Р Е Ш Е Н И Е   № 218   гр.София, 11 юни 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на  седми май две хиляди и девета  година в  състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                СЕВДАЛИН МАВРОВ                                                                                                                                                                                                        със секретар Л.ГАВРИЛОВА при участието на прокурора  Кр.КОЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно дело  под №   221/2009 год.       Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите В. Г. С. и Н. Я. К., и от повереника на частните обвинители и граждански ищци Й. Г. П., С. Д. П. и Ч. Д. П. срещу решение № 591 от 2.ІІ.2009 год. по внохд № 1119/2008 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата от защитника на Г. С. се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК с алтернативни искания за: отмяна на въззивното решение и оправдаване на този подсъдим или връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане; изменяване на решението с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление без да се сочи, кой или с намаляване срока на лишаването от свобода; оставяне на въззивното решение в сила. Защитникът на Н. К. също се позовава на всички касационни основания и иска изменяване на въззивното решение с преквалифициране на извършеното от този подсъдим деяние в престъпление по чл.118 НК. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци възразява срещу намаляването на въззивния съд на наложените на двамата подсъдими наказания. Иска отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание подалите жалби защитници и п. ги поддържат, а преценката на прокурора е за тяхната неоснователност със заключение за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 145 от 18.VІ.2008 год. по нохд № 257/2007 год. на Благоевградския окръжен съд, В. Г. С. и Н. Як. К. са признати за виновни в това, че в началото на м.VІІ.2006 год. в имот, собственост на Н. К. , разположен в землището на с. М., Благоевградска област, действайки в съучастие като съизвършители, умишлено и с особена жестокост са умъртвили 43-годишния Д. Ч. П. от Благоевград, за което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 20, ал.2 НК С. е наказан с доживотен затвор, а К. – с доживотен затвор без замяна. Наложените наказание е постановено да се изтърпяват при първоначален специален режим. Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на Й. Г. П., С. Д. П. и Ч. Д. П. – майка и пълнолетни низходящи на убития – съответно 80 000 и по 100 000 лева за причинените им неимуществени вреди. С обжалваното решение наказанията на двамата подсъдими са намалени на по 20 години лишаване от свобода и за тяхното изтърпяване е определен първоначален усилено строг режим. Жалбите са неоснователни. От упълномощените защитници е направено оплакване за нарушаване правото на подсъдимите на защита с оглед професионалните качества на адвокатите, които са им били служебно назначени при досъдебното разследване. Оплакването е подкрепено с доводи, основани на личната оценка, която упълномощените защитници Р. и К. са дали на колегите си Р. и Р. Така обосновано, оплакването е показателно единствено за коректността на поддържащите го, без да може да се отнесе към някое от касационните основания по чл.348, ал.1 НПК, а допуснатите, според упълномощените адвокати, нарушения на ЗПрП и ЗАдв са подробно коментирани от въззивния съд и основателно отхвърлени /л.29-31 от въззивното решение/. От адвоката Р, з. на подсъдимия С, е оспорена процесуалната годност на огледните протоколи, съставени с участието като поемно лице на Е. Ст. А. , което оплакване също е било поддържано пред въззивния съд, обсъдено в решението на последния и обосновано отхвърлено /л.31/. Процесуално нарушение защитникът на С. е съзрял и в частичното кредитиране на въззивния съд на обясненията на този подсъдим. Такова частично кредитиране, според защитникът, било „недопустимо”, но разбирането му не може да бъде споделено. Въззивният съд е направил обстоен анализ на доказателствените източници-писмени, веществени и гласни /от л.14 до л.22 в решението си/ - и, в частност, на обясненията, които подсъдимите са давали при досъдебното и съдебното разследване, след което обосновано и логично е отхвърлил частта от твърденията на С. и К. , насочени към омаловажаване на своето за сметка това на другия участник в умъртвяването на пострадалия. Би могло да се възрази само срещу отказът на съда да кредитира обясненията на подсъдимия К в частта, където той е твърдял за нанесен от съпроцесника му удар с нож в корема на пострадалия – каквото действие от с. на С. напълно би отговаряло на приетото за установено негово поведение в отговор на коментара от с. на пострадалия П. за неговите, на С. , доячески умения – но приемането от въззивния съд и на този факт за установен едва ли би се отразил благоприятно върху правното положение на подсъдимия С. Не съставлява процесуално нарушение и неустановяването „точният момент на настъпването смъртта” на Д. Ч. П. /цитатът е от жалбата на защитника на С. /. Този момент е било, преди всичко, обективно невъзможно да бъда установен – близо 5 месеца след убийството на П. са намерени обгорелите му останки, представляващи кости от скелета без черепа, таза и долните крайници – а след това и ненужно, след като разчленяването на трупа подсъдимите са предприели без да се интересуват, дали пострадалият е мъртъв или все още жив, докато след тези им действия смъртта на П. е била неизбежна. К. неправилност на обжалвания съдебен акт, защитниците на подсъдимите сочат и касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК. Според защитникът на С. , незаконосъобразността на въззивното решение се изразява в признаването на С. и К. за виновни в съпричиняването смъртта на Д. Ч. П. , докато адвокатът К, защитникът на К. , счита, че „единият от дейците” е лишил пострадалия от живот, докато „другият по своята същност е извършвал лично укривателство”, а преценката от съда на „проблемите по производството” е следвало да доведе до квалифициране поведението на подсъдимите по чл.118 и 294 НК. Цитатите са от жалбата на адвоката К, от която изобщо не става ясно дали, според защитника, К. следва да носи наказателна отговорност за престъпление по чл.118, или за такова по чл.294 НК. Независимо от посочената неяснота, неоснователни са и двете жалби за незаконосъобразност, след като с тях се иска преквалифициране деянието на подсъдимите в съгласие с различни от приетите за установени факти, което е несъвместимо с правомощията на касационната инстанция. Неоснователно, накрая, е и оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода, поддържано както в жалбите от страните на подсъдимите, така и в тази от страната на частните обвинители Й. , С. и Ч. П. . ВКС споделя обективността на преценката, направена от въззивния съд относно обстоятелствата, от значение за вида и размера на наказанията, които следва подсъдимите да понесат. Отдадено е нужното значение на смекчаващите отговорността им обстоятелства и, в частност, на поведението им, довело до разкриването на извършеното тежко умишлено престъпление. С оглед на последното именно правилно е прието, че по отношение на подсъдимите не е налице втората предпоставка по чл.38, ал.1 НК – невъзможност да бъдат постигнати с по-леко наказание целите по чл.36 НК, а престъпните действия на С. и К. , свързани с причиняването смъртта на Д. Ч. П. , не сочат на такава изключителна по естеството си тежест, предпоставяща налагане на наказание от вида, посочен в чл.38а НК. Съобразно дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И:   Оставя в сила решение № 591 от 2.ІІ.2009 год. по внохд № 1119/2008 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: