4 Р Е Ш Е Н И Е № 8 25.01.2024г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1232 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на К. К. В. и С. К. В., представлявани от адв. М. Ел-Т., за отмяна на влязло в сила решение № 261828 от 31.05.2022г. по гр.д. № 3998/2021г. на СГС, ГО, IV-А въззивен състав на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителите твърдят, че въззивното производство е било образувано по въззивна жалба на „Адрес недвижими имоти” АД срещу постановеното на 08.12.2020г. първоинстанционно решение, като делото е било разгледано в открито съдебно заседание на 18.04.2022г. и на 31.05.2022г. е било постановено въззивно решение. Сочат, че ответникът по делото и въззиваема страна във въззивното производство е починал на 10.08.2021г., призовката за откритото съдебно заседание във въззивното производство му е била връчена по реда на чл.41, ал.2 ГПК и делото е разгледано в открито заседание над осем месеца след смъртта на въззиваемия, чиито наследници са. Поддържат, че нормата на чл.41, ал.2 ГПК е била приложена неправилно, тъй като въззивният съд е бил длъжен да следи служебно за процесуалната легитимация на страните и при настъпване на юридическо събитие – смърт на страна по делото, е следвало да спре същото и да конституира законните ѝ наследници. Твърдят, че въпреки това въззивният съд е разгледал делото в открито заседание на 18.04.2022г., без да конституира наследниците на страната по делото, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това молят на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК постановеното въззивно решение да бъде отменено. Ответникът по молбата „Адрес недвижими имоти” АД, представляван от адв. Ч., оспорва молбата за отмяна. Сочи, че доколкото не може да се установи на коя дата молителят К. В. е получил покана за доброволно изпълнение, не може да се установи допустимостта на подадената молба за отмяна. Излага съображения за неоснователност на молбата за отмяна, като сочи, че ответникът К. В. е бил уведомен за постъпилата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и е бил призован за насроченото съдебно заседание преди смъртта си на 10.08.2021г., поради което е бил надлежно уведомен за висящото въззивно производство и е имал възможност да организира процесуалното си представителство за насроченото съдебно заседание. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3- месечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение. Неоснователно е възражението за недопустимост на молбата за отмяна поради неспазване на срока за подаването й. В случая срокът за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение тече от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение. С оглед датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение до молителя С. В. – 11.01.2023г., и въпреки липсата на данни за датата на получаването й, молбата за отмяна от 14.03.2023г. се явява подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Поканата за доброволно изпълнение до молителя К. В. е връчена при условията и по реда на чл.47, ал.1 ГПК и съгласно чл.47, ал.5 ГПК се счита получена на 22.12.2022г., поради което към датата на подаване на молбата за отмяна тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК не е изтекъл. Разгледана по същество, молбата е основателна. С решение № 20270482 от 08.01.2020г. по гр.д. № 39631/201г. на СРС, III ГО, 82 състав е признато за установено по предявения от „Адрес недвижими имоти” АД против К. С. В. по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.51 ТЗ вр. чл.286 ЗЗД сумата 2790 евро, представляваща неплатена част от дължимо възнаграждение по договор за посредничество от 29.12.2015г., ведно със законната лихва от 11.10.2017г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.01.2018г. по ч.гр.д. № 72502/2017г. на СРС, 82 състав, и е отхвърлен предявеният от „Адрес недвижими имоти” АД против К. С. В. иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 324 евро, представляваща неустойка за забава по чл.9.1 от договора за посредничество в размер на 10%, считано от 29.12.2015г.. Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за неустойка, е обжалвано от ответника с въззивна жалба, подадена на 15.01.2021г. Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемия ответник К. В. и е приет за връчен от въззивния съд по реда на чл.41, ал.2 ГПК с разпореждане от 22.03.2021г. Изпратените до въззиваемия ответник К. В. призовки за насроченото открито съдебно заседание на 18.04.2022г. са върнати невръчени на 07.04.2021г. и 15.04.2021г. и с разпореждане в откритото съдебното заседание въззивният съд е приел, че тази страна е редовно уведомена при условията на чл.41, ал.2 ГПК. С постановеното на 31.05.2022г. въззивно решение първоинстанционното решение е отменено в обжалваната му част и е признато за установено, че ответникът К. С. В. дължи на „Адрес недвижими имоти” АД на основание чл.92 ЗЗД сумата 324 евро, представляваща неустойка за забава по договора за посредничество. Видно от представеното с молбата за отмяна удостоверение за наследници от 20.08.2021г., въззиваемият ответник К. С. В. е починал на 10.08.2021г. и е оставил за наследници своите синове - молителите С. В. и К. В.. Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството. В настоящия случай се установява, че в хода на въззивното производство преди провеждане на насроченото открито съдебно заседание въззиваемият ответник К. С. В. е починал. Смъртта на тази страна е останала неизвестна за съда и съдебното решение на въззивната инстанция е постановено по отношение на починало лице, без да са конституирани наследниците му и без да им е дадена възможност за участие в процеса. Съгласно чл.229, ал.1, т.2 ГПК при смърт на страна съдът е длъжен да спре производството, за да обезпечи участието на правоприемниците на починалата страна в процеса и постановяване на допустим съдебен акт по отношение на правоспособни страни съобразно разпоредбата на чл.227 ГПК. Спирането на делото поради смърт на страната настъпва по силата на закона, без оглед на това дали фактът на смъртта е станал известен на съда или на страните. В настоящия случай, доколкото производството по делото не е било спряно и не са били конституирани наследници на починалата в хода на въззивното производство страна, съдебното решение на въззивната инстанция е било постановено по отношение на лице, изгубило правосубектността си. По този начин допуснатото от въззивния съд съществено процесуално нарушение на чл.229 и чл.230 ГПК е довело до нарушаване правото на участие в процеса на правоприемниците на починалия ответник, които са обвързани от постановеното решение. Поради това е налице предвиденото в чл.303, ал.1, т.5 ГПК основание за отмяна на влязлото в сила решение. Тъй като смъртта на ответника е настъпила при разглеждане на делото от въззивната инстанция преди провеждане на съдебното дирене в откритото съдебно заседание, устните състезания и постановяването на съдебното решение, след отмяна на въззивното решение делото следва да се върне на въззивния съд, който следва да конституира наследниците на починалата страна и да разгледа въззивната жалба с тяхно участие. По изложените съображения подадената молба по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение е основателна и следва да бъде уважена, като въззивното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд с указания за конституиране на наследниците по закон на К. С. В.. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, съобразно разрешението по т. 4 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила въззивно решение № 261828 от 31.05.2022г. по гр.д. № 3998/2021г. на СГС, ГО, IV-А въззивен състав ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: