2 Р Е Ш Е Н И Е № 210 гр. София, 19.07. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1963 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 – ал. 4 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1038659/15.10.2012 г. на Т. Й. В. за отмяна на влязлото в сила решение № І-47-36/04.05.2011 г. по гр. дело № 37760/2010 г. на Софийския районен съд, потвърдено с решение от 25.07.2012 г. по въззивно гр. дело № 11667/2011 г. на Софийския градски съд, с което са уважени предявени от [фирма] срещу И. Н. И. положителни установителни искове по чл. 415, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за дължимост на сумата 3 198.33 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода месец август 2007 г. – месец април 2009 г. в топлоснабден имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на сумата 597.30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2007 г. – 29.04.2010 г., както и на законната лихва върху главницата от 03.06.2010 г. до окончателното плащане. Молбата за отмяна е била подадена и от ответника по исковете И. Н. И., но в тази й част тя е оставена без разглеждане и производството по делото по отношение на този молител е прекратено с необжалвано в срока за това и влязло в сила определение № 79/21.03.2013 г., постановено по настоящото дело. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК, като се поддържа, че молителката и ответникът И. Н. И. са съсобственици наравно на процесния имот, в който е доставяна топлинна енергия през процесния период. Поддържа се и че молителката е необходим другар в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, но тя не е била уведомена за заповедта за изпълнение и не е участвала като страна в исковото производство. Молителката счита и че влязлото в сила решение, чиято отмяна тя иска, има сила спрямо нея и нейните имуществени интереси. В писмено становище с вх. № 4715/15.05.2013 г. молителката е изложила нови твърдения, различни от тези в молбата за отмяна, но те не следва да се вземат предвид от съда, като навадени след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ответниците по молбата за отмяна – ищецът [фирма] и третото лице негов помагач [фирма] не са подали отговори на молбата, не вземат становище по нея и в съдебното заседание. Молбата за отмяна, подадена от молителката Т. Й. В., е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Отмяна на основание чл. 304 от ГПК може да иска лицето, спрямо което атакуваното решение има сила, независимо че това лице (молителят) не е било страна по делото. Това е хипотезата на необходимото другарство (чл. 216, ал. 2 от ГПК), когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. С разпоредбата на чл. 304 от ГПК е предвидена гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали в даден исков процес, доколкото формираната с влязлото в сила съдебно решение, сила на пресъдено нещо по спора, обективирана с решението, чиято отмяна се иска, засяга тяхната имуществена правна сфера. Това са случаите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право, и именно поради неучастието им, правото им на иск или на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците, облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с ползването на съсобствения имот (какъвто е и в случая установителният иск за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди), останалите съсобственици не са необходими другари в процеса. Това е така, защото материалноправното положение на съсобствениците в тези случаи не е еднакво – съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки от тях отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността, ако в течение на процесния период е ползвал имота и съответно – доставената в него топлинна енергия. Поради това, съдебното решение, постановено по иска на кредитора срещу единия от съсобствениците, по никакъв начин не обвързва другия съсобственик, който не е участвал по делото, и спрямо него не се формира сила на пресъдено нещо. По тези причини той не може да иска и отмяна, на основание чл. 304 от ГПК, на влязлото в сила решение срещу съсобственика му. По изложените съображения, тъй като не е налице наведеното от молителката основание по чл. 304 от ГПК, молбата й за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т.Й. В. за отмяна, на основание чл. 304 от ГПК, на влязлото в сила решение от 25.07.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 11667/2011 г. на Софийския градски съд, и на потвърденото с него решение № І-47-36/04.05.2011 г., постановено по гр. дело № 37760/2010 г. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.