Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 9     София, 06.02.2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,   първо отделение,  в  публично заседание на  двадесет и девети януари през  две хиляди и девета  година в състав:                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЛЮБКА ИЛИЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:     РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                              МАРИАНА КОСТОВА   при секретаря         Милена Миланова                            при участието на прокурора                                                                     като изслуша докладваното от   съдията   Караколева  т.д. № 608 по  описа за  2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК. Постъпила е молба от “Д” ООД за отмяна на влязло в сила решение от 12.01.2005 г. на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 723/2001 г., оставено в сила с решение от 04.04.2006 г. по в.т.д. № 2178/2005 г. от Софийски апелативен съд /САС/ в частта, с която са отхвърлени искове за вреди, представляващи дължима неустойка на “Р” ООД от неизпълнен договор с него и пропуснати ползи, поради препятстване изпълнението на същия договор. Молителят твърди, че след приключване на разглежданото дело от САС е получил от К. Б. две писма от “Р” ООД – съответно от 25.05.1998 г., относно изпълнение от молителя на задълженията му по т.2 от раздел ІІ на договор от 14.05.1998 г. с “Р” ООД и от 28.05.1998 г., за върнат от молителя депозит по договора от 14.05.1998 г. Тези доказателства са от съществено значение за настоящото дело, защото установяват както реалното погасяване на задължението за неустойка на молителя, съставляващо претенцията за вреди, така и съдържат информация за неговата изправност - че в периода от 14.05.1998 г. до 30.06.1998 г. е привел почивната база в състояние, позволяващо предоставянето на туристически услуги. Ответната страна по молбата – С. о. а. /СОА/ не взима становище по молбата. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК и е процесуално допустима. М. по същество е неоснователна, поради следните съображения: О. по реда на чл. чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страните. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. Предмет на решението, чиято отмяна се иска, са обективно съединени искове по чл.79 вр. чл.82 и 86 ЗЗД от “А“ ООД, сега преименовано на “Д” ООД, срещу С. о. а. за заплащане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи от предсрочно прекратяване на договор от 16.12.1997 г. между страните за сътрудничество и съвместна експлоатация на почивна станция на ответника в с. Б. баня. Исковете са отхвърлени в цялост от СГС, чието решение е оставено в сила от САС. С настоящата молба за отмяна молителят представя две писма от “Р” ООД – съответно от 25.05.1998 г., относно изпълнение от молителя на задълженията му по т.2 от раздел ІІ на договор от 14.05.1998 г. с “Р” ООД и от 28.05.1998 г., за върнат от молителя депозит по договора от 14.05.1998 г. С тези писма молителят иска да установи своята изправност по договора с “Р” ООД и заплащане на дължимите неустойки по договора от 14.05.1998 г. с тази страна, прете. рани като вреда от С. о. а. – обстоятелства, които са от значение за спора, разрешен от СГС и САС с решението, чиято отмяна се иска по предявените искове на молителя срещу СОА за претърпени вреди и пропуснати ползи от предсрочното прекратяване на сключен между тези страни договор от 16.12.1997 г. за сътрудничество и съвместна експлоатация на почивна станция в с. Б. баня. Представените две писма са във връзка с направеното от К. Б. – представител на “Р” ООД тогава, заявление за прихващане по предявения му от молителя на 29.03.2007 г. запис на заповед – обстоятелства, предмет на предходна молба за отмяна на същото решение от същия молител, оставена без уважение с решение № 813/19.10.2007 г. на ВКС. Доколкото двете писма, предмет на настоящата молба, макар и постъпили във владение на молителя на 28.03.2008 г. по негови данни, касаят действия, извършени от самия него към 1998 г., няма основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Не са налице нови доказателства по смисъла на закона, а доказателства, които страната е могла при добре воден процес да представи за установяване на извършени от нея действия. Друг е въпросът, че така представените писма не установяват нито извършени действия на молителя по договора му от 14.05 1998 г. с “Р” ООД, нито плащане на неустойка по този договор, а съдържат само изявления на трети за настоящия спор страни, респ. данни и твърдения за изгодни за молителя факти. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна решението на СГС, оставено в сила от САС, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, съдът:       Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “Д” ООД за отмяна на влязло в сила решение от 12.01.2005 г. на Софийски градски съд по т.д. № 723/2001 г., оставено в сила с решение от 04.04.2006 г. по в.т.д. № 2178/2005 г. от Софийски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени искове за вреди, представляващи дължима неустойка на “Р” ООД от неизпълнен договор с него и пропуснати ползи, поради препятстване изпълнението на същия договор.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.