на осъдения Г. адв.Г.. След двукратно отлагане, па поредното съдебно заседание на 31.01.2017 г. Г. е бил редовно призован, упълномощил е още един защитник - адв.Ал.Л. от САК, но не се явил лично да се защитава във въззивното производство. С въззивно решение № 286 от 01.03.2017 г. СГС е потвърдил изцяло обжалваната присъда и тя е влязла в законна сила.
Видно от представените по делото с писмо изх.№ П-397 от 07.06.2019 г. на СРП се установява, че е била издадена ЕЗА за задържането му, като същият е бил установен и задържан на 06.12.2018 г. от компетентните власти в Обединено кралство Великобритания, а на 03.04.2019 г. е предаден на българските власти и на следващия ден – 04.04.2019 г. е постъпил в затвора в София за изтърпяване на наказанията си.
Депозираната саморъчна „молба” от осъдения Г. с изложените по-горе твърдения, включително и за задочното му осъждане е с пощенско клеймо от 14.05.2019 г., поради което срокът по чл.423, ал.1 от НПК е спазен и искането му за възобновяване на наказателното дело е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Не са налице основания да се приеме задочно осъждане на М. Г. по НОХД № 15475/2011 г. на СРС-16 състав. Същият е участвал лично и чрез защитниците си на досъдебното, първоинстанционното и въззивното съдебни производства, като при последното е бил редовно призован за съдебното заседание на 31.01.2017 г., упълномощил е допълнително защитник, но не се е явил по делото, без да посочи каквито и да е уважителни причини, поради което е разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.3 от НПК. Спрямо него са били изпълнени изискванията на чл.254, ал.4 (отм.) от НПК (настоящ чл.247б, ал.1 от НПК, ДВ бр.63/2017 г.), като е бил уведомен за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие съгласно чл.269 от НПК.
При тези обстоятелства не може да се приеме, че М. Г. е осъден задочно по наказателното дело, предмет на искането му и не са налице хипотезите по чл.423, ал.1 и ал.5 от НПК. Той е знаел за воденото срещу него наказателно производство, участвал е лично и чрез защитници при събирането на доказателствата по делото, организирал е защитата си срещу постановената му осъдителна присъда и е напуснал пределите на страната след влизането й в сила с цел да се укрие и избегне изтърпяването на наложените му наказания. При тези обстоятелства и при спазване на законовите гаранции в чл.420, ал.2 вр.чл.422, ал.1, т.4-6 и чл.423, ал.5 от НПК, при които е била допусната екстрадицията му от Обединено кралство Великобритания липсват основания за възобновяване на наказателното дело и искането му по чл.423, ал.1 от НПК, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.424, ал.2 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. К. Г., в момента в затвора в София, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 24 от 22.10.2015 г., постановена по НОХД № 15475/2011 г. по описа на Районен съд-София и възобновяване на производството по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |