Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр.София , 26 юли 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №29/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от защитника на подс. Т. Н. – адв. Д. Д., срещу решение № 361 от 19.11.2021г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 1026/2021г. С присъда № 260009/21.05.2021г. по нохд № 401/2020г. на Окръжен съд - Кюстендил, подсъдимата Т. Г. Н. е призната за виновна в извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ѝ е наложено наказание две години „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Съдът се е произнесъл по разноските по делото. По жалба от защитника на подсъдимата е било образувано внохд № 1026/2021г. по описа на Софийски апелативен съд и с решение № 361/19.11.2021г. първоинстанционната присъда е била потвърдена. В подадената срещу въззивното решение касационна жалба от защитника на подс. Н. – адв. Д., се заявяват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Развиват се съображения за неправилно приложение на материалния закон, като се акцентира върху тезата, че подадената годишна данъчна декларация по ЗКПО трябва да отговаря на годишните финансови отчети на дружеството, в противен случай би се осъществило лъжливо документиране. Навеждат се и доводи, че приетото в присъдата и в решението използване на документи с невярно съдържание би било съставомерно по чл. 255, ал. 1, т. 6 от НК, за което спрямо подсъдимата няма обвинение, и не може да се подведе под състава на чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, за което тя е обвинена. Излагат се съображения за недоказаност на осъществяването на престъплението от субективна страна, понеже е останало недоказано дали осчетоводяването на процесните фактури е станало със знанието на подсъдимата. Посочва се липса на доказателства за това, подсъдимата да е упълномощавала някого да носи фактури на счетоводителя. Твърди се неправилна интерпретация на заключението по приетата графическа експертиза. Сочи се допуснато процесуално нарушение поради обръщане на доказателствената тежест по отношение на факта дали подс. Н. е подписвала фактурите. Развиват се и доводи за явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, алтернативно – изменение на решението с намаляване на размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Н. – адв. Д., преповтаря развитите в жалбата доводи. Акцентира върху съображенията, че двете съдебни инстанции без основание са приели, че подсъдимата е извършила лъжливо деклариране в ГДД, понеже отразеното в декларациите е точно това, което сочат годишните счетоводни отчети на дружеството. Подчертава, че нормите на чл. 255, ал. 1 т. 2 от НК и на чл. 255, ал. 1, т. 6 от НК са съществено различни и в тази връзка аргументира, че подсъдимата не е извършила престъплението, в извършването на което е обвинена. Поддържа направените с касационната жалба искания. Представителят на ВКП взема становище, че не са налице касационните основания и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Подс. Т. Н. не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационната жалба и на страните в съдебно заседание и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подадената касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА, но не изцяло по изложените в нея съображения. Преди всичко е необходимо да бъдат разгледани възраженията на касатора, свързани с допуснати при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения. Само при пълно съблюдаване на процесуалните права на страните и при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата и при прилагане на принципите на формалната логика, както и при изпълнение от решаващите съдилища на изискванията за обективност, всестранност и пълнота, може да се заключи, че не са допуснати нарушения от категорията на визираните в чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Ако това не е сторено, ще бъде поставена под съмнение възприетата от контролираната инстанция фактология, която касационният съд няма право да променя, а също така ще е препятствана проверката на материално-правната законосъобразност на съдебния акт. Настоящият касационен състав намира за основателно възражението в касационната жалба за това, че в атакуваното решение е допуснато разместване на тежестта на доказване. Принцип в наказателния процес – чл. 103 от НПК е, че тежестта на доказване на обстоятелствата, обосноваващи ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимото лице, е върху обвинението, и че обвиняемият/подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен. Този принцип не е бил спазен от контролирания съд. Едно от обстоятелствата, включени в предмета на доказване в настоящето производство е било това, дали подс. Н. е подписала фактурите, изброени от обвинението, предадени за счетоводно отразяване на свид. Х.. То е от значение за съдебната преценка на съществения въпрос за това, дали подсъдимата е знаела, че тези фактури не отразяват действително извършени сделки и не са издадени от посочените дружества, съответното - че управляваното от нея дружество не е направило такива разходи, които се отразяват на данъчния финансов резултат, подлежащ на облагане. Във връзка с това обстоятелство въззивният съд е обсъдил заключението на приетата съдебно почеркова експертиза и в отговор на възраженията на защитата по повод на експертните изводи за това, че не може с категоричност да се твърди, че положените подписи са на подсъдимата, е посочил, че „липсват доказателства, опровергаващи истинността на въпросните фактури“. Също така е приел, че е налице вероятност подписът да бъде пренесен с технически средства, но за това няма доказателства и няма индиция за достоверност на тази хипотеза. Така направените съждения на контролирания съд, освен че са произволни, сочат на извод, че тежестта да докаже обстоятелството, че подписите не са на подсъдимата, е пренесена върху нея. При заетата от подсъдимата чрез нейния защитник позиция по отношение на експертните изводи, за съда е било налице задължение да предприеме необходимите действия, за да провери основателността на направените възражения. Нарушаването на процесуалните правила, регламентиращи тежестта на доказване, съставлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо необходимост от отмяна на постановения съдебен акт. Касационната проверка на решението сочи и на други недостатъци в доказателствената дейност на въззивния съд. Те са изразени в две насоки – формулиране на произволни фактически изводи и неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК. Такива произволни изводи например са тези, че освен подсъдимата и членове на нейното семейство, фактури са били носени и предоставяни на счетоводителката от „нейни упълномощени служители“. Изобщо не е изследвано обстоятелството кои са били тези служители и дали в действителност е имало такова „упълномощаване“, за което не се съдържат в делото и не се посочват от съда никакви фактически данни. Впрочем, мотивите на решението съдържат и вътрешно противоречие на обсъждания фактически въпрос – на стр. 9 е посочено, че фактурите са били предоставяни на свид. Х. от подсъдимата, а малко по-надолу пък се излага твърдение, че те са били предоставяне лично от подсъдимата, но и от упълномощени служители, нейните деца или по електронен път. Също така хипотетичен е изводът, направен на стр. 12 от решението, за категорична установеност, че въпросните фактури са изготвени от подсъдимата. За този извод липсва доказателствена обезпеченост, а и няма такова фактическо твърдение в обвинителния акт, тъй като прокуратурата е претендирала, че подс. Н. се е „снабдила“ с неистински фактури. По делото липсва спор за това, че описаните от обвинението фактури не са издадени от дружествата, посочени като издатели и не отразяват вярно извършена стопанска операция. Факт е също, че те са били осчетоводявани от свид. Х. и тя е изготвяла съответния отчет и ГДД. Само че контролираният съд в решението не е дал убедителен отговор на защитните възражения за това, дали подс. Н. е знаела за неистинността на тези счетоводни документи и дали чрез включването им за осчетоводяване тя е осъществила действия по намаляване на финансовия резултат на дружеството. За да отговори на тези възражения решаващият съд е бил длъжен да събере и оцени доказателства, необходими за разкриване на обективната истина. По въпроса за отношението на подсъдимата към инкриминираните фактури и знанието й, че те отразяват неизвършени реално посреднически услуги и не са издадени от съответните търговци, инстанционните съдилища правилно са се ориентирали към изследване на въпросите кои лица са предавали фактурите за осчетоводяване и дали подсъдимата е полагала подпис върху тези документи като получател. Първото обстоятелство е можело да бъде доизяснено чрез задълбочен разпит на свид. Х. за това, кои точно са лицата, които са ѝ предоставяли фактурите (извън децата на подсъдимата) и съответно на тази информация тези лица, а и членовете на семейството на Н. да бъдат разпитани най-вече за това, кой им е възлагал предаването на фактурите на счетоводителката. По второто обстоятелство, касаещо подписването на фактурите от подсъдимата, правилно основното внимание на съдилищата е било насочено към изводите на заключението на съдебно почерковата експертиза и към обясненията на подсъдимата при предявяване на намиращите се по делото фактури. Но при направените от защитата възражения във връзка с оценката на изводите на вещото лице, съдът е бил длъжен не да размества доказателствената тежест, а да извърши проверка по тези възражения. Принципно, не е имало пречка да възприеме изводите (т. 1 от заключението), че подписите върху изрично изброените счетоводни документи са на Н.. Само че при заявеното в устните разяснения на вещото лице и при наведените във връзка с тях доводи, е било необходимо съдът да положи допълнителни доказателствени усилия да установи дали понастоящем са налични оригиналите на инкриминираните фактури, които да бъдат подложени на експертно изследване. Налице е била и възможност да установи от кого и как са направени копията на фактурите, които са предоставени по делото очевидно от НАП със заверка „вярно с копието“. Това е можело да бъде сторено при разпита на свидетелите В. и З., изготвили ревизионния акт. Изследването на начина, по който са били направени копията би способствало да бъде преодоляно съмнението, дали оригиналите на фактурите са били подписани от подсъдимата. По-нататък, на плоскостта на основния спорен въпрос по делото, инстанционните съдилища не са изследвали задълбочено това, за кои фактури се установява, че действително са подписани от подсъдимата, още повече, че от самите техни копия е видно, че на част от тях липсва подпис, а също и заключението на почерковата експертиза сочи, че не всички инкриминирани фактури са подписани от Н.. При липсата на този анализ е незащитен изводът за това, че подсъдимата е била наясно с неистинността на всички предадени за осчетоводяване документи. Констатираните нарушения в доказателствената дейност на контролирания съд обосновават извод, за това, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, поради което решението на въззивния съд следва да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да бъдат отстранени допуснатите нарушения. Посочените нарушения препятстват проверката за правилността на изводите по приложението на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 361 от 19.11.2021г., постановено по внохд № 1026/2021г. на Софийски апелативен съд, осми състав. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.