4 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1577/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 411 гр.София, 01 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1577/2012 година Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия Т. Н. Н. против решение № 237 от 22.VІ.2012 год. по внохд № 391/2012 год. на Софийския апелативен съд.Посоченото в жалбата основание е чл. 348,ал.1,т.3 НПК с довода,че взетите предвид от двете предходни инстанции смекчаващи отговорността на Н. обстоятелства са отчетени „формално” и не „в достатъчна степен”.Искането е за намаляване срока на лишаването на Н. от свобода и отмяна на кумулативно наложената му глоба. В съдебно заседание защитникът на Н. поддържа жалбата,а представителят на ВКПр иска оставяне на въззивното решение в сила със съответните на всяко становище съображения. ВКС намира жалбата за неоснователна. С присъда № 84 от 10.ІІІ.2012 год. по нохд № 763/2012 год. на Софийския градски съд,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,Т. Н.Н. е признат за виновен в това,че при условията на продължавано престъпление за времето от 18.19 ч до 18.21 ч на 30.ІV.2010 год. в София е използвал 3 пъти платежен инструмент-кредитна карта VISA Elektron 4790 01** ****6010,издадена от „Юробанк И Еф Джи”АД-без съгласието на титуляра Н. П. П.,при което е изтеглил общо 400 лв.,за което и на основание чл. 249,ал.1 във вр. с чл. 58а,ал.4 и чл. 55,ал.1,т.1 НК е наказан с 1 година лишаване от свобода ,отложена от изтърпяване за срок от 3 години и с 400 лв. глоба. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Въззивният съд изцяло се е съгласил със съображенията на първоинстанционния съд да определи наказанието на Н. при условията на чл. 58а,ал.4 във вр. с чл. 55,ал.1,т.1 НПК.Тези съображения обаче не се споделят в цялост,затова и оплакването за явна несправедливост на наложената кумулативна санкция се преценя като неоснователно.Не е смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство „сравнително ниския размер на изтеглената сума”,тъй като първо,повече пари в рамките на 24 часа не е било възможно да се изтеглят /показания на Н.П. на л. 94 от досъд. разсл./,второ,картата незабавно,в същия ден, е била блокирана по искане на П. и,трето,изтеглените от подсъдимия пари са представлявали цялата наличност в нея /показания на същата свидетелка на л. 89 и 90 от досъд.разсл./,които обстоятелства,а не добрата воля на подсъдимия,са предпоставили относително неголямото ощетяване на пострадалата.Ние е смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство и „направеното самопризнание и изразеното искрено съжаление за стореното”,последното,впрочем,без всякакви благоприятни за П. последици,за да се счита действително за „искрено”.Самопризнанията могат и следва да се отчитат като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство не винаги,а само тогава,когато обективно са допринесли за фактическото изясняване на делото.В случая самопризнанието на Н. с нищо не е допринесло за разкриването на престъпната му дейност,установена със записа от видеокамерата на ползвания от подсъдимия банкомат и изготвените въз основа на този запис експертизи,а единствено е облекчило положението му с провеждането на съкратеното съдебно следствие.И накрая,също като смекчаващо обстоятелство е посочена „сравнително ниската обществена опасност на деянието”,което неясно как се съчетава с отчетената няколко реда по-нататък „висока укоримост на стореното” от Н..В заключение,смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства не само не са в „достатъчна степен” оценени,както се твърди в жалбата,а са неоправдано надценени и ако са довели до несправедливост в наложеното наказание,тя е изцяло в негов,на Н.,интерес.Ето защо и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 237 от 22.VІ.2012 год. по внохд № 391/2012 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: