2 Р Е Ш Е Н И Е № 60190 София, 17.12.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков Десислава Попколева при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3433 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 220 от 26.03.2021 г. по настоящото дело, по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260135/17.07.2020 г. по в.гр.д. № 1172/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 103 от 08.01.2020 г., постановено по гр.д. № 10894/2019 г. по описа на Районен съд Варна, е прието за установено в отношенията между касатора и И. И. Г., че последната не дължи сумата от 18 923,20 лв., за която е издадена фактура от 21.06.2019 г. и която представлява цена на служебно начислена електроенергия, доставена в период 27.06.2017 – 26.06.2018 г. в обект на потребление с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Обжалването е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните материалноправните въпроси: 1/ При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД и 2/ След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.дело № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ - И. И. Г., чрез пълномощника си е депозирал отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. По поставените въпроси има установена практика с решения на Върховния касационен съд, вкл. и посочените от касатора, според която специалната регламентация на договора за продажба на ел.енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл.183 ЗЗД. Приема се, че при липса на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г./ горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел.енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Приема се, че и преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 /бн. ДВ, бр.54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел.енергия за минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. По въпроса за приложението на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ в случаите когато са били действащи към датата на извършване на техническата проверка на СТИ, се приема, че дори и да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ГПК и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД/. Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е приел, че при липсата на процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката, възможността за извършване на корекция била изключена. Изводът е направен в противоречие на материалния закон. По въведените от въззивника доводи и възражения за приложението на разпоредбата на чл.183 ЗЗД, доколкото се касае за правоотношение по договор за продажба на ел.енергия, въззивният съд не се е произнесъл в мотивите на решението, с което е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При това положение, обжалваното решение следва да бъде отменено, а спорът – да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия – чл.293, ал.3 ГПК. От приетите по делото доказателства, се установява, че ищецът е страна по договор за доставка на ел.енергия в обект, находящ в [населено място][жк], [жилищен адрес]. С протокол от 30.07.2014 г. в обекта на доставката на ел.енергия е бил монтиран електромер с фабричен № ... с нулеви показания за дневна и нощна тарифа. На 26.06.2018 г. от длъжностни лица на ответника е извършена проверка на СТИ в процесния електроснабден обект, като същото след снемане на показания по отделните тарифи, е демонтирано, пломбирано и изпратено за проверка в Български институт по метрология, където е бил подложен на експертиза, за резултатите от които е съставен констативен протокол от 13.06.3019 г. Според констатациите в протокола при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на която през процесното СТИ е преминала енергия на тарифа 4 /1.8.4/ - 101932 kWh, която не е визуализирана на дисплея, т.е.електромерът не съответства на техническите характеристики. В протокола е посочено, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. Според приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, към датата на проверката - 26.06.2018 г., електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия – същият е произведен през 2014 г., минал е през задължителна проверка за годност в БИМ и е монтиран на обекта с нулеви показания по Тарифа 1 и Тарифа 2 през същата година, което означава, че измервателният уред е бил нов при монтажа. Вещото лице изрично е посочило, че преди да бъде пуснат в търговската мрежа от производителя, електромерът преминава през задължителна техническа и метрологична проверка, което означава, че не е възможно уредът да има показания, различни от нула в който и да било регистър и по-точно в регистър 1.8.3, т.е. неправомерните промени в софтуера на процесния електромер са извършени след монтажа му на обекта. Заключението е, че ел.енергия, натрупана в регистър 1.8.4 е преминала през измервателната система на СТИ, т.е. тя реално е доставена, но не е отчетена, тъй като този регистър не е визуализиран при редовен отчет и съответно не е остойностена и заплатена от абоната през отчетния период от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г. Вещото лице посочва, че макар и количеството, натрупано в скрития регистър на стойност 101932 kWh, да е преминало през СТИ, това е невъзможно да е станало за период от 365 дни, тъй като с оглед предвидена допустима мощност от 10 kW, потреблението в обекта може да достигне до 61 320 kWh за 365 дни. Отчетената електроенергия за периода от 27.06.2017 г. до 26.05.2018 г. /при редовния отчет/ от 10 485 kWh и определената за доплащане ел.енергия от 101 932 kWh, или общо 112 417 kWh в обекта, не е в рамките на допустимото количество, т.е. не може да бъде доставена в рамките на 365 дни. При така установените факти искът за установяване на несъществуване на претендираното от ответника задължение е частично основателен. При отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения. В случая електромерът, който е отчитал доставената в обекта на ищеца енергия е монтиран на 30.07.2014 г. с нулеви тарифи, като са били визуализирани две от тези тарифи. В резултат на софтуерна намеса част от потребената енергия не е отчетена по визуализираните тарифи, а по друга тарифа, по която не би трябвало да има отчет. Вещото лице установява несъмнено, че отчетената по тази тарифа енергия е реално доставена в обекта, т.е. преминала е през СТИ, но е невъзможно това да е станало за период от 365 дни, а за по-дълъг период. От изложеното може да се направи извод, че софтуерното вмешателство е извършено преди началния момент на едногодишния период, за който ответното дружество е начислило по процесната фактура цената на доставената, но неотчетена електрическа енергия. Видно от изложеното в отговора на исковата молба от ответното дружество, установеното количество неотчетена енергия е начислено при съобразяване на правилото на чл.50 ПИКЕЕ /отм./ - корекция на количеството енергия за период не по-дълъг от една година. В конкретния случай периодът, за който се претендира заплащане на неотчетената енергия в размер на 101932 932 kWh е 27.06.2017 – 26.06.2018 г., но съгласно заключението на вещото лице това количество енергия е невъзможно да е преминало за този период. При съобразяване на констативната част на заключението, настоящият състав определя по реда на чл.162 ГПК размера на неотчетеното количество ел.енергия, преминало през СТИ за претендирания период от една година на 50 840 kWh /получено като разлика между максимално допустимото потребление за 365 дни в размер на 61320 kWh и количеството на отчетената електроенергия за периода 27.06.2017 – 26.06.2018 г. в размер на 10 485 kWh/, чиято цена възлиза на 9 458,07 лв. С оглед изложеното отрицателният установителен иск се явява частично основателен – само за разликата над 9 458,07 лв. до пълния предявен размер от 18 923,20 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен иска за сумата от 9 458,07 лв. и вместо него следва да се постанови друго, с което последният да бъде отхвърлен до посочения размер, както и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски за първата и за въззивната инстанция за разликата над 1 540,54 лв., а в останалата обжалвана част, решението на ОС Варна следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора се дължат сторените от него разноски за трите съдебни инстанции съобразно отхвърлената част на иска, които са в размер на 4 558,76 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 260135/17.07.2020 г. по в.гр.д. № 1172/2020 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която като е потвърдено решение № 103 от 08.01.2020 г., постановено по гр.д. № 10894/2019 г. по описа на Районен съд Варна, е прието за установено в отношенията между „Енерго-Про Продажби“ АД и И. И. Г., че последната не дължи сумата от 9 458,07 лв., представляваща цена на допълнително начислена електроенергия, доставена в период 27.06.2017 – 26.06.2018 г. в обект на потребление с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и в частта, с която „Енерго-Про Продажби“ АД е осъдено да заплати на И. И. Г. на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски по делото за двете инстанции за разликата над 1 540,54 лв., като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Г., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] против „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], иск за признаване в отношенията между страните, че И. И. Г. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 9 458,07 лв., представляваща цена на допълнително начислена електроенергия, доставена в период 27.06.2017 – 26.06.2018 г. в обект на потребление с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260135/17.07.2020 г. по в.гр.д. № 1172/2020 г. на Варненски окръжен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 4 558,76 лв.-разноски за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: