Р Е Ш Е Н И Е № 51 София, 10.06. 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИРА МЕДАРОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 1189/2019 година Производството по делото е образувано по жалба на подсъдимия К. В. Х., подадена чрез договорния му защитник адв.В. Д. К. срещу решение № 155/2019 г., постановено по ВНОХД № 185/2019 г. от Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдена присъда № 197 от 26.06.2019г. по НОХД № 284/2019г. на Бургаски окръжен съд. В касационната жалба се релевират доводи за нарушение на закона, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с доказателствената дейност на инстанциите по същество, както и такива за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание –отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.Твърди се, че съдът е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила, изразяващи се в превратна оценка на доказателствата, като е игнорирал едни за сметка на други , а така също е интерпретирал превратно, не в действителното им съдържание част от доказателствените източници,.Заявена е и непълнота на доказателствения материал, аргументирана с отказа на инстанционните съдилища да допуснат допълнително експертно изясняване на въпросите за видимостта на водача на автобуса и скоростта на движение на последния, което е ограничило съществено правото на защита на касатора. Оспорена е справедливостта на наложеното наказание, като се настоява, че същото не е съобразено с многобройните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Въведено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на ОС Бургас от стадия на съдебното заседание, алтернативно се претендира за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода с приложението на чл.66 от НК. В съдебното заседание защитника на подсъдимия- адв.К. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, със заявеното искане.Допълнително, в контекста на въведения с жалбата довод за нарушено право на защита, заявява допуснато от първостепенния съд нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в изменение на законово регламентирания ход на съдебното следствие, като въпреки несъгласието на защитата е пристъпено към изслушване и приемане на съдебните експертизи, а след това е проведен разпит на свидетелите. Подсъдимият К. Х. поддържа жалбата и допълнението към същата, както и заявените искания. Частните обвинители С. П. П., П. С. П. и С. С. П., редовно уведомени за съдебното заседание пред касационната инстанция чрез повереника си адв.А. А. не се явяват.От повереника е постъпило писмено възражение по делото, с което се оспорва касационната жалба, като се настоява обжалваното решение да бъде оставено в сила.Претендира се също, подсъдимия да бъде осъден да заплати на частните обвинители сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1000лв. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна.Не съзира заявените от защитата касационни основания, предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В правото си на последна дума, подсъдимият Х. моли да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледана по същество е частично основателна в контекста на наведения довод за наличие на касационното основание, визирано в чл.348, ал.1, т.3 от НПК. С първоинстанционната присъда № 197 от 26.06.2019 г., постановена по НОХД № 284/2019 г. от Бургаски окръжен съд, подсъдимият К. В. Х. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.3, б. „б” във вр. с ал. 1 , б.“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. Със същата присъда, БОС е присъдил направените по делото разноски, които са възложени в тежест на подсъдимия. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. С обжалваното въззивно решение №155 от 10.10.2019г., постановено по ВНОХД № 185/2019г., Апелативен съд Бургас, НО е потвърдил присъдата на БОС. Осъдил е подсъдимия да заплати на частните обвинители сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение. Не са налице касационните основания, визирани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обуславящи отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на инстанционните съдилища, като в този смисъл основното искане на касатора се явява неоснователно. Жалбоподателят свързва позоваването на коментираните по-горе касационни основания, основно с отказа на първоинстанционния и на въззивния съд да допуснат допълнителна авто-техническа експертиза ,която да даде заключение на въпросите за видимостта на водача и скоростта на движение на управлявания от него автобус, както и с отказа на въззивния съд да допусне преразпит на св.М., което очертава претенция за допуснати процесуални нарушения, осуетили разкриването на обективната истина и така ограничили правото му на защита. Такива нарушения не са допуснати от предходните инстанции. Процесуалният закон не задължава първостепенния или въззивния съд да уважава всички доказателствени искания на страните. В техните правомощия е да прецени основателността на отправените искания, с оглед предмета на доказване, подлежащите на установяване обстоятелства и тяхното значение за решаване на делото, като изложи съображения за отказа си. По настоящето дело, в рамките на първоинстанционното съдебно дирене, БОС се е занимал с доказателственото искане на защитата на подсъдимото лице за назначаване на допълнителна АТЕ, която да отговори на въпроса дали видимостта на водача на автобуса е била ограничена, от една страна- с оглед габаритите на последния и конструктивните му особености, а от друга-с оглед характеристиките на пътното платно, както и дали експертно установената скорост от 25км/ч е била обективно възможна, като с протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 26.06.2020г., мотивирано е отказал да назначи такава.От съдържанието на мотивите на определението личи, че съдът е обсъдил предпоставките за допълнителна експертиза, и не е установил наличието им.Отказът на съда не е произволен.В рамките на досъдебното производство е била назначена АТЕ, чието заключение е компетентно изготвено, при съобразяване на всички релевантни обстоятелства, изводими от доказателствата по делото, като е даден пълен и убедителен отговор на поставените въпроси, свързани с механизма на инкриминираното ПТП; видимостта на водача; предотвратимостта на удара; мястото на същия, както и скоростта на движение на автобуса.Не са налице данни, които да формират извод, че това заключение е вътрешно противоречиво или пък изготвено в разрез или пък при игнориране или несъобразяване на някой от правнозначимите обстоятелства, изводими от надлежно събраните доказателствени източници.Развитите в касационната жалба по този пункт съображения в подкрепа на така заявения довод, касаят необоснованост на съдебният акт и непълнота на доказателствата, които не съставляват касационни основания, поради което няма да бъдат коментирани от настоящия касационен състав. На следващо място, не се констатира нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, изводимо от това, че първоинстанционния съд е променил хода на съдебно следствие, като преди разпита на свидетелите е пристъпил към изслушване и приемане на една от съдебните експертизи, въпреки несъгласието на защитника.Вярно е, че преди разпита на свидетелите, първия съд е изслушал и приел заключението на изготвената от вещото лице Б. химическа експертиза, като в този смисъл действително не се е съобразил със защитното искане.Оспорената процесуална деятелност обаче, не рефлектира върху правото на защита на подсъдимото лице в посока ограничаване на същото, тъй като тази експертиза е била приета без възражения и въпроси от страните към експерта, в т.ч. и от защитата, като след нея съдът е пристъпил към разпит на свидетелите, а едва след това към прочитане и приобщаване на останалите експертни заключения.При това положение, на страните, включително и на защитата и на подсъдимия е било охранено в пълен обем правото на защитата, като искането на защитника е било удовлетворено. Липсва нарушение на процесуалните правила, изводимо и от отказа на въззивният съд да уважи защитното искане за допускане на коментираната допълнителна АТЕ. Този съд, също се е занимал с така направеното доказателственото искане като с протоколно определение, постановено в съдебното заседание на 30.09.2019 г., мотивирано е отказал да назначи поисканата допълнителна авто-техническа експертиза. Не са били налице основания за назначаване на такава експертиза, тъй като, както се посочи по-горе, изготвеното и прието по делото експертното заключение, съдържа пълен и компетентен отговор на релевантните за изясняване на предмета на делото въпроси . На следващо място, въззивният съд не е допуснал твърдяното от защитата нарушение на процесуалните правила, аргументирано с отказа да бъде преразпитана свидетелката М.. Макар и да е заявено като съществено процесуално нарушение в контекста на неположени достатъчно усилия от въззивния съд за изясняване на обективната истина и в този смисъл, ограничаващи правото на защита на подсъдимото лице, по същество, това искане е свързано с несъгласието на защитника с позицията на инстанционните съдилища, според която са ценени с доверие сведенията, които свидетелката М. е депозирала в рамките на досъдебното производство, а не тези, които същата е дала в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Въззивният съд правилно е отказал защитното искане, аргументирано по посочения начин.Първостепенният съд коректно е отбелязал несъответствията в показанията на свидетелката М., депозирани в рамките на досъдебното производство и тези на съдебно следствие. Законосъобразно е ползвана процесуалната техника, разписана в чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК, чрез която са приобщени сведенията, депозирани от свидетелката М. в рамките на досъдебното производство, като законосъобразно от инстанционните съдилища са ценени с доверие именно те, доколкото, освен по- близки по време до инкриминираното деяние, корелират с останалите събрани по делото доказателства и най-вече с констатациите на ВТЕ и приложения към тях снимков материал. Оценка за неоснователност следва да получи и доводът, че не е изяснен механизмът и причините за настъпилото ПТП. Предходните съдебни инстанции са събрали и обсъдили необходимия доказателствен материал, релевантен към предмета на доказване, а версията на подсъдимия е била обстойно изследвана. Назначените в хода на съдебното производство експертизи са работили с най-пълен обем доказателствени материали, които са били експертно анализирани. Експертните изводи за механизмът на настъпване на ПТП и предотвратимостта на същото са преценявани при съобразяване на правилата по чл. 154 от НПК и са приети от съда след като е установена тяхната съвместимост с останалите доказателствени източници – показанията на свидетелите М. и П., както и заключенията на ВТЕ. Обобщено, не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при допускане, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали. Това определя като неоснователен въведеният довод за нарушение на изискванията на чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 от НПК. Прецизно и задълбочено, с необходимата обективност са били анализирани всички доказателствени източници, както с оглед на процесуалната им годност, така и на достоверността на изведените от тях фактически данни, послужили за формиране изводите за вината и отговорността на дееца.Няма основание да се заключи, че в случая те са били оценени превратно или в противоречие с правилата на формалната логика. Не е допусната заявената едностранчивост, приоритетното изтъкване на едни от доказателствените източници за сметка на други, които да се оказват изцяло или частично игнорирани. Приетите от предходните инстанции обстоятелства водят до извод за допуснати нарушения на чл.119, ал.4 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДП от подсъдимия, пряко свързани с настъпилите общественоопасни последици. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК.Материалният закон е приложен правилно, тъй като са спазени императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. Настоящият съдебен състав намира, че наказанието макар и определено при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, в размер малко над предвидения законов минимум – четири години лишаване от свобода, е явно несправедливо. Въззивният съд твърде лаконично е отговорил на направеното и пред него идентично възражение на подсъдимия.БАС е отхвърлил доводите на защитата и на подсъдимия за несправедливост на наложеното наказание с обобщението, че всички посочени смекчаващи отговорността обстоятелства са оценени от първата инстанция.Това обобщение е неиздържано, защото при индивидуализацията на наказанието първата инстанция е подходила формално, доколкото в мотивите на присъдата присъства само изброяване на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, без да е обсъдена и оценена тяхната действителна тежест . Като се съгласява с позицията на първата инстанция, поставена в основата на извода за относително по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние, този състав на ВКС намира, че тя е изводима единствено и само от обстоятелството, че последното е извършено от подсъдимия като водач на автобус при осъществяване на обществен транспорт, които специфики безспорно налагат завишени изисквания за осигуряване на безопасност на движението спрямо всички участници, в това число и най-уязвимите такива-пешеходците.Останалите обстоятелства, на които са акцентирали инстанционните съдилища-че деянието е извършено на пешеходна пътека, в светлата част на денонощието, на кръстовище и при зелен сигнал на светофарната уредба, са включени като елемент от престъпния състав, визиран в чл.343, ал.3 от НК и не могат да бъдат ценени като отегчаващи отговорността на подсъдимия такива.Що се касае до броя на нарушените правила от ЗДвП, които също са обосновали по-високата степен на обществена опасност на деянието, то и тук настоящия съдебен състав изразява несъгласие, доколкото макар и две на брой в количествено отношение, то на практика се касае до нарушаване на императивното правило, при извършване на маневра, водачите на ППС да осигурят предимство на пешеходците. Ето защо, касационната инстанция не счита, че настоящото деяние бележи значителни отлики от обичайните за този род престъпни посегателства, освен упоменатото по-горе такова, които да дадат основание то /деянието/ да бъде квалифицирано като такова със значителна степен на обществена опасност, т.е. такава, която да изисква и налага изолация на подсъдимото лице от обществото в пенитенциарно заведение. Инстанционните съдилища правилно са отчели наличните по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.Като се съгласява с позицията им, че нямат характер на многобройни или изключителни такива и в този смисъл да обусловят индивидуализация на наказанието при условията на чл.55, ал.1 от НК, касационната инстанция счита, че значителният им брой в съчетание с действителната им тежест очертават подсъдимия като личност с изключително ниска степен на обществена опасност.В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че размерът на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия следва да бъде редуциран в рамките на предвидения законов минимум от три години, като изтърпяването му следва да бъде отложено за максималния предвиден в закона изпитателен срок от пет години, на основание чл.66, ал.1 от НК.Така индивидуализирано, наказанието удовлетворява изискванията на чл.54 от НК и в достатъчна степен изпълнява целите на наказанието по чл.36 от НК.То е съразмерно на тежестта на извършеното престъпление и на данните за личността на дееца, и е достатъчно за постигане на съответните положителни промени в съзнанието на подсъдимия и превъзпитаването му към спазване на законите и добрите нрави и затова е справедливо.Промяната на основното наказание не налага промяна и на кумулативното такова, а и искане в този смисъл не е отправяно към касационната инстанция. На подсъдимия следва да бъдат възложени и направените, доказани и поискани разноски от частните обвинители П. за адвокатски хонорар пред касационната инстанция в размер на 1000лв. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 155/10.10.2019 г., постановено по ВНОХД № 185/2019 г. от Бургаски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия К. В. Х. наказание за престъплението по чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА подсъдимия К. В. Х. да заплати на частните обвинители С. П. П. ЕГН [ЕГН], П. С. П. ЕГН [ЕГН] и С. С. П. ЕГН [ЕГН], сумата от 1000 /хиляда/ лв., представляваща направени разноски в касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.