О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 157 [населено място], 18.04.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на единадесети април, през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 543/2022 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. против определение № 737/18.11.2021 г. по ч.т.д.№ 1103/2021 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата против определение от 07.09.2021 г., постановено по т.д.№ 67/2015 г. от Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата й за отмяна на насрочена продажба чрез пряко договаряне на поземлен имот, находящ се в [населено място], община Балчик, ведно с построената в същия двуетажна сграда / съответно индивидуализирани с идентификатори 62788.501.185 и 62788.501.185.1 /, при цена 274 510 лева. Оспорва решаващия мотив на въззивния съд, че атакуваното определение на СГС няма преграждащ за развитието на делото характер, позовавайки се на преграждащ за защитата на собствените й права ефект, доколкото се явява трето лице – чуждо на производството по несъстоятелност. Изразява несъгласие с минималната цена на която е обявена продажбата – 50 % от първоначалната оценка , като се позовава на неуведомяването си както за решение на събрание на кредиторите, за определяне параметри и условия на продажбата, така и за дадено от съда разрешение за обявяването й при конкретните условия / в частност цена /. Позовава се и на липса на доказателства , че е изчерпан реда по чл. 717ж ТЗ, за да се обяви продажба при особени случаи по чл.718 ТЗ. Изказва и съмнение, че ипотекарният кредитор „Банка ДСК„ ЕАД е била уведомена за продажбата на ипотекираното имущество , съгласно чл. 717н ТЗ. След подаване на частната жалба М. Н. е починала / на 12.01.2022 /, като е оставила за наследник сина си Г. П. Г., декларирал че поддържа жалбата на наследодателката си и конституиран като страна, с определение на Софийски апелативен съд № 44/26.01.2022 г.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , като преграждащ производството по жалбата на страната във въззивна инстанция, съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното : От приложенията по делото става ясно, че М. Н. е сключила договор за кредит с „Банка ДСК „ ЕАД, обезпечен с ипотека върху продавания имот, учредена от несъстоятелния длъжник „РНК България „ ЕАД . Синдикът на „РНК България „ЕАД / в несъстоятелност / , в изпълнение на определение на СГС от 09.01.2020 г., е обявил приемане на заявления за участие в преговори за продажба чрез пряко договаряне, по смисъла на чл.718 ТЗ, за процесния недвижим имот, при минимална цена 60 % от първоначалната оценка на имота от 549 020 лева или 329 412 лева , до 16 ч. на 26.02.2020 г. . Продажбата е отчетена като нестанала, поради непостъпили заявления, с протокол от 26.02.2020 г.. С молба от 13.07.2021 г. синдикът заявява, че на проведено на 05.05.2017 г. събрание на кредиторите, с дневен ред по чл. 677 ал. 1 т. 8 от ТЗ , изрично са определени реда и начина на продажба на имуществото на несъстоятелния длъжник при пряко договаряне и съответно се иска разрешение от съда за нова продажба чрез пряко договаряне, при минимална цена 50 % от първоначалната - 274 510 лева. Върху самата молба е дадено исканото разрешение от съда . На 06.08.2021 г. М. Н. е подала до съда по несъстоятелността жалба срещу обявената продажба при пряко договаряне, с минимална цена 50% от първоначалната. С определение от 07.09.2021 г. СГС е оставил молбата без уважение, позовавайки се на извършена преценка за наличие на законовите изисквания за продажбата, при предходно даденото разрешение за същата, на основание чл. 717 ал.2 ТЗ. Посочил е окончателност на определението си. За да остави частната жалба без разглеждане въззивният съд е приел, че съгласно чл.613а ал.3 ТЗ, извън изрично изброените в ал.1 на същата разпоредба, актовете на окръжните съдилища, постановени в производство по несъстоятелност подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, по съответния ред на ГПК. Разпоредбата препраща към чл. 274 ал. 1 ГПК, в която инстанционният контрол е предвиден само за преграждащите по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил обжалваемост. Като е приел, че отказа на съда по несъстоятелността, да отмени насрочването на публичната продан при пряко договаряне , с минимална цена 50 % от първоначалната оценка на имота, не попада в никоя от двете хипотези, въззивният съд е счел частната жалба за недопустима , оставяйки я без разглеждане. Частната жалба е неоснователна. Съгласно разясненията, дадени в т. 6 и т. 8 от ТР №1/13.12.2018г. по тълк.дело №1/2017г. на ОСТК на ВКС, извън случаите на актовете, визирани в чл.613а ал.1 ТЗ (каквото не е определението на СГС), могат да бъдат обжалвани пред апелативния съд определения и разпореждания на съда по несъстоятелността, които подлежат на обжалване съобразно предпоставките на чл. 274 ал. 1 ГПК. Недопустимостта на частната жалба е обусловена от липсата на посочените предпоставки, доколкото отказа на СГС да отмени обявената продажба чрез пряко договаряне за процесния имот не прегражда по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност, в частност и на производството по осребряване на конкретното имущество, нито е обявено изрично за обжалваемо от закона. Преграждащият характер на акта се преценява с оглед същността му в производството, в което се постановява и спрямо правата на страните в същото, каквато М. Н. не е, нито е с произтичащи от конкретния способ за осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник права / арг. от чл. 717з ТЗ /. Интересът й ипотекарният кредитор да получи по-голяма сума от ипотекираното от несъстоятелния длъжник за нейн дълг имущество, е неотносим към целите , същността и развитието на производството по несъстоятелност и в частност – на действията по попълване масата на несъстоятелността, в полза на кредиторите на несъстоятелното дружество, чрез осребряване на имуществото му. Последното предпоставя изначална недопустимост на искането на М. Н., отправено до СГС, която недопустимост, обаче, не подлежи на коригиране в настоящото производство.Съобразявайки липсата на преграждащ за развитието на производството по несъстоятелност ефект на постановеното от съда по несъстоятелността, съответно недопустимостта му, с оглед липсата на процесуалноправна легитимация на молителката, тази недопустимост сама по себе си не е от естество да предопредели допустимост на настоящото касационно обжалване, предвид ограничението на чл.613а ал.3 ТЗ вр. с чл. 274 ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 737/18.11.2021 г. по ч.т.д. № 1103/2021 г. на Апелативен съд - София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: