РЕШЕНИЕ № 355/2015 г. София, 18.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1897/2015 година. Производство по чл.73, ал.2 ЗЧСИ. Производството е по жалба на министъра на правосъдието, чрез процесуалния му представител – главен юрисконсулт Д. Г. – Р., срещу решение от 04.12.2014 г. по дисц.дело №42/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което не е наложено на частен съдебен изпълнител И. Б., с рег.№80* в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители и район на действие – съдебен район на Бургаския окръжен съд, дисциплинарно наказание за извършени нарушения по изпълнително дело №20128000400403, по чл.460 и чл.462, ал.1 ГПК, по чл.358 ГПК и чл.191, ал.ал.3 и 5 ДОПК, по чл.457, ал.1 ГПК и по чл.434 ГПК. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при нарушения на закона и е необосновано, съобразно изводите на дисциплинарната комисия по посочените по-горе законови разпоредби. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от главен юрисконсулт Г.. Ответницата по жалбата ЧСИ И. Б. Б. с рег.№80* в регистъра на КЧСИ и район на действие – съдебен район на Бургаския окръжен съд, е депозирала отговор. В съдебно заседание отговорът се поддържа от процесуалния й представител – адв. Т., който е депозирал и писмена защита. Ответникът по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители – София, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., оспорва жалбата в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Производството пред Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители е образувано по искане на министъра на правосъдието, вх.№1490/30.6.2014 г. По наведените в искането доводи съставът на дисциплинарната комисия на КЧСИ е приела следното: По отношение твърдението, че е налице нарушение на чл.460 и чл.462, ал.1 ГПК, комисията, тълкувайки посочените разпоредби е стигнала до извод, че доводът е неоснователен, тъй като правната норма на чл.460 ГПК е неприложима предвид обстоятелството, че взискателят е само един – ипотекарният кредитор „Р. Б. ЕАД, а останалите присъединили се взискатели са присъединени единствено и само по отношение на длъжниците по делото и нямат вземане от ипотекарния длъжник. Изложени са изводи, че имотът, предмет на изпълнението не е на длъжниците, посочени в изпълнителния лист, а на ипотекарния длъжник, който единствено отговаря на основание учредена от него ипотека. Въз основа на това комисията е стигнала до решаващ извод че присъединените взискатели , освен посочения взискател, нямат качеството на взискатели по отношение на имота на ипотекарния кредитор/ с втора или последваща ипотека/, а те са присъединени само и единствено по отношение на длъжника, спрямо който имат вземане. Относно твърдението за нарушение на чл.458 ГПК и чл.-191, ал. ал.3 и 5 ДОПК комисията е приела, че същото не е налице, тъй като третото лице – ипотекарен гарант, е лице, което носи отговорност със своето имущество и търпи принудителното изпълнение единствено и само върху това имущество, т.е. налице е отговорност без дълг, а длъжник в изпълнителното производство е лицето, срещу което взискателят има изпълняемо право, удостоверено с изпълнителен титул и има задължение към взискателя, поради което въз основа именно на този изпълнителен титул държавата се присъединява. Изложени са изводи, че излизането извън субективните предели на изпълнителни лист се допуска единствено в изрично посочените от закона случаи, каквато е хипотезата на чл.429, ал.3 ГПК, като срещу това трето лице няма издаден изпълнителен лист. Поради това е прието, че доводът е неоснователен. Относно твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.457, ал.3 ГПК, а именно изпращане на съобщения и призовки и до присъединилите се взискатели, дисциплинарният състав намира, че това не сочи на виновно неизпълнение, водещо до дисциплинарна отговорност. Изводът се обосновава и с липсата на изрична забрана да не се връчват съобщения и книжа на присъединилите се взискатели. Относно доводът за нарушение на разпоредбата на чл.434 ГПК дисциплинарният състав е приел, че същият е неоснователен, тъй като непосочването на датата на съставяне на протокола по посочената правна норма представлява канцеларски пропуск, а не процесуално нарушение. Този извод е обоснован и с факта, че протоколът е надлежно съставен и отразен в дневника за извършените изпълнителни действия, поради което не е налице твърдяната липса на реквизит. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа жалбата, взе предвид отговора на ответницата по жалбата ЧСИ Б., становищата на всички страни, изразени в съдебно заседание, писмената защита на ЧСИ Б. и с оглед правомощията си по чл.73, ал.4 ЗЧСИ, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като постъпила в срока по чл.73, ал.2 ЗЧСИ и е подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.73, ал.4 ЗЧСИ. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г.о. взе предвид следното: По оплакването на жалбоподателя във връзка с първия от изводите в обжалваното решение настоящият състав на ВКС, IVг.о., намира, че същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК изпълнителният лист има сила и срещу лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Посочената правна норма сочи на изключение от легитимацията на изпълнителния титул. Законодателят е предоставил на взискателя право да насочва изпълнение върху имущество, за което не само че не твърди, че е на длъжника, а дори доказва, че е собственост на трето лице, но е предназначено предварително за принудително изпълнение. Насочването на молбата за изпълнение в този случай по необходимост налага и свързване на способа за изпълнение с обезпечителното право върху определено имущество. Собственикът – учредител, на вещното обезпечение по силата на закона е в правното положение на длъжника по изпълнителния лист, т.е. той е адресат на принудата, упражнявана върху личното му имущество, независимо, че сам не отговаря за изпълнението на дълга. Изложеното обаче се отнася само за взаимоотношенията между взискателя, спрямо вземането на който е учредена ипотеката, длъжника и гаранта. Останалите, присъединени кредитори не могат да се ползват от разпоредбата на чл.460 ГПК, тъй като те нямат качеството на ипотекарни кредитори относно имота, по отношение на който е проведена публична продан, тъй като той не е собственост на длъжника по изпълнителното дело. По оплакването на жалбоподателя във връзка с изводите на дисциплинарната комисия във връзка с втория от изводите в обжалваното решение настоящият състав на ВКС, IVг.о., намира, че същото е неоснователно, тъй като частният съдебен изпълнител е извършил изискващите се от него действия – изпратено е съобщение на НАП и същата са постъпили съответните удостоверения. По оплакването на жалбоподателя във връзка с изводите на дисциплинарната комисия във връзка с третия от изводите в обжалваното решение настоящият състав на ВКС, IVг.о., намира, че същото е неоснователно, тъй като липсва изрична забрана да не се изпращат съобщения и книжа на присъединилите се взискатели. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на твърдяното от него обстоятелство за утежняване на процеса с излишни такси и разноски за длъжника, доколкото изводи в посочения смисъл в обжалваното решение не са налице. По оплакването на жалбоподателя във връзка с изводите на дисциплинарната комисия във връзка с четвъртия от изводите в обжалваното решение настоящият състав на ВКС, IVг.о., намира, че същият е неправилен. Неизвършването на констатираните липси в протокола по чл.434 ГПК не са се отразили върху действията на частния съдебен изпълнител и не са увредили никого, тъй като визираният протокол е вписан в дневника на съдията изпълнител за извършените изпълнителни действия. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата – ЧСИ И. Б., деловодни разноски в размер на 800 лева, а на ответника Камара на частните съдебни изпълнители такива в размер на 300 лева. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.12.2014г., постановено по дисциплинарно дело № 42/2014 г. на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители ,с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието по реда на чл.70 ал.1 от ЗЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител И. Б. , рег.№ 80* при К. на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, с район на действие Бургаски окръжен съд. ОСЪЖДА Министерството на правосъдието – София, да заплати на ЧСИ И. Б., рег. №80* при К. на частните съдебни изпълнители с район на действие Бургаски окръжен съд, деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева, а на К. на частните съдебни изпълнители – София, юрискосултско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: