Р Е Ш Е Н И Е № 394 гр.София, 25 октомври 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1096 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане, депозирано на 28.05.2012 г, от осъдената Е. Ц. К. за възобновяване на ВНОХД № 86/12 по описа на Видински окръжен съд, по което е постановено решение № 43 от 9.05.12 г, с което е потвърдена първоинстанционна присъда на Видински районен съд № 146 от 28.02.12, по НОХД № 1685/11, с която молителката е призната за виновна в това, че на 7.07.2011 г в [населено място], е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, с оглед на което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че са нарушени правата на осъдената на досъдебното производство / че е била лишена от възможността да подпише протокола за привличане /, че е накърнено правото й на лично участие в съдебната фаза на процеса, че в състава на въззивния съд е участвал съдия П., спрямо когото са налице основания за отвод / поради познанството си с молителката /, че са неправилни доказателствените изводи и тези относно съставомерността на деянието, че се касае за проява, обхваната от УБДХ. Иска се да бъде възобновено делото и да бъдат пререшени въпросите относно наказателната отговорност на осъдената по благоприятен за нея начин. В съдебно заседание на настоящата инстанция молителката пледира за уважаване на искането. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. При повдигане на обвинението на досъдебното производство не е допуснато процесуално нарушение. Разследващият орган е привлякъл молителката към наказателна отговорност за престъплението, предмет на наказателното производство, с постановление от 27.10.11 г, като е спазил изискванията по чл. 219 НПК. Обвиняемата е присъствала на следственото действие, но е отказала да подпише постановлението, което е оформено по съответния процесуален ред - чрез подписа на двама свидетели. Липсва и нарушение на правото й лично да участва в съдебната фаза на процеса. Подсъдимата е надлежно уведомена за съдебното производство пред първата инстанция. Явила се е лично в съдебно заседание, проведено на 23.01.2012 г, когато ход на делото не е даден / делото е отложено за 28.02.2012 г /. На 27.02.2012 г подсъдимата е подала молба за отлагане на делото поради служебна ангажираност, но не е представила доказателства в тази насока / в молбата е посочено, че се прилага служебна бележка, каквато по делото липсва /. Законосъобразно, в съдебно заседание от 28.02.2012 г, Видинският районен съд е приел, че липсват уважителни причини за неявяване на подсъдимата и е дал ход на делото в нейно отсъствие, отчитайки, че с оглед характера на предявеното обвинение, присъствието на подсъдимата не е задължително. В същото време й и осигурен служебен защитник, съгласно чл. 94, т. 8 НПК. Молителката се е явила лично пред въззивната инстанция. В съдебно заседание, проведено на 12.04.2012 г, й е разяснено правото да поиска отвод на съда, а именно: на съдиите И. И., Г. П. и И. Г., но тя е заявила, че не прави отвод и желае делото да бъде разгледано. Неоснователно се възразява, че член от състава на окръжния съд не е следвало да участва по делото поради наличие на основание за отвод. Голословното твърдение на осъдената, че съдия от въззивната инстанция е бил заинтересован от изхода на делото, при това, направено след влизане на присъдата в сила, не е годно автоматично да обуслови хипотезата на чл. 29, ал. 2 НПК. Това е така, защото основанието за отвод по този текст не се презюмира, а следва да бъде установено, докато, в случая, от данните по делото не може да бъде направен извод, че някой от членовете на въззивния съд е бил заинтересован или предубеден. Липсва и порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. Въззивният съд е анализирал събраните доказателства в съответствие с изискванията по чл. 14 НПК. Верен е изводът, че първоинстанционната присъда е законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде потвърдена. Правилно е решен въпросът относно съставомерността на деянието. Приетите за установени релевантни факти сочат на квалифициран случай на хулиганство / престъпление по чл. 325, ал. 2 НК /, каквато е възприетата по делото правна квалификация. Не се касае за проява, обхваната от Указа за борба с дребното хулиганство / УБДХ /, тъй като нарушението на обществения ред носи белезите на обществена опасност, типична за съставомерността по чл. 325, ал. 2 НК. Липсва накърняване на обществените отношения в незначителна степен, имаща значение за приложението на УБДХ. Правилно е отчетено, че хулиганското поведение на осъдената е предизвикало сериозното възмущение на присъствалите на място длъжностни лица и граждани, сред които е настъпил смут и объркване, и то, в сградата на полицейско управление, респективно, че инкриминираното деяние е попречило да бъдат проведени процесуално-следствени действия по висящи досъдебни производства. Ето защо, законосъобразно въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че се касае за престъпление по чл. 325, ал. 2 НК, а не за проява, обхваната от УБДХ, тоест, материалният закон е приложен правилно и наказателната отговорност на осъдената за посоченото престъпление е реализирана законосъобразно. По изложените съображения, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Е. Ц. К. за възобновяване на ВНОХД № 86/12 по описа на Видински окръжен съд, по което е постановено решение № 43 от 9.05.12 г, с което е потвърдена присъда на Видински районен съд № 146 от 28.02.12 г, по НОХД № 1685/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: