Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * общи части * самостоятелен обект * таван

Р Е Ш Е Н И Е

№ 47
София, 25.04.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 929 / 2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Р. М. Х. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 703 от 28. 05. 2011 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1673/2010 година на ОС-Варна .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение e недопустимо, поради липсата на активна материално-правна легитимация на ищците- недоказана собственост на имота , респ. неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по въпроса за статута на жилище изграден в подпокривното пространство като самостоятелен обект , произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на разясненията по чл. 38 ЗС , дадени с ТР 34/1983 година на ОСГК на ВС ,и изводите на въззивния съд, квалифицирали като подпокривното пространство - обща част на сградата при изградените обекти за живеене, както и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса когато се твърди и поддържа, че страната ищец е собственост по отношение на общи части от сградата - респ. от подпокривно пространство като обща по предназначението си част , съдът следва ли уважи иск по чл. 108 ЗС и признае право на собственост по отношение на изграден в подпокривното пространство жилищен обект- апартамент Nо 1,отговарящ на дефиницията за жилище по см. на § 5 т. 30 от ДР на ЗУТ , поради липса на съдебна практика.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация – адв.Д. К. – АК В., с който се подържа , че релвираните основания за отмяна на обжалваното решение са неоснователни.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания и с оглед правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК по жалба на ищците -въззивници, е отменил решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск на И. Л. П. , Т. Б. К. , Т. Д. К. , М. И. К. ,С. В. С., Е. Г. Р. и Г. К. С. срещу Р. М. Х. за предаване владението на недвижим имот- АПАРТАМЕНТ- жилище Nо 1 , изграден в подпокривното пространство на жилищна сграда- блок Nо 10 в@@6@[жк]кв. А., със застроена площ от 71 кв.м, и е постановено ново решение , с което искът по чл. 108 ЗС е уважен.
За да уважи искът , решаващият съд е приел , че ищците са собственици на апартаменти в жилищен блок Nо 10, на основание договори за покупка по НДИ , сключени с ИК на ОбНС В. , и последващи разпоредителни сделки с закупените жилища. Придобитото право на собственост на съответните апартаменти е ведно със съответните прилежащи обекти - избени помещения и съответни идеални части от общите части на сградата и правото на строеж , т.е. и на съответните части от подпокривното пространство като обща част на сградата.
Въззивният съд е приел, че към момента на въвеждане на жилищните блокове в експлоатация подпокривното пространство е обща част на сградата , в която в последствие са изградени обособени тавански помещения респ. спорния обект- апартамент Nо 1, която промяна не е била съобразена с изискванията на закона и процесният обект по своя характер е обща част и е собственост на ищците, а не на О. , която е настанявала лица в жилището, обособено без съгласие на собствениците в етажната собственост.
Прието е, че ответницата е настанена в имота по силата на неистинска настанителна заповед т.е. не е налице валидно наемно правоотношение по чл. 18 ЗНО /отм./ и владее имота без правно основание.
С разясненията на ТР 34/1983 год. на ОСГК на ВС по приложение на чл. 37- 38 ЗС, чието действие не е отменено и намира приложение, се приема по принцип , че преценката на съда „кои етажи или части от етажи , как трябва да се обособят по вид , характер , строителни и битови елементи за да могат да имат самостоятелно юридическо съществуване и да принадлежат на собственици”, се определя от подзаконов нормативен акт, съдържащ уредба на правилата и нормите по териториално и селищно устройство, действащ като задължителен регламент към момента на обособяването. Така , съгласно цитираната Наредба Nо 5 за правилата и нормите на териториално и селищно устройство към 1983 година, в подпокривното пространство на една сграда, съгласно одобрен архитектурен проект , могат да се изградят жилища, стаи за творческа или научна дейност / за ползване от обитателите на по-долните етажи/ ателиета за художествена , научна или друга творческа дейност, сушилни и тавански складови помещение. В цената на отделните обекти в сградата се включва и стойността на придадените към тях идеални части от общите части на сградата . Когато подпокривното пространството/ таванът/ не е изграден от отделни обекти, това пространство е обща част по естеството си , но ако има изградени обекти, то това е обща част по предназначение, Сградата може да съществува без тази обща част , а предназначението на подпокривното пространство може да се промени при условия, допустими от закона и при съгласието на всички етажни собственици
Ако подпокривното пространство на една сграда съществува като обща част по предназначение , или е с обособени обекти, без те да отговарят на условията на закона , или промяната на предназначението е извършено без съгласи на съсобствениците , то като всяко вещно право, и общите части могат да бъдат защитени с иск по чл. 108 ЗС. Формулираният претитум , с който ревандикацията на общите части се претендира от собствениците на жилища в сградата с иск за собственост за обособения обект , не обуславя недопустимост на иска или порок на решението , доколкото се търси защита на неправомерно трансформирана в самостоятелен обект принадлежност към главна вещ- общи части от сградата от собственика на главната вещ-жилище и именно по отношение на този съществуващ обект се иска предаване на владение, осъществявано от лицето-ответник по иска.
С оглед на изложеното, следва да се приеме , че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон , при неточна интерпретация на доказателствата по делото и е необосновано.
За да приеме за установена материално-правна легитимация на ищците по делото като титуляри на съответните идеални части от ревандикирания обект- апартамент- жилище Nо 1 , изграден в подпокривното пространство на жилищна сграда- блок Nо 10 в@@8@[жк]кв. А., със застроена площ от 71 кв.м , съдът е базирал изводите си единствено на представените конститутивни нотариални актове за собственост на основание сключена сделка за закупуване на жилище с Д., като начален собственик на цялата сграда , респ. като последващ на така сделка приобретател.
Тези изводи са направени без да бъдат съобразени установени по делото факти- приемайки за безспорно , че процесният жилищен блок в[жк] [населено място] е изграден през 1950-1954 година и е съставлявал единна държавна собственост , съдът не е отчел точно от кой момент са извършени разпоредителните сделки , по силата на което разпореждане единната собственост на сградата , в лицето на държавата, е трансформирана в етажна собственост със смесена форма на собственост , не само на държавата но и наличие на жилища, индивидуална собственост на гражданите.
Ангажираните писмени доказателства-договорите по НДИ са с дата едва от 1991 година, от което следва , че етажната собственост на жилищната страда е възниквала едва след 1990 година . Посоченият факт поставя под въпрос правилността на извода , че преобразуването на подпокривното пространство, изградено като обща част по естеството си в обща част по предназначение, което е променено, е изисквало съгласие на собствениците на основните/ главни обекти/ в етажната собственост, още повече че в мотивите си , въззивният съд не сочи момента на самото изграждане на процесното жилище като обособен обект в подпокривното пространство, с оглед на който момент следва да бъде изследван и въпроса за юридическата обоснованост на това обособяване според действащия / към този момент/ правен регламент за териториално и селищно устройство. Изводите на въззивния съд не кореспондират и на посочения факт/ посочен в експертното становище на инж.Ш. Х./ , че от 1983 година , Д. е предоставила жилищата в блок Nо 10 на държавни фирми за стопанисване и в процесния обект- жилище Nо 1 в подпокривното пространство ответникът е настанен от 1983 година .
Преценката дали обособеният обект отговаря понастоящем на критериите за жилище, съгласно понастоящем действащите норми, би била неотносима към спора. Тази преценка предполага приложимостта на онези строителни правила и норми, действащи към момента на самото преустройство. Позоваването от страна на въззивният съд в обжалваното решение на приложимостта на „Наредба Nо 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони по териториално и селищно устройство”, в сила от 2004 година е неправилно, а липсата на обосновка защо именно това е приложимият регламент, сочи на допуснато нарушение на съществени процесуални правила- чл. 273 във вр. с чл. 236 ал. 2 ГПК, изискващи обосновани правни изводи от решаващия съд.
При разрешаване на спора за материално-правната легитимация на ищците като титуляри на прилежащи към главния обект / жилище в етажната собственост / общи части , включващи и подпокривното пространство , съдът е игнорирал установения по делото факт , че спорните идеални части не са били включени в цената на закупените от Д. от първоначалните купувачи жилища. Доколкото би се установило категорично, че промяната на подпокривното пространство от обща част по естеството си в обща част по предназначение, което е променено по волята на самия собственик- Д., игнорираният факт би могъл да обуслови различни от направените с обжалваното решение , правни изводи относно обема на идеалните части / т.е. включват ли те идеални части от процесното подпокривно пространство/ по извършените от собственика-Д. транслативни сделки след 1990 година .
Фактическата необоснованост на въззивното решение, налага извод и за несъблюдаване на разясненията по приложение на чл. 37-38 ЗС, дадени с цитираното ТР 34/1983 година на ОСГК на ВС.
По изложените съображения , настоящият състав на ВКС намира , че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане при което въззивният съд следва да извърши нова пълна и задълбочена преценка на доказателствата по делото при точното съобразяване на времето на извършване на преустройството на процесното подпокривно пространство и характера на обособените в подпокривното пространство самостоятелни обекти от гл.т. на действащите към онзи момент благоустройствени правила и норми , след което да вземе становище по въпроса дали настаненото лице-ответник по делото държи имота на годно правно основание.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение Nо 703 от 28. 05. 2011 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1673/2010 година на ОС-Варна и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивния съд , друг състав от етапа на устните прения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: