Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                    № 358                      гр.София, 06 октомври 2009 год.                      В       ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на   осемнадесети септември две хиляди и девета година                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕРОНИКА ИМОВА                                 ЧЛЕНОВЕ:  БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                        ФИДАНКА ПЕНЕВА   При участието на прокурора  ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №384  /2009 год.   Делото е образувано по реда на чл.420, ал.2 НПК, вр. с чл.422, ал.1,т.5, вр. с чл.348, ал.1,т.1 и т.3 НПК по искане от защитата на осъдените М. А. Т. , М. Р. , И. А. С. С. М. и М. А. Д. за възобновяване на производството по внохд№26/09 год. на Благоевградския ОС и нохд№858/08 год. на Благоевградски РС, и отмяна на въззивно решение №140/30.04.09 год. по внохд№26/09 год. на Благоевградския ОС. Иска се прилагане на чл.425, ал.1,т.3 НПК с изменението му в полза на осъдените с приложение на чл.66 НК по наложените им наказания лишаване от свобода. В искането са изброени всички предвидени в чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК основания. Въпреки това, в искането се развиват доводи само за за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. Преимущественно е отделено внимание единственно на неправилната отмяна , според дзащитата, на приложението на чл.66 НК от въззивната инстанция. Аргументите са, че са игнорирани данните за направеното от осъдените признание на фактите на обвинението, разкаянието им за извършеното деяние, както и отношението на пострадалата В. В. , която не желае тежко възмездие спрямо осъдените. Доводите в искането се поддържат в съдебното заседание пред ВКС от защитата , адвокатите Р. и А. на петимата осъдени, които редовно призовани не се явяват. Адвокатите Р. и А. устно и в писмените бележки на адвокат Р поддържат тезата, че неправилно е отменено приложението на чл.66 НК . Проявата е инцидентна за всеки от дейците, започнали са социалносъобразен живот, учат и работят, имат семейства. Изолирането им в местата за лишаване от свобода ще се отрази отрицателно на личността на всеки от тях. В отговор на искането, повереникът на гражданската ищца и частна обвинителка - адвокат Д не оспорва доводите на защитата за явна несправедливост на наказанието, тъй като пострадалата е удовлетворена с изплатеното й обезщетение и не иска по-тежкото им наказване. Прокурорът от ВКП счита, че искането е неоснователно. Наказанията на подсъдимите са снизходителни и несъответни на тежестта на извършеното престъпление, за което е наложително ефективното им изтърпяване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази доводите и становищата на страните и прие следното: Искането за възобновяване е допустимо , тъй като е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК от защитата на осъдените, спрямо влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на възобновяване, който е от кръга на посочените в чл.419 НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 5671/27.11.2008 год. по нохд№858/2008 год. на Благоевградски районен съд те са признати за виновни, че на 08. срещу 09.12.2007 г., в гр. Б., в съучастие като съизвършители, са се съвкупили с лице от женски пол - В. И. В. като я принудили към това със сила и заплашване, и деянието е извършено от повече от две лица , поради което и на основание чл. 152 ал. З т. 1пр. 1 и 2 вр. ал. 1 т.2 вр. чл.20 ал.2 от НК и вр. с чл.55, ал.1,т.1 НК М. ,И. С. М. , М. Д. са осъдени на по две години и осем месеца лишаване от свобода. Със същата присъда подс. М. Т. е осъден на две години и десет месеца лишаване от свобода и за това , че на 09.12.2007 г., в около 09.30 часа в гр. Б., се е съвкупил с лице от женски пол - В. И. В. като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152 ал. 1 т.2 от НК и вр. с чл.55, ал.1,т.1 НПК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода. Със същата присъда М. ,И. С. М. , М. Д. и М. Т. са признати за виновни и в това, че за времето от 23.30 часа на 08.12.2007 г. до 15.00 на 09.12.2007 г., в гр. Б., на ул. &. №18, в съучастие като съизвършители, противозаконно са лишили от свобода В. И. В. от гр. Б., поради което и на основание чл. 142а ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК и вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК са им определени наказания „пробация” за всеки от тях, по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК за съответен срок от по една година, както и ”безвъзмезден труд в полза на обществото”, който за първите четирима подсъдими е в размер на 200 часа, а за подс. М. Т. е за 240 часа. Приложен е чл.23, ал.1 НК : за първите четирима подсъдими е наложено общо най-тежкото наказание от 2г. и 8 месеца лишаване от свобода, а за подс. М. Т. от 2 г. и 10 месеца лишаване от свобода. Наложените общо най-тежки наказания за всеки от подсъдимите са отложени за изпълнение по чл.66 ал.1 НК, за срок от пет години от влизане в сила на присъдата. С въззивно решение №140/ от 30.04.09 год. по внохд№26/09 год. на Благоевградския окръжен съд, образувано по жалба от частната обвинителка и гражданска ищца и от защитата на подсъдимите, присъдата е изменена. Деянието на подсъдимият М. А. Т. по пункт първи на обвинението е преквалифицирано в продължавано престъпление по чл. 152 ал. З т. 1, пр.1 и 2, вр. ал. 1 т.2 вр. чл.26,ал.1 от НК. Подсъдимите са признати за невиновни и са оправдани по обвинението във връзка с чл.20, ал.2 НК относно деянието по чл.152 ал. З т.1, пр.1 и 2 вр. ал. 1 т.2 НК. С решението е намален размерът на наказанията лишаване от свобода за първите четирима подсъдими -на една година и осем месеца лишаване от свобода , а за подсъдимия М. А. Т. - на две години лишаване от свобода. Присъдата е изменена съответно и в частта за общо най-тежкото наказание по чл.23 , ал.1 НК. Приложението на чл.66, ал.1 от НК относно отлагане изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода за всички подсъдими е отменено. Определен им е по чл.46 б"б" от ЗИН първоначален режим на изтърпяване на наказанията „общ”. Присъдата е изменена и в гражданско-осъдителната й част, като е намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалата В. от 50 000 лв. на 20 000 лв., считано от датата на деянието 09.12.2007 год. , до окончателното изплащане на главницата, ведно със законната лихва от тази дата. В останалата част, присъдата е потвърдена. Определените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи. Не е допуснато нарушение на закона при определяне на наказанията на подсъдимите по чл.55 НК. Законосъобразен е отказът на въззивният съд да приложи чл.66 НК относно изпълнението им.. Не е налице основание за възобновяване с касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 ,вр. с ал.5 НПК. По делото не е било спорно авторството на деянията и участието на подсъдимите тях, съгласно обвинението. Производството пред районния съд се е развило по правилата на глава 27 на НПК, при съкратено съдебно следствие. Подсъдимите М. ,И. С. М. , М. Д. и М. Т. са признали фактите, очертани в обвинителния акт и са изразили пред съда съгласието си да не се събират доказателства за тяхното установяване в съдебната фаза. Първостепенният съд е одобрил с определение съгласието им, след като е съобразил, че фактите от предмета на доказване са установени по реда и със средствата предвидени в НПК. Последица от процесуалното поведение на подсъдимите, с развитие на процеса при съкратено съдебно следствие, е задължението на съда, при постановената осъдителна присъда да определи наказанията им при индивидуализация по чл.55 НК, независимо от наличието или не на общите предпоставки за това. В случая съдът е изпълнил и това си задължение ,произтичащо от чл.373, ал.2 НПК. Измененията от въззивният съд на правната квалификация на деянията на подсъдимия Т по пункт първи на обвинението, квалифицирани от контролната инстанция като продължавано престъпление, а не като съвкупност и в прецизирането на квалифицирането на специалното съучастие на петимата осъдени за инкриминираната престъпна дейност по чл.152 ал. З т.1, пр.1 и 2 вр. ал. 1 т.2 НК, което е дерогирало общите правила на съучастието по чл.20, ал.2 НК, основателно са довели и до известно намаляване на наказанията на петимата подсъдими по размер. Следователно съдът е реагирал законосъобразно на данните относими към тежестта на конкретните деяния като ги е обсъдил още веднъж наред с фактическите данни установени по делото за личността и конкретната степен на обществена опасност на всеки един от подсъдимите. Затова, не се споделят доводите на защитата в искането, че съдът неправилно е ценил съучастието и при обсъждане индивидуализацията на наказанието на всеки от подсъдимите. Правилно е приложен императива по чл.373, ал.2,вр. с чл.55 НК и наказанията на всеки от петимата подсъдими правилно са определени при изключителен превес на смекчаващите вината им обстоятелства, без оглед тяхното обективно наличие . И двете съдебни инстанции са отчели младата възраст, чистото съдебно минало, а първата инстанция неправилно е отразила като определящо отговорността на дейците смекчаващо обстоятелство и направените от тях самопризнания, макар че последните са правното основание за започване на съкратено съдебно следствие и материалноправният бонус при определяне на наказанията им. Въпреки че основателно въззивният съд е приел тяхната неправилна оценка и като определящо смекчаващо вината обстоятелство , тези разсъждения не са намерили израз в крайните му изводи, тъй като той е намалил още повече определените им от първостепенният съд наказания по размер, без да има нови допълнителни фактически данни са това. Ето защо неоснователно се твърди в искането, че наказанията са явно несправедливи. Те не само че са определени под предвидения от закона минимум, но са значително занижени предвид тежестта на извършеното. Но с отмяната на приложението на чл.66 НК по отношение изпълнението на наказанията на подсъдимите, контролният съд е демонстрирал отношението си към оценката и на конкретната степен на обществена опасност на деянията на подсъдимите, предвид степента и начина на засягане конкретния обект на посегателство. Това са конкретните обществени отношения по нарушаване на половата неприкосновеност и правото й на избор на свободно придвижване на жертвата В. И. В., предвид фактическото изражение на двете престъпни посегателства срещу нея по чл.152, ал.3,т.1пр.2 и 2, вр. с ал.1,т.2 НК , а за подс. Т. и вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.142а ,ал.1,вр. с чл.20ал.2 НК. Правилно фактите очертаващи обществената опасност, извън съставомерните признаци на деянията, са ценени с позоваване на броя на извършителите , които са петима, времето, мястото и продължителността на деянията, извършването им на безлюдно място, нощно време, чрез едновременното осъществяване и на двете форми на принудата при изнасилването, негативните последици върху психиката на пострадалата. Няма нарушение на чл.56 НК, защото квалифицираното съучастие изисква като минимум две лица участници в самото изпълнение на деянието, а в случая, броят на съучастниците е ценен като отегчаващо обстоятелство, поради надхвърлянето на двойно повече лица, като дейци, от тези предвидени за квалифициращите субекта признаци в състава на престъплението. Оценката направена от въззивният съд за степента на тежестта на деянията и дейците, аргументирано е обосновала липсата на възможност, чрез отлагане изпълнението на наложените на подсъдимите наказания, да се постигнат целите на индивидуалната , и на генералната превенция. Ето защо и неосъждането на дейците до този момент, е само една от формалните предпоставки за прилагане на чл.66 НК, но съвсем недостатъчна, за да се наложи извода за отлагане изпълнението на общо най-тежките им определени наказания. Определящ за това е изводът, дали с отлагане изпълнението на наказанията, те могат да бъдат поправени и превъзпитани, както и останалите членове на обществото, да не извършват подобни прояви. В тази насока изводът , че изолирането им от обществото за известен период , макар и този на снизходителните им по размер наказания, ще изпълни функциите на наказанието, което е не само предупреждение към конкретния деец , но и към обществото, особено за тежките форми на посегателство, каквито са процесните деяния, е правилен и трябва да бъде потвърден. Субективното отношение на пострадалата спрямо дейците след деянието и склонността й да им прости за причинените й болки и страдания, няма правна стойност, а морална и не е основание за извод, че целите на наказанието са изпълнили своята поправителна, възпираща и предупредителна функция спрямо осъдените. При тези мотиви ВКС на РБ, съгласно чл.426 вр. с чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените М. А. Т. , М. Р. Ш. , И. А. С. , С. С. М. и М. А. Д. , чрез защитата им, за възобновяване на внохд№26/09 год. на Благоевградския ОС и на нохд№858/08 год. на Благоевградски РС.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :