8 Р Е Ш Е Н И Е № 64 В ИМЕТО НА НАРОДА гр. София,30.06.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 3531 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. К. жалбоподател Н. М. Н. в качеството му на едноличен търговец „Н. М.“ обжалва решение на Апелативен съд – [населено място] от 08.07.2014 г. по в.т.д. 359/2014 г. , с което е отменено решение № 9 от 20.01.2014 г.а на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. 231/2013 г. и вместо него е признато за установено дължимостта на сумата от 40 221 лв, представляваща получена сума по договор № 08150050 от 21.04.2009 г. за субсидиране изхранването на животни и птици от Националния генофонд и контролираната част от популацията през 2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.02.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 11 555,63 лв, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 22.05.2009 г. до 15.02.2012 г. по издадени по ч.гр.д. 548/12 г. по описа на Районен съд – [населено място] заповед № 71/17.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. С определение № 12 от 06.01.2016 г. по т.д. 3531/14 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане за сумата 11 555,63 лв – законна лихва върху главницата 40 221 лв за периода от 22.09.2009 г. до 15.02.2012 г., за която сума са издадени заповед за изпълнение № 71 от 17.02.2012 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. 548/12 г. на Добрички районен съд и не е допуснато касационно обжалване на решение № 234 от 06.08.2014 г. по в.т.д. 359/14 г. на Варненски апелативен съд в останалата обжалвана част. Касационното обжалване е допуснато с оглед разясненията, дадени в т. 4.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, поради вероятност да е недопустимо съдебното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за признаване за установено вземането за сумата от 11 555,63 лв – законна лихва върху претендираната главница за периода от настъпване на падежа до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. В касационната жалба е посочено, че решението е недопустимо, тъй като не са налице основания за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 и 3 от ГПК за вземания, основани на упражнено право на разваляне на договора, както и за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението. Позовава се на т. 4а от ТР 4/18.06.2013 г. Според касатора случаят е именно такъв, касае се за вземания, произтичащи от неизпълнение на договорни правоотношения, както е в казуса за размера, за които изобщо не е бил представен документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК. Сочи, че към заявлението не е представен описания в него договор № 08150050/21.04.2009 г., а договор №[ЕИК] от 7.5.2009 г. Излага подробни съображения по неправилност на решението изцяло. Сочи, че изобщо бил липсвал документ по чл. 417, т. 2 от ГПК. Моли да се отмени решението. Моли да му се присъдят разноски. Общо всички разноски са в размер на 3 600 лв, пред първа инстанция, същите суми по 3 600 лв пред въззивна и по представения договор пред касационната инстанция както и държавна такса 231,11 лв за касационно обжалване и 30 лв по сметка на ВКС по молбата за допускане на касационната жалба или сумата от 11 061,00 лв, от тази част се дължала 11 555/51 776 лв – 2 468 лв. Ответникът по касационната жалба ДФ „Земеделие“ не е подал отговор на касационната жалба. В хода по същество сочи, че решението е допустимо в частта, с която Варненски апелативен съд е признал законната лихва за периода от падежа до датата на заявлението. В договора се съдържали достатъчно данни за периода, за който се дължи законната лихва, както и относно размера на същата. Относно определяне на нейния размер са налице общоизвестни факти, като законната лихва е определяема по своя размер и произтича от главното вземане, което е дължимо по закон и при условие, че същата е доказана, и по основание, и по размер не може да се дерогират императивните правила на закона. Това било материално право, докато в чл. 417 от ГПК и следващите се уреждал особен вид процесуален ред, по който законодателят е предоставил възможност на кредитора да търси защита на своите права. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение в посочения състав, като взе предвид изложените доводи във връзка със сочените оплаквания намира следното: С въззивно решение № 234 от 06.08.2014 г. по в.т.д. № 359 /14 г., Апелативен съд – [населено място] е признато за установено, че [фирма] дължи на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 40 221 лв, получена по договор № 08150050/21.04.2009 г. за субсидиране на изхранването на животни и птици на Националния генофонд и контролираната част на популацията през 2009 г. ведно със законната лихва върху главницата начиная от 17.02.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 11 555,63 лв, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 22.05.2009 г. до 15.02.2012 г. по издадени по ч.гр.д. 548/12 г. по описа на Районен съд – [населено място] - Заповед № 71 от 17.02.2012 г. В частта относно иска за установяване на вземането на стойност 40 221 лв по реда на чл. 422 от ГПК не е допуснато касационно обжалване. Следователно с влязло в сила съдебно решение е установено вземане на ДФ „Земеделие“ към Н. М. Н. в качеството му на [фирма] на основание договор № 08150050/21.04.2009 г. за субсидиране изхранването на животни и птици от Националния генофонд и контролираната част от популацията през 2009 г. ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 17.02.2012 г. Основанието на вземането е обезщетение за неизпълнен договор по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД. По отношение на вземането на ДФ „Земеделие“, за което е издадена заповед на основание чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист за сумата 11 555,63 лв – законна лихва върху главницата от 40 221 лв за периода 22.05.2009 г. до 15.02.2012 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за съществуващата вероятност решението в тази част да е недопустимо. В заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК е посочено, че се претендира лихва за забава от 22.05.2009 г. до 15.02.2012 г. на стойност 11 555,63 лв върху главницата от 40 221 лв – последната сума, подлежаща на връщане по силата на договор № 08150050 от 21.04.2009 г. за субсидиране изхранването на животни и птици от Националния генофонд и контролираната част на популацията през 2009 г. Съгласно т. 4.2 от договора, субсидията става изискуема като земеделският производител възстановява на Фонда получените средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им. В извлечението от сметка е удостоверен падежът на задължението - 22.05.2009 г. и размерът на мораторната лихва 11 555,63 лв. В случая претенцията от 11 555, 63 лв , за която е издадена заповед за незабавно изпълнение е обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение от 40 221 лв. за периода на забава от 22.5.2009 г. (датата на получаване на сумата от ответника) до 15.2.2012 г. (датата на изготвяне на извлечение от сметка на ДФ „Земеделие“) върху сумата от 40 221 лв – представляваща стойността на сумата, подлежаща на възстановяване, като част от получена субсидия. В процесния случай заповедта по чл. 417 , т. 2 от ГПК е издадена на основание извлечение от счетоводните сметки на Държавния фонд „Земеделие“. Извлечението от счетоводните записвания на държавните учреждения, каквото е и ДФ „Земеделие“, е акт, сред лимитативно изброените в чл. 417 от ГПК, за които законодателят е създал правна възможност да се издава заповед за изпълнение и разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заповедното производство по чл. 417 от ГПК е формално и съдът е обвързан в преценката си на акта само от външна страна, за да приеме, че удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. С т. 4.а от тълкувателно решение 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не може да бъде издадена. В мотивите на посоченото решение е възприето и разяснението, направено в т. 4 от тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по т.д. № 1/2004 на О. на ВКС, че относно законната лихва от падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, не може да се издава заповед за незабавно изпълнение, тъй като в това производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън това удостоверяване. След допускане на разглежданото в настоящето производство решение до касационно обжалване, е постановено решение по реда на чл. 290 от ГПК № 59 от 10.05.2016 г. по т.д. 623/15 г., ВКС, ІІ ТО, съгласно което е недопустимо издаването от заповедния съд на заповед по чл. 417 от ГПК и разпореждане за издаване на изпълнителен лист за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане (настъпване на основанието за връщане на паричната помощ) до подаване на заявлението. От това правило е заключено, че доколкото искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК има за предмет установяване на вземането, за което е издадена заповед по чл. 417 от ГПК, то при недопустимост на заповедта по чл. 417 от ГПК, съдебното решение за установяване на това вземане също е недопустимо. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите, посочени по-горе в решението като основани на закона и съдебната практика и намира, че след като заповедният съд не е следвало да издава заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в полза на ДФ „Земеделие“ за сумата на законната лихва за забава, тъй като това вземане, не е установено с формалната доказателствена сила на документа по чл. 417, т. 2 от ГПК, то и съдебното решение за установяване на това вземането, за което е издадена тази заповед също е недопустимо. С оглед разясненията, приети в т. 13 от тълкувателно решение 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, следва, че при приета недопустимост на производството по иска по чл. 422 от ГПК издадените заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, следва да се обезсилят, а производството по делото да се прекрати. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по касация трябва да заплати направените от касатора разноски за настоящето производство в размер на внесена държавна такса по касационната жалба 30 лв и държавна такса - 231,11 лв, както и адвокатско възнаграждение 3 600 лв – 3 861,11 лв, като дължимостта им трябва да бъде определена съразмерно с оглед частичното прекратяване на производството по делото, в размер на 861,73 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 234 на Апелативен съд – [населено място] от 06.08.2014 г. по в.т.д. 359/2014 г. , с което е отменено решение № 9 от 20.01.2014 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. 231/2013 г. В ЧАСТТА, с която е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ДФ „Земеделие“ има вземане от 11 555,63 лв, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 22.05.2009 г. до 15.02.2012 г. по издадени по ч.гр.д. 548/12 г. по описа на Добрички районен съд заповед № 71 от 17.0.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в тази част И ПРЕКРАТЯВА производство по този иск като недопустимо. ОБЕЗСИЛВА издадените по ч.гр.д. 548/12 г. по описа на Добрички районен съд заповед № 71 от 17.0.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист в частта, с която е разпоредено на Н. М. Н., ЕГН [ЕГН] в качеството му на [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати сумата от 11 555,63 лв, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 22.05.2009 г. до 15.02.2012 г. ОСЪЖДА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на Н. М. Н., ЕГН [ЕГН] в качеството му на [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата от 861,73 лв (Осемстотин шестдесет и един лева и 73 ст), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.