4 Р Е Ш Е Н И Е № 437 София, 29 октомври 2010година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 6 октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Даниела Атанасова при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Николай Любенов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №443 по описа за 2010 година Срещу въззивна присъда по внохд.№259/2010 г. на Апелативен съд гр.София е подадена касационна жалба от подсъдимия Т. С. Ц.. В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия лично и от защита ,с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Частния обвинител и граждански ищец,чрез повереника си намира въззивната присъда законосъобразна и справедлива,а подадената касационна жалба изцяло неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище въззивната присъдата ,като законосъобразна,постановена при спазване на процесуалните правила,а наложеното наказание справедливо,да се остави в сила, а жалбата на подсъдимия без уважение. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 3.06.2010 г. постановена по внохд.№259/2010 г. на Апелативен съд гр.София е отменена присъда по нохд.№1859/2008 г. на Софийски градски съд и вместо това подсъдимия Т. С. Ц. е признат за виновен, в това на 16.12.2006 г. в гр.София да е направил опит умишлено да умъртви Н. И.,като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини,поради което и на основание чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК,вр. с чл.58 НК и чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца,което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В останалата й част ,с която е уважен граждански иск в полза на пострадалия И. за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,ведно със законните последици присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на под.Ц. : Оплакванията за нарушение на закона са в насока за : -“ неправилност на изводите относно умисъла на подсъдимия за причиняване на смърт ,а не на телесна повреда,както правилно приел първоинстанционния съд “ -“липса на несъмненост в извода за вида на оръдието, с което е ударен пострадалия и в тази връзка противоречието в заключението на съдебно медицинската експертиза и показанията на свидетелите”. Доводите са неоснователни. С определение от 29.04.2010 г. по реда на чл.327 сл.НПК въззивния съд е приел,че съобразявайки доводите в протеста и жалбата,както и доказателствата по делото...е необходимо изслушване на нова съдебно медицинска експертиза,поради противоречивите изводи на експертите /изслушани от първоинстанционния съд/ относно характера на нараняването и начина на причиняването му,както и възможността това нараняване да е причинено с приложеното по делото веществено доказателство-сатърче. От заключението на експертизата е видно,че на пострадалия е причинена линейна рана, в дясно задно теменна област на главата с подлежащо линейно счупване, с хлътване на костните фрагменти към черепната кухина и това се дължи на един удар с предмет с остър режещ ръб и достатъчна маса..то добре отговаря да бъде получено от действието на сатъра приложен по делото. Това заключение на съдебно медицинската експертиза е прието в съдебно заседание от 3.06.2010 г. и не е оспорено от страните. Освен това заключение, въззивния съд изключително подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства.Посочил е кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа. Изводите по фактите са след внимателна преценка / особено на заключенията на съдебно медицинските експертизи/ на доказателствата и съобразени с правилата на формалната логика. Законосъобразни са и изводите относно умисъла на подсъдимия,които Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение изцяло споделя.Без коментар в тази връзка е твърдението на защитата ,че “умисъла е за причиняване на телесна повреда ,а не на смърт...удара е бил премерен в степен да не причини увреждане на мозъчната тъкан на пострадалия”. Подсъдимия се е опитал умишлено да умъртви пострадалия,като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Наказанието е определено при условията на чл.58 НК вр. с чл.55 ал.1т.1 НК,като дори е подценено обстоятелството по чл.18 ал.2 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда правилна и законосъобразна,а подадената касационна жалба от подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда по внохд.№259/2010 г. на Апелативен съд гр.София,с което е отменена присъда по нохд.№1859/2008 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :